Решение № 5377 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14152/2013 г.

ВАСIII отделение17.04.2014 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5560 от 19.08.2013 г., постановено по адм. дело № 326/2012 г. на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 5377 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14152/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Сандос" ЕООД със седалище гр. Търговище против решение № 5560 от 19.08.2013 г., постановено по адм. дело № 326/2012 г. на Административен съд - София град, в частта му, в която частично е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-250-2600/3945 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Касаторът твърди неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209 от АПК. Срещу същото съдебно решение, но в отменителната му част, е постъпила касационна жалба и от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Този касатор твърди неправилност на тази част на съдебния акт като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Редовно призован за съдебно заседание, "Сандос" ЕООД - гр. Търговище не изпраща представител . От същия чрез процесуалния му представител адв. Желева по делото са постъпили писмени бележки с доводи по същество. Ответникът, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваните му части е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Сандос" ЕООД - гр. Търговище против уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-250-2600 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидии по подаденото от дружеството Общо заявление за плащания на площ УИН: 25/150510/49569 в частта, с която по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е оторизирана сума от 123 991.33 лв., вместо заявената сума от 126 730.03 лв. и по Схемата за национални доплащания на площ /СНДП/ е оторизирана сума в размер на 67 828.06 лв., вместо исканата сума от 69 326.23 лв. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че от всичките заявени за подпомагане 43 парцела /БЗС/, за всеки един от тях, след извършени административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП, са констатирани, макар и минимални размери недопустима за подпомагане площ, общият размер на която възлиза на 4.99 ха. Съобразно това от заявената за подпомагане по СЕПП и НДП площ от 692.72 ха, изпълнителният директор на ДФЗ е установил оторизирана за подпомагане площ, намалена със санкционираната такава, в размер на 677.75 ха, въз основа на което е определил оторизирана сума по СЕПП - 123 991.33 лв., а по НДП - 67 828.06 лв. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АССГ е отменил Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3945 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" в частта, с която е определена като недопустима за подпомагане по СЕПП и по СНДП площ на БЗС 73626-1475-2-7, БЗС 73626-1538-1-3, БЗС 73626-1480-2-2, БЗС 23340-377-3-4, БЗС 23340-377-3-3, БЗС 23340-25-1-7 и БЗС 23340-31-2-2 и за нея е отказано финансово подпомагане, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение, а жалбата срещу уведомителното писмо в останалата му част е отхвърлена. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Административният акт съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК, но, въпреки това частично е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение като компетентно изготвено и неоспорено от страните съдът е кредитирал изцяло. На база събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, съдът е приел, че част от установените от административния орган като недопустими за подпомагане площи - тези от БЗС 73626-1475-2-7 - заявен за засят с мека пшеница и БЗС 73626-1538-1-3, БЗС 73626-1480-2-2 - заявени за засяти с царевица за зърно, неправилно са определени като недопустими за подпомагане. Съгласно повторната СТЕ съдът е приел, че границите на слоя "Допустими за подпомагане площи" за кампания 2010 г. са определени на база неактуални самолетни снимки от 2009 г., от които не може да се направи безспорен извод за състоянието на тези БЗС за релевирания период. На база горното съдът е приел, че по отношение тези три БЗС административния акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 7 и чл. 9 от АПК. По отношение БЗС 23340-377-3-4 и БЗС 23340-377-3-3, АССГ, отново базирайки се на двете СТЕ, е приел, че недопустимите за подпомагане площи са по-малки с 0.04 ха за всеки БЗС, като разликата се дължи на неправилно разчитане от страна на административния орган на ортофотокартата като към необработената ивица в южната част на парцелите, по границата с гората, неправилно са включени сенките на дърветата. Според АССГ неправилно участъците от по 0.01 ха от всеки един от БЗС 23340-25-1-7 и БЗС 23340-31-2-2 са приети от изпълнителния директор на ДФЗ за недопустими за подпомагане. Същите не са компактни участъци, а са получени при минимално изместване на границата при заявяването им и попадат в допустимия толеранс при измерването, поради което според съда са допустими за подпомагане. АССГ е приел жалбата на "Сандос" ЕООД - гр. Търговище срещу уведомителното писмо в останалата й част за неоснователна. По отношение другите недопустими за подпомагане части от заявените БЗС безспорно било установено застъпване на двойно декларирани площи. При проведената процедура за отстраняване на застъпването и след повторна проверка по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. отново била установена наддекларирана площ в размер на 1,62 ха от цялото първоначално застъпване. Не били допуснати и твърдените от жалбоподателя нарушения при разчитане на ортофотокартите по отношение установените за недопустими части от останалите БЗС, поради което УП в останалата му част било законосъобразно. Касационните жалби са неоснователни, а постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба на "Сандос" ЕООД доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно бил приел, че извършените административни и кръстосани проверки по СИЗП/ИСАК и несъобщаването на резултатите от тях съответствали на административнопроизводствените правила. Видно от представените по делото писмени доказателства и заключенията на двете СТЕ, административните и кръстосани проверки са извършени съобразно разпоредените в ЗПЗП и наредбите по приложението му процедури, от компетентните за това лица и на база предвидените в закона изходни данни от сателитни и /или самолетни снимки. Не е налице и твърдяната необоснованост на съдебния акт. Правилно съдът в частта, в която е отхвърлил жалбата на търговското дружество, е заключил, че ЦОФК е с такава прецизност, която позволява да се идентифицират различните детайли от терена и по недвусмислен начин да се установят площите, които не отговарят на изискванията за добро земеделско състояние. Неоснователна е и касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ срещу тази част от съдебното решение, в която УП се отменя и преписката се връща за ново произнасяне на административния орган. Не могат да бъдат споделени доводите на втория касатор за това, че приетите за допустими от съда площи не влияели на размера на общата допустима площ по съответната схема. Дори това да е така, подобен извод е в компетентността на административния орган при изпращане на преписката за ново произнасяне съобразно мотивите и диспозитива на съдебното решение. Настоящата касационна инстанция приема, че при издаване на съдебния акт са изложени подробни мотиви за приетото от фактическа страна, като са обсъдени всички събрани по делото доказателства и са изложени мотиви защо определен факт се приема за доказан и на база какви доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност. Правилно съдът се е позовал на съдебно-техническите експертизи и обосновано е заключил, че част от приетите с УП за недопустими за подпомагане площи в размер на 0,13 ха са неправилно установени като недопустими, поради което по отношение същите площи УП е отменено. Обосновано съдът е приел, че всички останали приети за недопустими за подпомагане площи от 0,13. ха до 4,99 ха правилно са определени за недопустими. С оглед гореизложеното касационните жалби се явяват неоснователни, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1