Решение № 9788 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2020 г.

Решение № 9788 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Смолички чрез пълномощника му адв. Т. Велинова против решение № 17627 от 20 декември 2019 г., постановено по адм. дело № 5818/2019 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение. В касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си всички заявени и поддържани от жалбоподателя доводи и възражения, а от тях е зависило правилното разрешаване на спора, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Конкретно се посочва, че не са били обсъдени от тричленния състав наведените доводи относно обстоятелството, че жалбоподателят не е бил запознат с част от доказателствения материал, въз основа на който е взето решението за дисциплинарното му освобождаване от длъжност, тъй като не му е бил връчен препис за удължаване срока на проверката, извършена от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и приобщените нови документи след запознаването с преписката и депозирането на становище от жалбоподателя. В касационната жалба се твърди още, че съдът не е обсъдил и доводите на жалбоподателя относно нарушеното му право на защита, изразяващо се в незапознаването му с пълните мотиви на оспореното решение на Прокурорската колегия за налагането на дисциплинарно наказание. Посочва се, че не са доведени до знанието му мотивите, представляващи изказвания на членове на Прокурорската колегия, съдържащи съображения, различни от тези на членовете на дисциплинарния състав, изложени в заседанието, когато е взето оспореното решение за налагане на дисциплинарно наказание. Касационният жалбоподател твърди също така, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Посочва се, че първоинстанционният съд не е отчел, че наказващият орган неправилно е разширил съдържанието на понятието "поведение на нарушителя" по смисъла на чл. 309 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и е включил в него и дисциплинарното му минало, като при определяне на дисциплинарното наказание е взел предвид предходни дисциплинарни наказания, заличени към момента на вземане на решението, а същевременно е пропуснал да вземе предвид получената много добра комплексна оценка от проведеното през 2015 г. периодично атестиране, както и да отчете работата му след извършване на твърдяното нарушение. Изложените касационни доводи се поддържат и в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора. Иска се отмяна на постановения съдебен акт и ново решение по същество, с което да бъде отменено обжалваното решение за налагане на дисциплинарно наказание. Прави се искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. Тези аргументи са доразвити и в представени по делото писмени бележки. Ответникът по касация – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт И. Атанасова, оспорва касационната жалба като неоснователна и прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила поради липса на визираните в касационната жалба пороци, съставляващи основания за неговата отмяна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Излага доводи, че първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните доказателства и правилно е установил елементите от състава на дисциплинарното нарушение. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първата съдебна инстанция е решение по т. 2 на протокол № 13 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) от 08 май 2019 г., с което е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" на П. Смолички, прокурор в Софийска районна прокуратура. С оспореното пред настоящата инстанция решение тричленният състав на ВАС, шесто отделение, е отхвърлил оспорването по жалбата на П. Смолички срещу цитираното решение. За да обоснове този краен резултат, съдът е констатирал, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган в установената от закона форма с посочване на правното и фактическо основание за постановяването му, при спазване на административнопроизводствените правила и осъществяване на предпоставките, съставляващи основанието по чл. 308, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. След преценка на фактите и доказателствата по делото в съответствие с приложимата нормативна уредба, съдът е формирал становище, че действията на прокурор П. Смолички компрометират честта и достойнството на прокурора, разбирани и в професионален, и в обществен план, поради което накърняват престижа на съдебната власт и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Съдът е обсъдил и двете предпоставки, при чието наличие е осъществен фактическият състав на нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 3, като е приел, че е налице поведение, което накърнява престижа на съдебната власт и това поведение е реализирано публично - осъществено е в съдебна зала, в присъствието на граждани – страни и участници в процеса. Съдът е обсъдил аргументите на жалбоподателя за нарушено право на защита, като е приел, че възражението му в този смисъл е неоснователно. Съдът се е мотивирал с наличните данни в административната преписка, поради което е формирал извод, че прокурор П. Смолички е разполагал с достъп до всички относими документи за дисциплинарното производство, въз основа на което е упражнил и правото си на лично участие в дисциплинарното производство, в хода на което прокурорът е изложил становището си по случая устно и непосредствено пред дисциплинарния състав и пред Прокурорската колегия на ВСС. Първоинстанционният съд е изследвал в мотивите си въпроса за съответствието на тежестта на извършеното нарушение и наложеното за него наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, като е посочил, че този въпрос следва да бъде разгледан в контекста на изключителната степен на цинизъм, грубост и нехайство, проявени от прокурора в действията му, насочени към съда, с които категорично е засегнат в голяма степен престижа на професията и на съдебната власт като цяло. По отношение налаганите по-рано на прокурора дисциплинарни наказания, като е отчел, че към настоящия момент са заличени, първоинстанционният съд е приел, че, съотнесени към фактите по настоящото дело, показват устойчиво небрежно отношение на прокурора към служебните му задължения и са индиция за чувството му за безнаказаност и за липсата на желание да поправи поведението си. Съдът е преценил допуснатото от прокурор П. Смолички дисциплинарно нарушение за тежко по своя характер и е приел, че при налагане на наказанието е спазен принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушението, без данни, че административнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка, в нарушение на целта на закона. Въз основа на горното, съдът е направил извод, че оспореното решение по т. 2 на Протокол № 13 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 08 май 2019 г. е издадено при точно прилагане на административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, като не са налице основания по чл. 146 АПК за неговата отмяна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда почиват на подробно и ясно изложение на фактическата обстановка по делото, като са обсъдени всички релевантни за разрешаването на спора юридически факти, съобразно събраните по делото доказателства при спазване на императивните норми на процесуалния закон относно тяхното събиране. Направените от съда правни изводи съответстват на фактите по делото и приложимия материален закон. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си всички заявени и поддържани от жалбоподателя доводи и възражения, от които е зависило правилното разрешаване на спора. В съответствие със събраните по делото доказателства, правилно съдът е установил, че административният орган не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нарушаване на правото на защита на прокурор П. Смолички. Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ, с решение на ПК на ВСС по протокол № 21 от 18 юли 2018 г., по предложение на ИВСС, в качеството му органа по чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание. По делото е налице информация, обективираща надлежното връчване на прокурор П. Смолички на всички документи по дисциплинарното производство и информация за насрочените и отсрочените заседания. Установено е, че прокурор П. Смолички е участвал лично в заседанията, като устно и непосредствено е изложил становището си по случая, както пред дисциплинарния състав, така и пред Прокурорската колегия. В така изразените становища не се съдържат данни за непълнота на предоставените му документи, съставляващи преписката по образуване на дисциплинарното производство. Такива възражения се представят от жалбоподателя едва в заседанието по делото, като първоинстанционният съд с протоколно определение от 07 октомври 2019 г. е уважил доказателствените му искания и е указал на ответника да установи обстоятелствата, свързани с представянето на предложението за откриване на дисциплинарното производство, както и връчването на процесното решение на жалбоподателя. Видно от представените доказателствата по делото се установява, че предложението на ИВСС е изготвено въз основа на проверка по реда на глава девета, раздел І"б" от ЗСВ. В хода на тази проверка на основание чл. 175 н, ал. 3 ЗСВ, ИВСС е поискал сведения, както от проверяваното лице, така и от останалите лица, които са имали отношение към случая и биха могли да потвърдят изложеното в сигнала или да предоставят друга информация. На прокурор П. Смолички са поставени въпроси, аналогични на въпросите, спомагащи за изясняване на фактите по случая, зададени на останалите присъствали в съдебната зала лица. Поканен е да бъде изслушан лично при желание от негова страна. На 31 май 2018 г. прокурор П. Смолички се е явил в ИВСС лично, запознал се е с наличните материали по преписката, като към тази дата част от преписката са и писмото с поставените му въпроси и заповедта за продължаване срока на проверката, издадена на 28 май 2018 г. При явяването си не е дал устни обяснения, но му е дадена възможност за представяне на писмени такива до 6 юни 2018 г. Прокурор П. Смолички е депозирал изложение по поставените му въпроси на 5 юни 2018 г., а няколко дена по-късно са постъпили и отговорите на останалите запитани лица. В съответствие с чл. 175 о ЗСВ, на 25 юни 2018 г. на прокурор П. Смолички е изпратено писмо за уведомяване за резултатите от извършената проверка и решението на ИВСС да направи предложение до Прокурорската колегия на ВСС за образуване на дисциплинарно производство за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. В съответствие с чл. 316, ал. 7 ЗСВ, препис от предложението на ИВСС, заедно с приложените към него писмени доказателства (преписка рег. № РВ-15-18), в т. ч. постъпилите след запознаването му с преписката по проверката на ИВСС отговори и доклада на инспектора, извършил проверката, са получени от дисциплинарно привлечения магистрат, което обстоятелство е удостоверено от него лично, на 26 юли 2018 г. Настоящата инстанция също не счита, че е било нарушено правото на защита на прокурор П. Смолички, тъй като с връчването му на препис от предложението на ИВСС и приложената към него административна преписка, е имал възможност за запознаване с всички писмени доказателства, включително тези, които са постъпили в ИВСС след запознаването му с преписката на 31 май 2018 г., респ. е имал възможност да организира своята защита в дисциплинарното производство. Неоснователни са и наведените в касационната жалба доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като първоинстанционният съд не е бил обсъдил доводите на жалбоподателя относно нарушеното му право на защита, изразяващо се в незапознаването му с всички мотиви на оспореното решение на Прокурорската колегия за налагането на дисциплинарно наказание, предвид обстоятелството, че не му е бил връчен пълнят стенографски протокол от заседанието, а само извлечение, съдържащо диспозитива на решението на ПК на ВСС. От доказателствата по делото е видно, че пълният стенографски протокол е представен от ПК на ВСС на 20 май 2019 г., когато по силата на чл. 152 от АПК е препратена жалбата на прокурор П. Смолички, окомплектована с административната преписка по издаване на оспорения акт. Оспореното решение на ПК на ВСС е взето на заседанието на ПК на ВСС, проведено на 8 май 2019 г., като в съответствие с чл. 320, ал. 8 от ЗСВ, е връчено на прокурор П. Смолички на 14 май 2019 г. На същата дата е постъпила във ВСС жалбата на прокурор П. Смолички против акта. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация, пълният стенографски протокол се изготвя в срок до седем работни дни след приключване на заседанието. Получаването на препис-извлечение от пълния стенографски протокол от заседанието на ПК на ВСС е зависило изцяло от волята на прокурор П. Смолички, като няма данни по делото в периода от връчване на препис от решението до постъпване на жалбата в съда, ведно с пълния стенографски протокол, такова искане да е отправяно до ВСС, респ. да му е отказван достъп. На последно място следва да бъде прието за неоснователно и твърдението на касационния жалбоподател за противоречие на съдебното решение с материалния закон, касателно разширяване съдържанието на понятието "поведение на нарушителя" и включване в него и дисциплинарното минало на прокурор П. Смолички чрез вземане предвид на предходни дисциплинарни наказания, заличени към момента на вземане на решението. Настоящият съдебен състав приема тезата на касационния жалбоподател, че наложените му в по-ранен период и заличени дисциплинарни наказания не могат да бъдат вземани предвид при определяне на наказанието за настоящото дисциплинарно нарушение. В тази връзка следва да бъде посочено, че неправилно тричленният състав е коментирал в оспореното решение наличието на три заличени дисциплинарни наказания. Въпреки това обаче, настоящият съдебен състав не счита, че това обстоятелство влияе върху правилността на крайния извод на тричленния състав за законосъобразност при определянето на размера на наказанието от наказващия орган. Правилно съдът е приел, че отнесени към поведението на наказания магистрат, принципите в КЕПБМ са изключително сериозно нарушени. Словесните изявления на П. Смолички в съдебно заседание на 22 януари 2018 г., вулгарните изрази и обиди към други магистрати, изразени на публично място, станали достояние на достатъчно хора и вписани в съдебния протокол по съответното дело, показват недопустимо поведение, несъвместимо с магистратската етика и правила. В този смисъл поведението на прокурора предпоставя негативна оценка по отношение на съдебната власт, чийто представител е и самият той, като действията му компрометират честта и достойнството на прокурора, разбирани и в професионален, и в обществен план, поради което накърняват престижа на съдебната власт и представляват изключително тежко дисциплинарно нарушение. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че правилно е разгледан въпросът за съответствието на тежестта на извършеното нарушение и наложеното за него наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ в контекста на изключителната степен на цинизъм, грубост и нехайство, проявени от прокурора в действията му, насочени към съда, с които категорично е засегнат в голяма степен престижа на професията и на съдебната власт като цяло. Положителната атестационна оценка на дисциплинарно привлечения прокурор от 2015 г. не е доказателство, което може да промени този извод. В заключение, настоящият съдебен състав споделя оценката на съда на допуснатото дисциплинарно нарушение като тежко по своя характер и счита, че е спазен принципът за съразмерност на наложеното наказание с тежестта на нарушението, като не са налице данни по делото, че административнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка, в нарушение на целта на закона. Разноски по делото се претендират само от касационния жалбоподател, но поради неоснователност на жалбата, такива не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,