Решение № 11315 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15683/2018 г.

Решение № 11315 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15683/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Виа Интелего" ООД – гр. Перник, представлявано от управителя И. Гаджов, чрез процесуалния си представител адв. П. Борисов срещу решение № 6032/22.10.2018 г., постановено по адм. дело № 9852/2017 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22002216007116-091-001/24.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, в която се иска прогласяване нищожността на РА и в частта, в която се оспорва Решение № 1076/07.07.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София, в частта, в която решаващият орган е оставил жалбата на дружеството срещу РА без разглеждане. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на ревизионния акт като нищожен. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Перпериева я оспорва и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, в частта, в която се иска прогласяване нищожност на РА, но разгледана по същество е неоснователна. Касационната жалба, в частта, в която се оспорва решението на първоинстанционния съд, в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу Решение № 1076/07.07.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София е недопустима, като подадена срещу акт, който не подлежи на касационно оспорване. За да отхвърли жалбата срещу оспорения от "Виа Интелего" ООД – гр. Перник ревизионен акт с искане за прогласяване на нищожност, първоинстанционният съд е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Същият е издаден в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за издаването му. При извършването на ревизията не са били допуснати нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което е обоснован извод, че обжалваният РА № Р-22002216007116-091-001/24.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Относно обжалването на Решение № 1076/07.07.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София, в частта, в която жалбата на дружеството е оставена без разглеждане като недопустима, първоинстанционният съд е приел, че срокът за обжалване на РА по административен ред е пропуснат и правилно и законосъобразно, на основание чл. 147, ал. 1 ДОПК, решаващият орган е приел, че е налице абсолютна процесуална пречка за разглеждането й по същество. Обжалваното решение е правилно постановено. Предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд е била валидността на издадения ревизионен акт и решението на решаващия орган, в частта, в която жалбата на дружеството е отхвърлена като недопустима. Относно валидността на издадения ревизионен акт, настоящият състав на Първо отделение съобрази следното: Основанията за нищожност на административния акт са тези по чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. На първо място, нищожен е този административен акт, който е издаден от некомпетентен орган, т. е. от орган, който не е овластен за това в пределите на неговите правомощия. По отношение на процесния РА съдът е констатирал, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периоди, за които е възложена ревизията, поради което обжалваният РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Видно от съдържанието на заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР), заповедта за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт се установява, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. По делото са представени Удостоверения за квалифицирани електронни подписи на хартиен и електронен носител на органите по приходите, издали същите за съответния период на издаването им. Ревизията е възложена правилно, при спазване правилата за териториалната компетентност. Според чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. По делото е представена заповед № РД-01-822/23.06.2015 г. на директора на ТД на НАП – София, от която се установява, че органът, издал ЗВР, К. Методиева – началник сектор на сектор "Ревизии" в отдел "Ревизии" към дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, е овластен да изпълнява правомощията на орган по възлагане на ревизии. Ревизията е възложена със ЗВР № Р-22002216007116-020-001/14.10.2016 г., поради което и на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията. В случая актът е издаден от К. Методиева - началник сектор в качеството й на орган възложил ревизията с компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК съгласно заповед № РД-01-822/23.06.2015 г. на териториалния директор на ТД на НАП - София и Б. Стефанова - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, определен като такъв съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК със заповедта за възлагане на ревизията. С оглед описаното доводите на жалбоподателя за липса на компетентност на органа, издал акта са неоснователни. Заповедта за възлагане на ревизията е издадена във връзка с отменително Решение № 1617/16.09.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София и в тази връзка неоснователно се явява възражението на касатора, че ЗВР е незаконосъобразна. Решение № 1617/16.09.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София е постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, като правото на решаващия орган да се произнесе не е погасено. Цитираното решение е издадено във връзка с обжалването на РА № Р-22001415007963-091-001/25.05.2016 г. Жалбата срещу него е подадена на 12.07.2016 г. Срокът по чл. 155, ал. 1 ДОПК започва да тече от изтичане на срока по чл. 146 ДОПК за комплектоване на преписката и изпращането й на решаващия орган. В конкретния случай срокът по чл. 146 ДОПК е изтекъл на 19.07.2016 г. Срокът за произнасяне на решаващия орган по чл. 156, ал. 1 ДОПК е започнал да тече от 20.07.2016 г. и е следвало да изтече на 17.09.2016 г., а решението за отмяна на РА е постановено на 16.09.2016 г. От изложеното се налага изводът, че Решение № 1617/16.09.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София във връзка, с което е издадена ЗВР № Р-22002216007116-020-001/14.10.2016 г., е издадено при спазване на законоустановения преклузивен срок. Започването на производството е в условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК, при което не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения с решението ревизионен акт. Правилно първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК в писмена форма, съдържаща регламентираните в чл. 120, ал. 1 ДОПК реквизити. Същият е мотивиран като мотивите се съдържат в ревизионния доклад, представляващ неразделна негова част. При провеждането на ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд законосъобразно се е произнесъл по валидността на акта, като е изложил мотиви по всички основания за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 ДОПК. Решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 1076/07.07.2017 г. е с характер на определение и е постановено по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК. В чл. 147, ал. 3 ДОПК е указано, че актът на компетентния административен орган (в случая решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК) за оставяне без разглеждане жалба срещу административен акт поради просрочие се обжалва пред съответния административен съд по местонахождението на решаващия орган. В ДОПК не се съдържа изрична разпоредба за обжалваемост на определението на първоинстанционния съд съгласно чл. 147, ал. 3 ДОПК, поради което и съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените въпроси се прилагат съответните разпоредби на АПК и ГПК. В чл. 88, ал. 3 АПК изрично законодателят е приел, че актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния административен съд, който се произнася с определение, като то не подлежи на обжалване, както правилно е посочено и в диспозитива на обжалваното решение. Изложеното обосновава извод за необжалваемост на решението на административния съд в тази част пред Върховния административен съд, поради което касационната жалба в тази част се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - прекратено. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на настоящата касационна инстанция счита, че обжалваемата част на решението не страда от сочените от касатора пороци, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 147, 71 лв., определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение