Решение № 4476 от 26.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Калинова от гр. Силистра, подадена чрез процесуалния представител адв. Никова, срещу Решение 1 от 12.01.2023 г., постановено по адм. дело 145/2022 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата й против заповед ЗК-1242/04.08.2022 г. на кмета на Община Силистра. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд при постановяване на решението не се е съобразил с § 16 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ предвид на това, че процесният строеж е изграден преди 31.03.2001 г. Възразява се също така, че касаторът никога не е твърдял, че строежът е законен, като в тази връзка от негова страна вече са били предприети действия по снабдяване с удостоверение за търпимост, за да се узакони този строеж. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова, с което се отмени оспорената заповед. Ответникът кмета на Община Силистра, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Силистра е образувано по жалба на Е. Калинова срещу заповед ЗК-1242/04.08.2022 г. на кмета на Община Силистра, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на възложител, да премахне незаконен строеж Полуподземен бункер за складови нужди, находящ се в имот с идентификатор 66425.501.271 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Силистра, който е изпълнен без изискващи се строителни книжа в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е пета категория и представлява полуподземен бункер за складови нужди, находящ се в северозападната част на имота, непосредствено до рампа за гараж и до уличната регулационна граница, като същият е с дължина 5 м. и ширина 1.50 м. 1.80 м., с приблизителна застроена площ от 8.50 кв. м. и е изпълнен от стоманобетонни стени с височина 2.20 м. и дебелина от 15 см. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 6/14.07.2022 г., в който се сочи още, че при проверката се установява, че се извършва и основен ремонт на бункера, състоящ се в изливане на нови стоманобетонови пояси върху съществуващите бетонни стени и подготовка за изливане на нова стоманобетонна плоча. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в условията на заместване, въз основа на заповед ЗК-1200/28.07.2022 г. на кмета на Община Силистра, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че правилно е определена категорията на разпоредения за премахване строеж, тъй като същият има характер на допълващо застрояване, както и че установената от вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза неточност по отношение позиционирането на процесния бункер в североизточната част, а не северозападната част на имота, е несъществена, тъй като всички останали характеристики на строежа са напълно достатъчни, за да бъде индивидуализиран. По отношение на годината на изграждане на процесния строеж административният съд приема, че от страна на жалбоподателя не се подкрепя с доказателства твърдението му, че строежът е изграден преди около 50 години. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод, че дори и да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя за периода на изграждане на процесния бункер, то същият отново не може да се квалифицира за търпим по § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Анализирайки разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 и ал. 3 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места /обн. ДВ, бр. 75/18.09.1959 г. и отм. ДВ, бр. 69/02.09.1977 г./, чл. 121, ал. 1, изр. първо от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм. ДВ, бр. 48/26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г./, чл. 113, ал. 1, изр. първо от Наредба 5/17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм. ДВ, бр. 51/05.06.2001 г./ и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, както и позовавайки се на установеното от вещото лице, че процесният строеж е неправомерно разположен в поземления имот, тъй като се намира между уличната регулация и жилищната сграда, административният съд е приел, че от гледна точка на своето разположение строежът е изграден в противоречие както с действащата, така и с отменената и действала в периода 1959 г. 2001 г. правна уредба, касаеща строителните правила и нормативи. Въз основа на това съдът е обосновал решаващия извод, че разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без необходимите строителни книжа, респективно налице е посоченото в заповедта фактическо основание за издаването ѝ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с конкретно посочени параметри. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ полуподземен бункер за складови нужди, разположен непосредствено до рампа за гараж и до уличната регулационна граница, който е с дължина 5 м., ширина 1.50 м. 1.80 м. и застроена площ приблизително 8.50 м., както и е изпълнен от стоманобетонни стени с височина 2.20 м. и дебелина от 15 см., които обстоятелства се подвърждават и от приета и неоспорена от страните по делото съдебно-техническа експертиза, както и не се оспорват от самата жалбоподателка. При тези факти административният съд правилно приема, че описаният в заповедта за премахване Полуподземен бункер за складови нужди представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж в съответствие с чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. От приетите по делото писмени доказателства четири броя декларации от септември 2022 г. на останалите съсобственици на имот с идентификатор 66425.501.271, както и от посоченото в жалбата от жалбоподателката Калинова, се установява, обратно на приетото от съда, че процесният строеж е реализиран от съпруга на касаторката преди 50 г., т. е. през 1972 г., поради което за него се явява приложим § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконни строежи, извършени до 7 април 1987 г., се считат за търпими и не подлежат на премахване, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали към момента на извършването им или по сега действащия ЗУТ. При наличието на тези кумулативни предпоставки строежът е търпим и съответно неподлежащ на премахване. В конкретния случай за процесния строеж са били приложими правилата на Законо за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ, отм./ и издадените на основание чл. 52, ал. 2 от него Строителни правила и норми за изграждане на населените места /обн. ДВ, бр. 75/1959 г., отм. ДВ, бр. 69/1977 г./. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният строеж допълващо застрояване, се намира на уличната регулационна линия и е пред жилищната сграда в имот с идентификатор 66425.501.271. Следователно, както и правилно приема първоинстанционният съд, строежът не отговаря на изискванията на § 60, ал. 1 и ал. 3 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места /отм./, съгласно които второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м. от регулационните линии към съседите и от северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките й те могат да отстоят на не по-малко от 1.5 м., като те могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, както и следва да се разполагат най-малко на 6 м. зад жилищната сграда на парцела. В случая тези изисквания не са налице по отношение на процесния строеж. Законосъобразен е и извода на съда, че процесният строеж не отговаря и на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ, доколкото същият е разположен на уличната регулационна линия и между нея и сграда на основното застрояване пред съществуващата в имота жилищна сграда. Поради това решаващият извод както на съда, така и на административния орган, че процесният строеж е извършен без необходимите строителни книжа и същият се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и не е търпим, е правилен и съответен на приложимите материално-правни норми. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че се явяват неоснователни доводите на касатора относно предприетите от него действия по издаване на удостоверение за търпимост за процесния строеж. В производството по чл. 225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж, следва да бъде установено с надлежни доказателствени средства наличието или липсата на законовите предпоставки за неговата търпимост. Последното се установява от административния орган или в хода на съдебното производство, ако административният орган не е събрал съответните доказателства в тази насока, независимо от наличието на удостоверение за търпимост на строежа. Такъв документ има доказателствена стойност само при прехвърлителна сделка пред съответните нотариални органи, поради което търпимостта на строежа подлежи на самостоятелна преценка от страна на административния орган, респ. от съда, във всеки конкретен случай и започналата административна процедура по издаване на удостоверение за търпимост за процесния строеж се явява неотносима в настоящото производство. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Силистра е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,