Решение № 5503 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14450/2019 г.

Решение № 5503 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14450/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София срещу решение № 6189/23.10.2019 г., постановено по адм. д. № 6055/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991802661495/31.12.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 731/30.04.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Мив Кънстракшън" АД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Обжалваният пред АССГ акт за дерегистрация по ЗДДС е издаден на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС - поради системно неизпълнение на задължения по ЗДДС – за невнесен в срок дължим ДДС за данъчни периоди от м. 03.2018 г. до м. 11.2018. От представените по преписката доказателства е установено, че дължимия ДДС за посочените периоди е бил заплатен, като изрично в съответните платежни нареждания /9 бр./ е посочено, че се внася ДДС за конкретен период. При правилно установена фактическа обстановка, административният съд е приел, че изводите на приходната администрация за системно неизпълнение на задължения по ЗДДС от страна на дружеството, са необосновани. Анализирал е разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, която предоставя на органите по приходите възможност за прекратяване на регистрацията по ЗДДС при условията на оперативна самостоятелност, което налага преценка и за съразмерност по чл. 6 от АПК. Прекратяването на регистрацията по ЗДДС е тежка санкция спрямо неизправните участници в оборота, тъй като от този момент се препятства възможността им за участие във веригата на производство и разпределение на стоки и услуги, която обезпечава нормалното функциониране на системата за облагане с ДДС. Органът по приходите е следвало не само да посочи наличието на съответните предпоставки за дерегистрация, но също така и да мотивира в акта за дерегистрация, защо в конкретния случай системното неплащане на задължения за ДДС налага прилагането на тази мярка. Такива мотиви в процесния акт за дерегистрация не се съдържат, като в същото време са изложени факти за наличие на други публично-правни задължения на лицето, които са неотносими към приложението на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Правилно е приел съда, че прихващането на сумите от внесения ДДС за друг вид публични задължения е извън неговата воля, поради което не може да се счита, че е налице системно неизпълнение на задължения по ЗДДС. В случая дружеството е изпълнило задълженията си по чл. 89 от ЗДДС, като е внесло дължимия данък, като обстоятелствата, свързани с отнасяне на сумите към един или други вид публични задължения, са ирелевантни към спора. Наред с това, съгласно чл. 169, ал. 3 от ДОПК, при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно, до започване на принудителното им събиране, той може да заяви пред компетентния орган кое от тях погасява. В случая лицето изрично е заявило в представените платежни нареждания кои свои задължения погасява. Действително, с разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, в редакцията към 01.01.2013 г. е въведена т. нар. Единна сметка за заплащане на публичните задължения при плащания към бюджета, в резултата на което по силата на закона се погасяват задълженията по реда на възникването им и именно тази разпоредба е била приложена в случая по отношението на внесения от лицето ДДС. Тази норма е обявена за противоконституционна с Решение № 2 от 04.02.2014 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 3/2013 г. Съобразно изложеното, решението на административния съд не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора, в полза на приходната администрация не следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна искания за разноски по делото не са направени и не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,