Решение № 7827 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 919/2015 г.

Решение № 7827 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 919/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Екатерина-Виктория Виолетова Миронова от гр. София против решение № 6491 от 31.10.2014 г. по адм. дело № 7921 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на решение № РО-449/18.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - София - град.

Изложените доводи релевират необоснованост на съдебното решение като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Към касационната жалба е присъединена за разглеждане частната жалба на Екатерина-Виктория Виолетова Миронова от гр. София против определението от 26.09.2014 г., постановено по същото дело, с което е отказано предоставяне на правна помощ и е оставена без разглеждане жалбата против решение № РО-450/18.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - София - град, като в тази част производството е прекратено.

Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София - град не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на жалбите.

Двете жалби са процесуално допустими като подадени в законоустановените срокове от страна с правен интерес.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното:

1. По касационната жалба:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Екатерина-Виктория Виолетова Миронова от гр. София против решение № РО-449 от 18.07.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт-София-град, потвърждаващо разпореждане № 0-21-999-00305493 от 3.04.2014 г. на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от КСО, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване през периода 24.03.2014 г. - 6.04.2014 г.

За да постанови решението си, Административен съд София - град обосновано е приел, че оспорените административни актове са издадени при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 42, ал. 2, изр. 1 и 2 от КСО, при които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност. Този правилен извод произтича от анализа на събраните по делото доказателства, при който е установено, че осигуряването на лицето е преустановено на 19.02.2014 г. и че за периода на временната неработоспособност е била отпусната пенсия за инвалидност.

Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод за необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно датата на прекратяване на осигуряването.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 1 от КСО в случаите, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни.

Трудовото правоотношение на жалбоподателката Миронова със Социален учебно-професионален център "Княз Борис I", гр. София, е прекратено със заповед на работодателя от 19.02.2014 г. поради наложено наказание "дисциплинарно уволнение". На основание чл. 10, ал. 1 от КСО прекратяването на трудовата дейност води до прекратяване на осигуряването. По делото няма данни за датата на връчване на заповедта, но от приложения констативен протокол № 87/11.04.2014 г., съставен от контролни органи на ТП на НОИ - София, се установява, че лицето е с прекъснато осигуряване от 14.01.2014 г., а от 19.02.2014 г. осигуряването е прекратено. От страна на жалбоподателката не се твърди, че към датата на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение 19.02.2014 г. или в следващите дни до настъпването на временната неработоспособност е упражнявала трудова дейност съгласно сключения трудов договор. Тя е в състояние на временна неработоспособност от 14.01.2014 г., но към тази дата не е била осигурено лице поради констатирани неприсъствени дни през периода 11.12.2013 г. - 13.01.2014 г. без надлежно разрешен отпуск (писмо изх. № 367/13.12.2013 г. на Директора на СУПЦ "Княз Борис I"). Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от КСО предвижда прекъсване на осигуряването през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена. 30-дневният срок, считан от прекратяване на осигуряването на 19.02.2014 г., е изтекъл на 21.03.2014 г. и по силата на чл. 42, ал. 2, изр. 1 от КСО след тази дата не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност.

Във връзка с оплакването на касационната жалбоподателка, че се ползва с особена закрила при уволнение, следва да се отбележи, че в заповедта за уволнение е цитирано писмо изх. № ИТ-1255/4.02.2014 г. на Териториалното поделение на Инспекцията по труда - София с дадено поименно разрешение.

На основание чл. 42, ал. 2, изр. 2 от КСО в случаите на прекратяване на трудовия договор или на осигуряването паричното обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Видно от разпореждане № 9008036650/30.01.2014 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - град София, на жалбоподателката Миронова е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 187.75 лв., считано от 21.11.2013 г.

Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

1. По частната жалба:

С обжалваното определение Административен съд София - град е оставил без разглеждане жалбата против решение № РО-450/18.07.2014 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - София-град по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, с което обжалваните разпореждания № 0-21-999-38-00305823 от 8.04.2014 г. и № 0-21-999-38-00305824 от 8.04.2014 г. са отменени и преписката е върната на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите за ново произнасяне.

Съгласно чл. 118, ал. 3 от КСО съответният административен съд разглежда жалбата против решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК е предвидена обжалваемост на тези решения на по-горестоящия административен орган, с които обжалваният акт е изменен или отменен и въпросът е решен по същество. За жалбоподателката не е налице правен интерес да обжалва решението по чл. 117, ал. 3 от КСО, с което жалбата й е уважена и оспорените разпореждания са отменени.

Определението за оставяне без разглеждане на жалбата против решение № РО-450 от 18.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - София - град поради наличието на процесуалната пречка по чл. 159, т. 4 от АПК е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Определението е правилно и в частта, с която на жалбоподателката Миронова е отказано предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото.

При незадължителна адвокатска защита по съдебноадминистративни дела Административен съд София-град е приложил правилно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП), която изисква с предоставянето на правна помощ да се обслужат интересите на правосъдието. Като се вземат предвид обстоятелствата по делото и сложността на спора, се стига до извод, че предоставянето на адвокатска помощ не би донесло на лицето, кандидатстващо за правна помощ, очакваната полза и поради това не е оправдано.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,