Решение № 8716 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2011 г.

Решение № 8716 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Николай Любенов Казашки, с адрес в гр. София, срещу решение № 109 от 19.07.2011 г. по адм. д. № 215/2011 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № РД-14-21-759/31.03.2011 г. на началник Областен отдел КД ДАИ гр. Перник за налагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане свидетелство за регистрация на лек автомобил "Фиат Улайс", с рег. № СА 3130 РТ, собственост на жалбоподателя и определяне на място за домуване охраняем паркинг. Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна съдът е приел, че от обясненията на лицата, които са били в превозното средство се установява, че са пътували с автомобила до гр. София, като шофьорът ги е транспортирал до работните им места, от всички пътници са събирани пари за гориво, посочена е конкретна сума. Приети са за неоснователни твърденията в жалбата, че лицата не са заплащали извършения превоз, а е посочено, че приложените обяснения навеждат на извода, че превозът е осъществяван нееднократно. Посочено е, че при спирането на автомобила в него са се возили петима пътници и от обясненията им е видно, че са заплащали за автомобилния транспорт, поради което е направил извод, че жалбоподателят е осъществявал превоз на пътници без да отговаря на законовите условия за осъществяване на такава дейност. Възразява се от жалбоподателя, че в дадените от тях обяснения всички лица са посочили, че не са заплащали за извършения превоз, а само са дали средства, за да си поделят стойността на горивото, тъй като всички са пътували по един и същ маршрут. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 107, ал. 1 от ЗДвП- началникът на Областен отдел КД-ДАИ гр. Перник, упълномощено длъжностно лице със заповед № РД-01-736/19.12.2009 г. на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" При извършената проверка е установено, че жалбоподателят е осъществил превоз на лица по маршрут Перник -София, съставен е акт за установяване на административно нарушение и лицата, които при извършване на проверката са пътували в автомобила са дали обяснение пред административния орган. Административният акт е обоснован с обстоятелствата, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пет пътника по маршрут Перник София, видно от обясненията им и не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В жалбата си по административен ред, жалбоподателят е твърдял, че пътувалите с него лица са негови познати, на които е решил да направи услуга, тъй като автомобилната администрация е спряла от движение дългогодишни превозвачи и е затруднила превоза по линията Перник - София. След като е заплащано за извършения превоз, независимо, че според твърденията на жалбоподателя е само за гориво и жалбоподателят няма удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, правилен е извода на административния орган и на съда, че е извършвал правнонерегламентирана дейност. Необосновани са доводите в касационната жалба, че административният орган не е мотивирал заповедта за налагане на принудителната административна мярка и е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че контролните органи са превишили правомощията си по чл. 166, ал. 1 ЗДвП. Неоснователни са доводите за нарушение на Наредба № 14 от 27.08.2009 г., тъй като тази наредба се прилага при извършването на контролни проверки на обществените превози и на превозите за собствена сметка на пътници и товари, какъвто в случая жалбоподателят не е имал правно основание да извършва. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение