Решение № 8618 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ентосим ЕООД гр.Враца, подадена чрез процесуалния представител адв. М. Мишев, против решение 19/04.01.2024 г., постановено по адм. д. 452/2023г. по описа на Административен съд Враца. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът намира за необоснован изводът на органите по приходите и съда, че процесните доставки не съставляват ресторантоьорски услуги и съответно спрямо тях не е приета приложената от ревизираното лице намалената данъчна ставка на ДДС в размер на 9%. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу ревизионния акт.Претендира се и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ДД ОДОП / Велико Търново, в писмен отговор, подаден от процесуалния представител юрск. Т. Лазаров, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Враца е бил Ревизионен акт (РА) Р-04000622005163-091-001/25.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 55/05.07.2023г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 66, ал.2,т.3 ЗДДС /в сила до 09.07.2022г. и чл.66а във вр. С пар.15д, ал.1,т.2 ПЗР ЗДДС /в сила от 09.07.2022г./ на дружество Ентосим ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 6998,54лв., съставляващи разлика между установените при ревизията и декларирани от дружеството задължения за ДДС за период 01.06. 2022г.-31.08.2022г. , както и съответните лихви за забава. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт , първоинстанционният съд е приел, че е издаден в срока по чл.119, ал.2 ДОПК, от компетентни органи, в предвидената в чл.120 ДОПК форма и съдържа фактическите и правни основания които го обосновават. С ревизионния акт са обложени реализираните приходи от търговска дейност на Сладкарница на колела Неделяза периода от 01.06.2022 г. до 31.08.2022 г. Ревизираното лице е приложило диференцирана ставка за облагане с ДДС от 9% по реда на чл.66, ал.2, т.3 ЗДДС. Определянето на размерът на задълженията по този начин не е прието за законосъобразно от приходните органи, които с ревизионния акт са определили задължения за ДДС при ставка от 20% и са установили за разликата ДДС за досъбиране . За реализация на стоките в търговския обект е използван специализиран товарен автомобил за продажба и съхранение на стоките. Тортите са получавани от доставчика под формата на завършен в цялост продукт, готов за консумация от крайния потребител, без да се налага допълнително влагане на материали и действия по завършване на продукта. За да обоснове крайният си извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел, че при доставката на тортите от производителя, ревизираното лице е получило фактури с 20% ДДС и е упражнило право на данъчен кредит в пълен размер. По делото не са приложени доказателства дружеството да е категоризирано да извършва ресторантьорска дейност и не се установява обем от помощни услуги, които обуславят квалификация на извършваната дейност от Ентосим ЕООД, като предоставяне ресторантьорски, респективно кетъринг услуги. Съдът е посочил, че не са налични съответния обем и качество от помощни услуги, които да обуславят определянето на дейността осъществявана от дружеството като ресторантьорска дейност или предоставяне на кетъринг услуги по смисъла на §1, т.61 от ДР на ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. На основание чл.221,ал.2,изр. Последно АПК решението следва да се остави в сила като касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които изцяло се споделят от касационния състав. Не са налице релевираните с касационната жалба пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания по чл.209, т.3 АПК. При постановяване на оспореното съдебно решение решаващият състав е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, анализирал е събраните доказателства както по отделно, така и в тяхната съвкупност. При извършената преценка относно правилното приложение на материалния закон, първоинстанционният съд е съобразил легалното определение за дейност, която може да бъде дефинирана като предоставяне на ресторантьорски и кетъринг услуги. По смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност: "1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. 2. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на § 1. Съгласно дефиницията по § 1, т. 61 ДР ЗДДС, "ресторантьорски и кетъринг услуги" са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В изр. второ на посочената норма е прието, че не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Споделя се приетото от АС Враца, че в случая няма данни дружеството да е категоризирано да извършва ресторантьорска дейност и не се установява обем от помощни услуги, които обуславят квалифициране на осъществяваната дейност от Ентосим ЕООД като предоставяне на ресторантьорски, респ. кетъринг услуги. От специализирания автомобил се извършва продажба торти (цели и на парче) и напитки. Няма назначен обслужващ персонал и продуктите се предлагат във вида, в който са доставени без да е необходима допълнителна обработка, освен рязане и опаковане. Тези дейности не налагат извод, че се извършват помощни услуги в изискуемия обем и качество, които да определят дейността осъществявана от касатора като ресторантьорска дейност или предоставяне на кетъринг услуги по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС. Релевираният довод за противоречие на съдебния акт с практиката на СЕС и по-конкретно с Решение от 22.04.2021 г. по дело С-703/19, е неоснователен. Съгласно практиката на СЕС, ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от които доставката на храна е само съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано следва да доминират. Според Решение на Съда (първи състав) от 22 април 2021 г. по дело C-703/19: "Член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/47/ЕО на Съвета от 5 май 2009 г., във връзка с точка 12а от приложение III към тази директива и член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието "ресторантьорски и кетъринг услуги" попада доставката на храни, придружена от достатъчно помощни услуги, позволяващи на крайния клиент да консумира непосредствено тези храни. В т. 58 от същото решение се посочва, че за квалифицирането на дадена облагаема сделка като "ресторантьорски и кетъринг услуги" законодателят на Съюза е искал да отдаде решаващо значение не на начина на приготвяне на храните или на тяхното доставяне, а на осигуряването на помощни услуги, които придружават доставката на приготвените храни, които услуги трябва да са достатъчни, за да осигурят непосредствената консумация на тези храни и да играят по-голяма роля в сравнение с тяхната доставка. От друга страна, видно от т. 59 на решението критериите, които са решаващи, за да се прецени дали услугите, съпътстващи доставката на приготвените храни, могат да се считат за "достатъчно помощни услуги", се отнасят до предлаганото на потребителя ниво на услуги. Най-сетне, в т. 60 в това отношение съдът отчита по-специално елементи като присъствието на сервитьор, наличието на обслужване, което се състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, наличието на специално предназначени за консумацията на храната затворени и отоплени помещения, или наличието на гардероб и тоалетни, както и в осигуряването на съдове, мебели или прибори за хранене (вж. в този смисъл решение от 10 март 2011 г., Bog и др., C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09). С оглед дейността на ревизираното лице, свързана с предлагане на торти Неделя (цели и на парче) на място, различно от това, където са приготвени, както и съчетанието на съпътстващите услуги, предоставящи условия за консумация (обзавеждане, средства, липсващо специализирано обслужване от сервитьор), при което процесът на поръчване е опростен и частично автоматизиран и клиентът има ограничена възможност да персонализира поръчката, правилно решаващият съд е достигнал до извод за липса на предоставяни "ресторантьорски и кетъринг услуги" по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, а оттук и до неприложимост на диференцираната ставка на данъка от 9% по реда на чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Обжалваното първоинстанционно решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като размерът им следва да бъде определен на 1019.67лв., така както е заявено с отговорът по касационната жалба. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение