Решение № 14260 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11935/2015 г.

Решение № 14260 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11935/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Е. И." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П. против решение № 1234 от 17.06.2015 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 2768/2013 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 130А2210/28.08.2013 г. на кмета на община П. и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 900 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед ведно с произтичащите от това последици. Претендират се разноските по делото. Ответникът - кметът на О. П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, както и такива, изложени в съдебно заседание от процесуалния му представител. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Изтъкват се съображения, че оспорената заповед не е нищожна, както и че към момента на издаването й, имотът се е владеел без правно основание. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед № 130А2210/28.08.2013 г., издадена от кмета на О. П., с която на осн. чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост във връзка с чл. 80 от НРПУРОИ е заповядано изземването от "Евроспорт ИН" ЕООД на недвижим имот, находящ с в гр. П., район "Северен", ул. "Сърнена гора" № 1, представляващ дворно място с площ от 4500 кв. м, УПИ V - озеленяване в кв. 570 - стар по плана на пета гр. част (кв. Ф.), представляващ имот с идентификатор 56784.506.536 с площ от 4612 кв. м с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: обществен селищен парк, градина, ведно с находяща се в имота сграда с идентификатор 65784.506.536.1. с площ от 204 кв. м със смесено предназначение. Фактическото основание, посочено в заповедта, е, че договорът за наем за имота е изтекъл. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу заповедта приемайки въз основа на представените по делото актове за общинска собственост, че имотите по заповедта са общински. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, приемайки, че съществуващата по закон възможност за кметовете на райони и кметовете на кметства да издават заповеди от вида на процесната не лишава от това правомощие стоящият по-горе в йерархията орган, какъвто е кметът на общината. За за обоснове извода си, съдът се е позовал и на ТР № 4 по т. д. № 4/02 г. на ОСС на ВАС, в мотивите на което е прието, че когато органът делегира част от правомощията си на свой подчинен орган, той не се лишава от тях въобще, а е в правото си да постанови акта, за издаването на който е делегирал правомощията си другиму. Административният съд е преценил като обективно съществуващо фактическото основание, посочено в оспорената заповед. Съдът се е позовал на чл. 14, ал. 3 и 7 ЗОС, според които срокът за отдаване под наем на общински имоти не може да бъде по-дълъг от 10 години. Формирал е извод, че след като е изтекъл максимално допустимият срок за отдаване под наем на процесните имоти, плащането на обезщетение за ползването им е ирелевантен факт за изземването. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че държи имотите на валидно основание - спечелен конкурс за отдаването им под наем, посочвайки, че по делото липсвало решение на Общинския съвет П. за приключване на конкурсната процедура, както и сключен договор за наем. Съдът е посочил, че срещу бездействието на административния орган за финализиране на конкурсната процедура, оспорващият разполага с възможността за защита по реда на глава ХV, раздел II АПК. Въз основа на данните по делото, съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати твърдяните от жалбоподателя административнопроизводствени нарушения. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява следното: Обоснован и правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган. Както правилно е посочил съдът, делегирането на правомощия на друг орган, не лишава делегиращия от тях. Не се спори между страните, че имотите, описани в заповедта, са общинска собственост и съдът е направил обоснован извод и по този въпрос. Необоснован е изводът му, че жалбоподателят е ползвал и двата иззети имота по заповедта към датата на издаването й. Видно от заповедта е, че наред с едноетажната сграда, от дружеството се изземва и дворно място с площ от 4500 кв. м, УПИ V - озеленяване, кв. 570 - стар по плана на пета гр. част, представляващ имот с идентификатор 56784.506.536. По делото не са събрани безпротиворечиви доказателства, че жалбоподателят е ползвал дворно място с посочената площ. Видно от констативен акт № 2/14.01.2013 г., съставен от юрисконсулт в община П. в присъствието на длъжностни лица (А. и Ф.) от същата община е, че в него е отбелязано като установено обстоятелството, че дворно място с площ от 4500 кв. м, представляващо УПИ V - озеленяване, кв. 570 - стар V гр. част, кв. Ф., представляващ прилежащ терен към сграда се държи без правно основание от "Е. И." ЕООД. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че има индивидуализация на прилежащата площ около сградата с ограда, която си стои, а терените на север не се ползват от дружеството, както и южната част от имота (св. Г.). По делото са разпитани като свидетели и длъжностните лица от общинската администрация, които са присъствали като свидетели при съставянето на констативния протокол. От свидетелските показания на св. А. и св. Ф. се установява безпротиворечиво, че при съставянето на констативния протокол не е извършено замерване. Свидетелските показания на тези свидетели съвпадат с показанията на св. Г. по въпроса, че в имота има ограда. Показанията на св. А. относно размера на ползвания терен са противоречиви. Той казва, че в момента на издаване на констативния протокол се констатирало, че се ползва целия терен, описан в констативния акт, след което е заявил, че имотът, който ползва дружеството, е ограденият. Св. Ф. е заявил, че по средата на имот V - озеленяване - 536 има ограда и визуално теренът е много по-малък от 4,5 дка. Съвкупната преценка на горепосочените доказателства води до извод за недоказаност на констатацията, че теренът ползван от дружеството е именно в посочения в заповедта размер. От друга страна, по делото са налице данни, че дружеството е имал правото да ползва и терен освен сградата, за която е сключен наемният договор през 2001 г. Тези данни се съдържат в самия договор за наем - точка 6.2, която предвижда задължения за наемателя във връзка с възможността за ползване на двете прилежащи към предмета на договора спортни площадки, както и в допълнително споразумение от 22.02.2005 г. В посоченото допълнително споразумение е посочено, че наемателят има право да разположи в УПИ II- за обществено обслужване, кв. 570 по плана на Пета гр. част - два броя тенис-кортове за възрастни, един тенис корт и три ред седящи места за публиката, както и да постави ВПС - леко сглобяема конструкция по чл. 55 и чл. 56 от ЗУТ с площ от 56,25 кв. м с предназначение - спортно-възстановителен център, функционално обвързан с обслужването на прилежащите към предмета на договора спортни площадки. От Акт № 795 за публична общинска собственост и ситуационен план за УПИ V се установява, че УПИ II-за обществено ползване е съседен (от изток) на УПИ V (който е предмет на изземване по заповедта). От показанията на св. Г. и Д. се установява, че тенис-корт има в съседство, но в имота, в който се намира сградата, ползвана от дружеството, няма тенис-корт. От друга страна, от представения от жалбоподателя граждански договор от 07.05.2013 г. между него и С. Д. Ф. е видно, че на физическото лице е възложено да поддържа тревните площи (косене, поливане, подрязване на храсти) на бар динър "Рицари". От съвкупната преценка на данните от гореописаните доказателства следва изводът, че дружеството е получило право да разположи съоръжения в терен, различен от УПИ V, както и че ползва площи около сградата, предмет на договора от 2001 г., но техният размер и конкретното им местонахождение (индивидуализация) не са установени от административния орган. Недоказана е останала констатацията на административния орган, че дружеството ползва целия УПИ V - озеленяване в кв. 570 - стар. По отношение на сградата, описана в заповедта за изземване е необоснован и неправилен изводът на съда, че основателно административният орган е приел, че тя се държи без основание от дружеството. По този въпрос, нито административният орган, нито съдът са обсъдили писмени доказателства, съдържащи се в преписката, които съдържат относими данни за правилното разрешаване на спора. Обстоятелството, че жалбоподателят към датата на издаване на оспорената заповед държи сградата, описана в договора за наем от 2001 г., е установено по делото, а и по него не се спори. По делото са налице писмени документи, от които следва, че за същата сграда, която е и актувана с акт за общинска собственост № 77/98 г. е обявен през м. 06.2012 г. конкурс за отдаването й под наем, който е спечелен от жалбоподателя в качеството му на единствен участник в него и за който е налице направено предложение на 20.08.2012 г. от кмета на район "Северен" - община П. до Общинския съвет - гр. П. да бъде определен за спечелил конкурса за отдаване под наем на обекта. Не се спори, че към датата на издаване на заповедта не е взето решение от Общинския съвет - гр. П. по направеното предложение. При тези данни, не е необосновано да се приеме, че създадената ситуация е довела до правно очакване в жалбоподателя, че въпреки изтичането на срока на наемния договор от 2001 г. за сградата, дружеството ще продължи законосъобразното й ползване в резултат на проведения конкурс, чието финализиране се очаква. При издаването на оспорената заповед административният орган не е обсъдил посочената по-горе фактическа ситуация, което е трябвало да направи в изпълнение на принципа за законност, установен в чл. 4, ал. 1 и 2, принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 1 и принципа за истинност, установен в ал. 2 на чл. 7 АПК, както и принципа за служебното начало, установен в чл. 9, ал. 2 от същия кодекс. При издаване на оспорената заповед административният орган е нарушил и конкретното си задължение, произтичащо от чл. 35 АПК, да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. По гореизложените съображения настоящият съдебен състав преценява като необоснован и неправилен извода на административния съд за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Административният съд, стигайки до изводи, различни от направените в настоящото решение, е извършил неправилна преценка на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Решението на административния съд, като необосновано и неправилно, следва да се отмени, а вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което оспорената заповед се отмени като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се заплатят от ответника направените разноски по делото, които са общо в размер на 2085 лева за двете съдебни инстанции. По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд