Решение № 354 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6476/2013 г.

Решение № 354 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6476/2013 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молба на Д. С. М. за отмяна на решение № 813 от 5.12.2012 г. по гр. дело № 1948/2011 г. на Кюстендилски районен съд, потвърдено с решение от 25.04.2013 г. по гр. дело № 96/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от В. И. М. и Д. С. М. против Е. К. Б. по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да извърши ремонт на съществуващите неизправности във В и К инсталацията в апартамента си, като отстрани същите. В молбата е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение изцяло и поради "намаляване на иска по чл. 45 от ЗЗД от 1000 лв. на 450 лв.". Ответниците Е. К. Б. и В. И. М. не са взели становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното по-горе решение Кюстендилски районен съд е уважил иска, предявен от В. И. М. и Д. С. М. против Е. К. Б. по чл. 50 ЗЗД изцяло за сумата 450 лв. - по 225 лв. на всеки от ищците, представляващи стойността на повреди, причинени в собствения апартамент на ищците вследствие на теч във водопроводната инсталация в апартамента, ползван от ответника, подробно описани в диспозитива на решението и е отхвърлил предявеният от същите ищци против същия ответник иск по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да извърши ремонт на съществуващите неизправности във В и К инсталацията в апартамента си, като отстрани същите. Молбата, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение във връзка с "намаляване на иска по чл. 45 от ЗЗД от 1000 лв. на 450 лв." е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане поради липса на предмет. Районният съд се е произнесъл с решението си по иск по чл. 50 ЗЗД до размер на сумата 450 лв. в какъвто размер, претенцията на ищците е била предявена след допуснатото изменение в размера й с определение от 27.09.2012 г. по гр. дело № 1948/2011 г. въз основа на молба, подадена от техния процесуален представител, поддържана и в съдебното заседание от 27.09.2012 г. на първостепенния съд, в което се е явил лично и настоящия молител. За разликата между 450 лв. и 1000 лв. производството е било прекратено. Определението на съда по изменението на иска не е било обжалвано и е влязло в сила. При тези обстоятелства искането на молителя за отмяна на първоинстанционното решение по отношение на частта от иска по чл. 50 ЗЗД, по отношение, на която не е постановено решение е процесуално недопустимо поради липсата на предмет. Молбата в тази част следва да се остави без разглеждане. Без разглеждане следва да се остави молба за отмяна на решението и в частта, с която районният съд е уважил иска по чл. 50 ЗЗД с лихва, тъй като постановения съдебен акт е с благоприятен изход за молителя и същият няма правен интерес да иска отмяна на решението с оглед на този правен резултат. В останалата част молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Страната иска отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с оглед изложените твърдения за нарушение на съдопроизводствените правила, а именно, както е посочил молителят "не съм бил надлежно представляван в първото с. з. по делото, в което моят адвокат е направил признаване на исканията на другата страна, а именно, че са били прекратени незаконосъобразните действия по наводняване на апартамента - т. нар. иск по чл. 109 ЗС". Тези действия според страната са извършени от адвоката в нарушение на съответните правила /чл. 34, ал. 3 ГПК/, тъй като за тях е необходимо изрично пълномощно или евентуално подписване на молбите за признаване исканията на другата страна. Поради това молителят счита, че е лишен от възможност за участие по делото и не е бил надлежно представляван. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение при условията на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Поддържаните в молбата за отмяна обстоятелства не се подвеждат под посочените по-горе фактически състави. Тези обстоятелства не са относими към хипотезата на лишаване от възможност за участие в делото, както и към хипотезата на ненадлежно представителство, тъй като и молителя и пълномощницата му, адвокат Р. са били редовно призовани за съдебното заседание на 14.05.2012 г. и са се явили. Не е било прекратено и производството по делото относно иска по чл. 109 ЗС, тъй като в посоченото заседание съдът е задължил процесуалния представител на ищеца, адвокат Р. да представи молба с препис за ответника, в която да уточни изменението на исковете, включително отказа от претенцията по чл. 109 ЗС, но такава молба - относно отказ от иска по чл. 109 ЗС не е била представена и производството в тази част не е било прекратено, поради което е било постановено решение. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са доказани твърденията на молителя за разгледаната хипотеза, чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, ненадлежно представителство, изразяващо се в предприемане на съдопроизводствено действие - признание на твърдение на ответника и отказ от иска по чл. 109 ЗС, без представителна власт предвид липсата на извършени процесуални действия от съда по тези искания, с които да са допуснати нарушения. Освен това твърдението за липса на представителни правомощия на адвокат Р. за отказ от иска също така не са доказани, тъй като видно от представеното пълномощно от 11.11.2011 г. ищците са я овластили с такова правомощие. Останалите твърдения в молбата за отмяна засягат процесуални действия на пълномощницата на молителя по иска по чл. 50 ЗЗД в частта, в която съдът не е постановил решение и както вече се изложи молбата в тази част е процесуално недопустима. При тези обстоятелства следва да се приеме, че районният съд не е процедирал в нарушение на съдопроизводствените правила, от което произтича и извода, че в конкретния случай не е осъществен фактически състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поради това молбата за отмяна на решението в посочената част следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,