Решение № 2607 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2013 г.

Решение № 2607 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9293/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Булстрой 95 " ЕООД, гр. София, срещу решение № 2565/17.04.2013 г. по адм. д. № 3132/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 20001105646/08.09.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-София, мълчаливо потвърден от ДД "ОДОП" - София, в частта му относно допълнително определените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 01.2010 г. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 276 000 лв. по фактури, издадени от "Алм Технолоджи " ЕООД и "Трейдбор " ЕООД. В касационната жалба се поддържат твърдения, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че решението противоречи не само на националния ЗДДС, но и на задължителната практика на СЕС, касаещи прилагането на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и по-специално на решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с постановен отказ за признаване на данъчен кредит по фактури, издадени от "Алм Технолоджи " ЕООД с предмет авансово плащане и по фактури от "Трейдбор " ЕООД с предмет - "услуги". За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е изследвал предпоставките по чл. 25, ал. 6, т. 1 и ал. 7 ЗДДС, във връзка с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС и е обосновавал изводи за неосъществена доставка по Договор от 28.01.2010 г., за което ползваното право на данъчен кредит в размер на 276 000 лв. по фактури от "Алм Технолоджи " ЕООД за авансови плащания за периоди м. 01 и м. 02.2010 г., е незаконосъобразно упражнено, за което отказът с РА е законосъобразен. По отношение на ползвано право на данъчен кредит в размер на 40 000 лв. през д. п. м. 01.2010 г. по издадена от "Трейдбор " ЕООД фактура съдът е приел, че представените доказателства не установяват първо - вида, и второ - доставката на "консултантски услуги" по Рамков договор за консултантска дейност по търгови участия от 10.01.2009 г., поради което отказът по РА е законосъобразен. Решението е правилно. Правилно е очертан основния спор между страните, който се свежда до въпроса правомерно ли е упражнено от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит за извършено от него авансово плащане във връзка с договорена доставка на стока - кулокран, нов, 1 бр., с посочен в Договора модел. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са фактически и правно обосновани и се споделят от настоящия съдебен състав. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно установяване на фактите и правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС при наличие на авансово плащане ДДС става изискуем и получателят на плащането дължи издаване на данъчна фактура, респ. за платеца възниква правото на данъчен кредит за ДДС върху размера на платеното. Авансовото плащане, по смисъла на тази разпоредба, не е данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, 3 и 4 ЗДДС, но по силата на закона представлява юридически факт, който води до изискуемост на данъка. За да възникнат тези последици, е необходимо наличието на основание за извършване на това авансово плащане, което в случая е свързано с реализиране предмета на сключеният договор за прехвърлянето на собствеността на 1 бр. кулокран с цена на доставката - 1 416 000 лв. Срокът на изпълнение на договора е 120 дни от сключването му. Цената на стоката е платена 100% авансово през м. 01 и м. 02.2010 г., но в уговорения срок, доставка не е осъществена. В мотивите на обжалваното решение обосновано е извършена преценка на относимия към спора факт, че както към момента на извършване на ревизията, така и до приключване на производството по оспорване на РА, не е налице прехвърляне на собствеността на договорената стока. Несъмнено е установено, че и понастоящем собствеността върху кулокрана не е прехвърлена. В ревизионното производство са представяни последователно 6 бр. анекси към Договора, в които срокът на договора е непрекъснато променян, като е удължаван, включително и като краен срок е определен 31.12.2011 г., т. е. след издаване на ревизионния акт № 20001105646/8.09.2011 г. на дружеството-касатор. Във връзка с представените анекси, ревизиращите органи са направили проверка в търговския регистър и са установили, че анексите са подписани от лице, което не е представляващ дружеството, при това е заличен съдружник. Този факт е отчетен с извод, че анексите са документи с невярно съдържание, подписани от лице без представителна власт и не се ползват с доказателствена сила. Прието е, че релевантен срок за изпълнение на Договора е уговорения - 120 дни, считано от сключването му - 28.01.2010 г. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи реалното изпълнение на този договор, като наличието им би представлявало причина /основание/ за сключването им, респ. за извършване на авансовото плащане по издадените фактури. Авансовото плащане не може да се разглежда изолирано от последващата доставка именно поради това, че то не е данъчно събитие, а е основание за начисляване на ДДС поради неговата изискуемост. За възникване и упражняване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС следва да се установи доставката в цялост, тъй като авансовото плащане трябва да е свързано с бъдеща облагаема доставка. След като не е доказано доставката да е осъществена в уговорения срок, а и до настоящия момент, липсва данъчно събитие и не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит. Въз основа на изложеното, правилно административният съд е приел, че извършените авансови плащания са без основание, поради което същите не представляват юридически факт, който води до изискуемост на данъка, на основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, а начисляването му в процесните фактури се явява неправомерно и не обуславя правото на данъчен кредит на касатора. По отношение на ползвано право на данъчен кредит в размер на 40 000 лв. през д. п. м. 01.2010 г. по издадена от "Трейдбор " ЕООД фактура съдът е приел, че представените доказателства не установяват първо - вида, и второ - доставката на "консултантски услуги" по Рамков договор за консултантска дейност по търгови участия от 10.01.2009 г. Поради това, че доставчика не може да бъде открит на данъчния адрес, анализирани са всички доказателства, събрани в хода на административното производство и е изведен извод, че същите не установяват реално осъществяване на услуги. В касационната жалба се поддържат допуснати от административния орган нарушения в хода на ревизията, изразяващи се в непълнота на доказателствата и несъбиране на относимите към спора доказателства. Възразява се и срещу разпределението от съда на доказателствената тежест в процеса, с което правото на ползване на данъчен кредит се поставя в зависимост от противоправното поведение, действия или бездействия на доставчика или трети лица (негови доставчици) и счита, че съдът е следвало да ангажира със становище при наличието на какви допълнителни доказателства би следвало да се приеме, че са налице облагаеми доставки по фактурата, предмет на спора. Необходимостта от активно поведение от страна на ревизираното лице в съдебното производство не може да бъде разглеждано като прехвърляне върху него на цялата тежест относно установяването на действия на неговите доставчици. С оглед на обстоятелството, че касаторът е претендирал право на приспадане на данъчен кредит той следва да установи и наличието на материалноправните предпоставки за възникване на това право, включително и осъществяването на облагаеми доставки. Напълно възможно е при нормално функциониране на икономическите отношения за тези факти да са съставени и притежавани документи и записвания, които да бъдат ангажирани като писмени доказателства или установени от вещо лице, експерт в съответната област. Съдът е дал указания, с което е изпълнил задълженията си, произтичащи от служебното начало в административния процес, но относими доказателства не са ангажирани. Притежаването на данъчна фактура е условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, но не е достатъчно за възникване на това право, което като елемент от механизма на функциониране на данъка върху добавената стойност се обуславя и от наличието на доставка като част от независима икономическа дейност. Предметът на стопанската операция следва да бъде така индивидуализиран, че да е възможно проследяване на неговото изпълнение и използването му за последващи облагаеми доставки. Възникването на договорни отношения като облигационна връзка не се покрива с изискването на данъчния закон за съществуването на облагаема доставка като част от независима икономическа дейност, която е абсолютно изискване за възникване на правото на приспадане. Правните изводи на първоинстанционния съд, че доставки на услуги не са осъществени и за тях не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит са обосновани. Не е допуснато неправилно тълкуване и на относимите норми на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) и неправилно приложение на практиката на СЕС, доколкото цитираното от касатора решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 касае преюдициално запитване при установена фактическа обстановка в главното производство, различна от установената по настоящия спор. Като е достигнал до обсъдените изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,