Решение № 9782 от 2.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Рейсинг Иновейшън ООД, гр. София, представлявано от А. Даскалова, подадена чрез адв. Т. Желязков, против решение 4373/02.07.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. 1360/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С881-584328/13.01.2021 г., издадена от началник на отдел Оперативна дейност - София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП и са присъдени в полза на НАП разноски в размер на 500 лв. Касаторът излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че целта на мярката не е постигната и че самият административен орган е отменил акта си, като е приел, че не е налице извършено нарушение на чл. 118 и сл. ЗДДС. Твърди, че в случая се касае за една последователна доставка, на едно общо количество гориво, в два различни обекта на един и същ търговски субект. Подчертава, че в двата обекта има работещи устройства, с които са давани верни, точни и незабавни отчети на доставените количества горива, с изправен нивомер. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Георгиев, оспорва касационната жалба по съображения изложени в проведено открито съдебно заседание на 12.10.2021 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-С881-584328/13.01.2021 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности - София, в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Рейсинг Иновейшън ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бензиностанция, находящ се в гр. София, [адрес], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, за извършено нарушение чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, което е основание по чл. 186, ал .1, т. 1, б. г и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да отхвърли жалбата на дружеството против издадената заповед, първоинстанционният административен съд е приел, че оспорения административен акт съдържа всички необходими реквизити, издадена е в писмена форма и от компетентен орган. Съдът е обсъдил приложимите материалноправни норми и въз основа на събраните доказателства е установил фактите по делото. Приел е, че видно от приложения акцизен данъчен документ 0000498110, уникален контролен 0000000005634632/30.10.2020 г., в случая се касае за доставка на 2004 л. автомобилен бензин А95Х с мин 9% биокомпонент, предназначен за доставка на търговски обект с идентификационен номер [номер] което съответства на търговския обект, запечатан с процесната ПАМ, като по никакъв начин не е посочено, че се касае за доставка до два отделни търговски обекта. Съдът се е позовал на приложения по делото служебен бон за доставка по нивомер от дата 30.10.2020 г. (по техническа грешка съдът е изписал 20.10.2020г. ) и е установил, че към НАП е подадена информация за получено количество бензин А95Х с обем 1396,02 л. на процесния адрес, а на търговския обект на адрес ул. Обелско шосе са получени 553,34 л. Съдът е изчислил, че сборът на двата обема е по-малък от този по АДД в размер на 2004 литра и не може да се направи извод, че се касае за едно и също количество, доставено в два различни обекта. Изводът на съда е, че в АДД е посочен само запечатания обект, а видно от служебния бон там са доставени 1396,02 л., което е различно от доставеното според АДД. При установеното разминаване в данните по АДД и тези от служебния бон, съдът е приел, че е налице неподаване на данни по начин, който да осигури определянето на наличните количества в резервоарите, което е и материалноправната предпоставка за налагане на процесната ПАМ. Съдът е цитирал нормата на чл. 84, ал. 6 ЗАДС, който изисква посочване на място на доставка и идентификационен номер на обекта, и е посочил, че за всяка отделна доставка е следвало да бъде съставен отделен АДД. Съдът е приел за неоснователен довода на дружеството, че целта на оспорения административен акт не съответства на целта на закона. Изложени са мотиви, че целта на законовата норма, предвиждаща налагане на процесната принудителна административна мярка, е поведението на стопанските субекти да бъде съобразено със задълженията им да отчитат коректно наличните количества горива в резервоарите за съхранение в търговския обект. Решаващият състав е обосновал краен извод за неизпълнение на вмененото в чл. 118, ал. 6 ЗДДС задължение на търговеца да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Прието е, че административният орган е определил правилно и продължителността на срока на наложената ПАМ, като е обсъдил естеството и тежестта на нарушението. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите задължава всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което подлежи на метрологичен контрол. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда налагането на ПАМ, на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по реда на чл. 118 в НАП. В процесния случай, релевантните по делото факти и обстоятелства са изяснени. При проверката е установено, че в търговския обект се извършва продажба на горива и смазочни материали, както и на цигари, безалкохолни напитки и пакетирани стоки. Към момента на проверката, същият разполагал с два броя колонки: 1-ва колонка 1 бр. пистолет (високодебитен) дизел: 1 бр. пистолет дизел и 2-ра колонка - разполагала с 2 броя пистолети бензин А95Х. Търговският обект разполагал с 4 броя подземни резервоара, от които 1 неработещ, 2 за бензин А95Х 49462 л., 3 дизел - 49635 л. 4 дизел 49759 л. Обектът разполагал с добавка за пречистване на вредни газове AD BLUE BIDON - 1000 л. В обекта имало монтирано и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо фискално устройство модел ЕСФП KONTO BENZ QR (D1) и ФПр DATEC5 FP 2000, с ИН на ФУ DT 422353 и ИН на ФП 02422353. При извършена проверка в ПП ФУДВ (фискални устройства с дистанционна връзка) и ПП ИСКГ (Информационна система Контрол на горивата ), както и от представените документи, е установено, че има разлики между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по документ за дата 30.10.2020 г. По акцизен данъчен документ 0000498110 с уникален номер [номер]/30.10.2020 г. е в размер на 20004 л. бензин А95Х, а по нивомер 1396,02 л. В акцизния документ било отбелязано, че цялата доставка е за обект бензиностанция, резервоар с идентификационен номер [номер] / [ЕИК] [ЕКАТТЕ] [адрес], а при получаване на доставката на два обекта, за всеки обект е трябвало да има издаден отделен АДД с определено количество за него. Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. г от ЗДДС, сочена като основание за налагане на принудителната административна мярка, предвижда налагането й на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл.118 в Националната агенция за приходите. Данните, които лицата, извършващи продажби на горива, са длъжни да подават в НАП съгласно чл.118 от ЗДДС са данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива /ал.6/ и данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях /ал.10/. В конкретния случай в заповедта е посочено наличието на административно нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба н-18 / 2006г. във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС, поради което може да се направи извод, че се касае за данни, които дават възможност за определяне на количествата горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. От описаната в протокола за извършена проверка фактическа и документална проверка се установява документирането на продажбите, наличие на подадени данни от нивомерната система и наличие на подадени данни за движението на горивата / данни от акцизен данъчен документ /. Това наличие на подадени данни се установява от констатациите за несъответствие между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по документ, то очевидно двата вида данни са подадени и получени в Националната агенция по приходите и нейните органи са в състояние да извършат проверка. Следователно самия орган изрично посочва наличието на подадени данни от нивомерната измервателна система, каквото е задължението на търговеца съгласно чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба Н-18 / 2006г. и чл.118, ал.6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Доколкото разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. г предвижда налагане на принудителна административна мярка не за нарушение на конкретна разпоредба, а за неподаване на данни, каквито безспорно се установява, че са подавани, то не е изпълнен фактическия състав на закона за налагане на принудителна административна мярка. Настоящият състав в конкретния случай намира и че липсва състав на административно нарушение на чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба н-18 / 2006г. във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС поради същото обстоятелство задължителните данни са подадени, като липсва спор, че това действие се извършва автоматично от системата. Разминаването на подадените данни не е въздигнато като нарушение от закона, поради което и може да е единствено основание за извършване на проверки от органите по приходите за установяване на действителното количество и отчитането на всички извършени продажби. С оглед на изложеното неправилно съдът е приел, че е налице противоправно поведение, тъй като не се доказва извършване на нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, които изискват от обекта за продажба на течни горива да се подават данни на НАП за наличните количества горива в резервоарите на обекта. Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението и обстоятелството, че налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, което прави оспорената заповед незаконосъобразна. Съгласно извършената от административния орган служебна проверка в информационния масив на НАП Справки за доставка на гориво от ЕСФП към НАП се установява, че както е и съгласно бележките от нивомерната система, данните за постъпилите горива са подадени към НАП за двата обекта по процесната АДД 0000000005634632/30.10.2020 г. Установено е, че фискът не е ощетен и нарушението е извършено за първи път. Следователно при констатирано нарушение за първи път и липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок за запечатване на обекта от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, като в тази насока следва да се вземе предвид и преценката на административния орган в производството по ЗАНН за наличие на маловажност на нарушението, видно от резолюция от 10.06.21г. за освобождаване от АНО с отправяне на предупреждение. Единственото изречение, съдържащо някаква конкретика, а не общи постулати е местоположението на обекта"/без конкретизация/, не може да се пренебрегне обстоятелството, че липсва какъвто и да е било анализ на дейността на търговеца, неговото поведение относно спазването на данъчното законодателство, приходи и разходи, доставени горива и продадени горива, наети лица и едва след това да се определи степента на законова принуда под формата на продължителност на запечатването на обекта. Всички тези данни са на разположение на органа, тъй като се съдържат в регистрите му. По тези съображения, обжалваното решение следва да се отмени, като бъде постановено друго с отмяната на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-С881-584328/13.01.2021 г., издадена от началник на отдел Оперативна дейност - София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. При този изход на спора, на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски по делото. Претендираният размер за касационното производство съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за плащането им е 1330 лв. Основателно е възражението за прекомерност на договореното възнаграждение, направено от процесуалния представител на НАП, предвид фактическата и правна сложност на спора и приключване на производството в едно съдебно заседание поради което и разноските следва да бъдат определени на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 870 лв., от които 370 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за касационната инстанция. За първоинстанционното производство не се претендират разноски от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение