Решение № 16876 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12785/2011 г.

Решение № 16876 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12785/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 245 и следващите от АПК. Образувано е по искана на държавата, представлявана от министъра на финансите за отмяна на основание чл. 245, ал. 1 от АПК на решение № 5329 от 15.04.2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено изцяло решение № 3679 от 15.11.2010 г. по адм. дело № 117/2010 г. на административен съд - София град и вместо него е осъден Държавен фонд "Земеделие" - София да заплати на "Агро-Фриго" ЕООД със седалище в град Нова Загора сумата 5587998 лева, ведно със законните от това последици. Със същото решение делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд в частта му, в която е отхвърлен искът на дружеството в размер на 6956415 лева. Правят се доводи, че решението има сила по отношение на държавата и е неблагоприятно спрямо нея. Те се обосновават с две обстоятелства: Първото е задълженията на министъра на финансите, като администратор на държавния бюджет. Второто е с оглед спецификата на Специалната присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони /САПАРД/ и сключените в изпълнение на нея Годишни финансови споразумения. Държавен фонд "Земеделие" изразява становище за основателност на искането за отмяна. "Агро-Фриго" ЕООД счита искането за процесуално недопустимо, а по същество за неоснователно. При преценка на искането за отмяна, съдът взе предвид следното: Основното производството пред административния съд е по реда на чл. 203 и следващите във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба от "Агро-Фриго" ЕООД против Държавен фонд "Земеделие" за присъждане на претърпени имуществени вреди в резултат на отказ на неговия изпълнителен директор да сключи договор за предоставяне на финансова помощ. Дружеството се е позовало на отказ изх. № 02-2600/376 от 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на фонда за сключване на договор, противоречащ на влязло в сила съдебно решение. Претендирало е присъждане на имуществени вреди в размер на 5587998 лева, възлизащи на размера на незаконно отказаната финансова помощ. Отделно от това е поискало присъждане и на 6956415 лева - пропуснати наеми за период от 2 години, ведно със законните последици. Представило е, като доказателство решение № 75 от 31.03.2008 г. по адм. дело № 04189/2006 г. на СГС, с което е отменен отказ на изпълнителния директор на ДФЗ, отразен в писмо № 01-2006/1748/ от 18.08.2006 г. да му отпусне финансова помощ по Наредба № 36/2003 г. и преписката е върната за произнасяне по молба ид. № 290501200224 съобразно мотивите към съдебния акт. Решението на съда е оставено в сила с решение № 14619 от 29.12.2009 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Към исковата молба е приложен и отказът от 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ да сключи с дружеството договор за предоставяне на финансова помощ, поради изтичане на крайния срок за финансиране по програма САПАРД - 31.10.2007 г. Първоинстанционният съд е констатуирал, като ответна страна единствено Държавен фонд "Земеделие". Разгледал е спора по същество с решение № 3679 от 15.11.2010 г. по адм. дело № 117/2010 г. Съобразил е, че предоставянето на финансова помощ съставлява сложен фактически състав, включващ волеизявление на компетентния орган за одобряване на проекта и последващ го гражданско-правен елемент - сключване на самия договор. Приел е, че претендираните вреди са в резултат на повторен отказ от 10.12.2009 г., съставляващ самостоятелен индивидуален административен акт, който не е отменен, като незаконосъобразен. Мотивирал се е, че ищецът в исковата молба не е формулирал каквато и да било претенция по отношение на този акт, в това число не се е позовал и на неговата нищожност. Това е дало основание на съда да приеме, че не е установен в цялост фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Решението на административния съд е обжалвано от търговското дружество с касационна жалба, по която е образувано адм. дело № 241/2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В заключителната част на жалбата, жалбоподателят е посочил, че писмото от 10.12.2009 г. не съставлява индивидуален административен акт, тъй като не попада в категорията актове по чл. 21 от АПК. Касационната инстанция обаче е приела, че отказът с писмо № 02-2600/376 от 10.12.2009 г. е нищожен индивидуален административен акт по силата на изричната разпоредба на чл. 177, ал. 2 от АПК и всеки може винаги да се позове на нищожността. Приела е, че предявеният иск на основание чл. 204, ал. 1 АПК е доказан по своето основание, поради което обжалваното решение на административния съд е неправилно. С решение № 5329 от 15.04.2011 г. е отменила изцяло решение № 3679 от 15.11.2010 г. и е осъдила Държавен фонд "Земеделие" да заплати на основание чл. 1 от ЗОДОВ на търговското дружество сумата 5587998 лева, съставляваща равностойността на незаконосъобразно отказана финансова помощ за изграждане и оборудване на обект по реда на Наредба № 36 от 27.08.2003 г. на министъра на земеделието и горите, ведно със законната лихва върху нея в размер на 717811.03 лева, считано от 6.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. С втори диспозитив на същото решение, съдът е върнал делото за ново разглеждане в частта му, в която е отхвърлен искът за сумата от 6956415 лева, съставляваща пропуснати ползи от неизплатен наем за същия обект. Решението е влязло в сила в осъдителната му част, поради което е налице задължителната предпоставка на чл. 245, ал. 1 от АПК и искането за отмяна е процесуално допустимо. Разгледано по същество в тази му част е основателно. Разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК дава право на всяко лице да иска отмяна при наличието на двете нормативно уредени задължителни условия: първото е решението да има сила за него, а второто е да е неблагоприятно. Предмет на иска, решен с влязло в сила решение е равностойността на отказана финансова помощ по Наредба № 36 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за пазари на производителите и тържища за плодове, зеленчуци, цветя и риба по САПАРД. Наредбата е издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗПЗП. Самата предприсъединителна програма е създадена в изпълнение правилата на Регламент на Съвета /ЕО/ № 1268/1999 г. относно предоставяне на финансова помощ от страна на общността за пред-присъединителни мерки за развитие на земеделието и селските райони в страните кандидат-членки от Централна и Източна Европа по време на пред-присъединителния период. Република България е представила план, одобрен като Програма за развитие на земеделието и селските райони. В чл. 7, т. 1 и 2 от него е посочено, че помощта на общността по този регламент се отпуска за периода 2000 - 2006 г. от бюджетната инстанция в рамките на финансовите ограничения. Финансовото участие на общността за прилагане на програмата е под формата на авансово плащане, частично финансиране и финансиране. Техническата, законова и административна рамка за изпълнение на програмата са регулирани с нарочно Многогодишно финансово споразумение. А след одобрение от комисията и сключване на МФС, всяка година се подписва годишно такова. Годишните финансови споразумения са единствените инструменти, които определят поемането на финансово задължение от общността към Република България. На национално равнище държавното подпомагане на земеделските производители и изпълнението на мерките, включени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони е предмет на законодателна регламентация в Закона за подпомагане на земеделските производители. С чл. 11 от него се създава Държавен фонд "Земеделие". Съгласно ал. 2, т. 2 от цитираната норма, той изпълнява функциите на Агенция САПАРД, като подпомага лицата по програмата - чл. 12, ал. 1 от закона. Самото подпомагане се осъществява под формата на предоставяне на субсидии - чл. 12, ал. 2, т. 1, б. "а". Средствата на фонда се разходват за дейността по чл. 12. Средствата, отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства. Всички тези норми показват, че в качеството си на Агенция САПАРД, държавният фонд "Земеделие" може да сключва договори, включващи средства на ЕО само в размера и за периода, предмет на регулиране в МФС и съставените на негова основа ГФС. Със Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Комисията на Европейската общност, изменящо ГФС 2006 г. по програмата САПАРД, обн. ДВ, бр. 22/24.03.2009 г. е ратифицирано това споразумение. В чл. 1 от него е отразено, че то изменя периода на валидност на финансово задължение на Общността към страната за 2006 г.. Самият период на поетото задължение е уточнен в чл. 3 от изменящото ГФС. В него се сочи, че Комисията автоматично ще намалява всяка част от поетото задължение, която е останала неуредена чрез плащане по сметка или за която не е получена приемлива заявка за плащане, най-късно до 31.12.2009 г. В ал. 2 на чл. 2 е въведена и забраната на Агенция САПАРД да сключва договори, включващи средства на Общността на база на това Споразумение, с който и да е бенефициент, след датата, на която Република България встъпи в договорни отношение, включващи форми на подпомагане за Развитие на селските райони, като чл. на Европейския съюз. Анализът на тези норми показва, че след 31.12.2009 г., ДФЗ, участващ в спорното правоотношение в качеството си на Агенция САПАРД и притежаващ качеството на ответник по смисъла на чл. 205 от АПК не е бил легитимиран да отговаря едностранно по предявения на 6.01.2010 г. срещу него иск във връзка с договор по САПАРД. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗПЗП, приходната и разходната част на фонда се утвърждават ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 47, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. Утвърждаването на фондовете се съгласува с министъра на финансите. Предявеният срещу ДФЗ иск, макар и да има за правно основание чл. 1 от ЗОДОВ е насочен към присъждане на сума, съставляваща равностойността на отказана финансова помощ по програма САПАРД и то след окончателното приключване на финансирането й със средства на Общността. Това предполага извънредно набиране на приход във фонда единствено чрез субсидия от държавния бюджет. Промените по извънбюджетните сметки и фондове е регламентирана в чл. 47а от ЗУДБ, препращаща към реда на чл. 34 - приложима в конкретния случай на уважаване на предявения иск. По този начин решението по спора пряко рефлектира върху държавата и е неблагоприятно за нея. Налице са предпоставките по чл. 246, ал. 1 от АПК, поради което решението на тричленния състав в осъдителната му част ще следва да се отмени. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от АПК делото подлежи на връщане в тази му част на административния съд - София град за ново разглеждане от друг състав. В останалата му част искането за отмяна е процесуално недопустимо. Частта от решението на касационната инстанция, с която делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд досежно отхвърлянето на иска в размер на 6956415 лева - пропуснати ползи със законната лихва върху нея, не формира сила на пресъдено нещо. Липсва задължителната предпоставка за допустимост на искането за отмяна в тази му част. Поради това същото ще следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на него отменително производство се прекрати. Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия