Решение № 16455 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2018 г.
ВАСVII отделение03.12.2019 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4202 от 20.06.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2484/2018 г. ОСЪЖДА "А1 България" ЕАД ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кукуш" № 1 да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16455 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А1 България" ЕАД ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кукуш" № 1 срещу Решение № 4202 от 20.06.2018 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 2484/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 36 от 23.01.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). С посочената заповед на "Мобилтел" ЕАД е забранено да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по делото не е безспорно установено наличието на твърдяната нелоялна търговска практика. Изложени са аргументи, че към момента на връчване на заповедта твърдяната практика е преустановена. Според касационния жалбоподател заповедта съдържа различни квалификации на нелоялна търговска практика в разпоредителната и обстоятелствената част. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 36 от 23.01.2018 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на "Мобилтел" ЕАД (понастоящем "А1 България" ЕАД) е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, а именно – да не предоставя съществена информация за публикуваната в рекламния каталог на "Мобилтел" ЕАД за м. август 2017 г. оферта за продажба на мобилен телефон "Samsung Galaxy Xcover 4" и по-конкретно – съществената информация относно продажната цена на устройството и възможността при отпечатването ? да са допуснати печатни грешки, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на информирано търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че описаните в административния акт факти осъществяват състава на заблуждаващата търговска практика по чл. 68е, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че административният акт съдържа съществени несъответствия относно правното основание за издаването му, които обаче не са установени от съда. Видно от приложената по делото Заповед № 36/23.01.2018 г. на председателя на КЗП, същата е издадена на основание чл. 68е, ал. 1 ЗЗП, в разпоредителната част на акта се забранява прилагането на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на цитираната разпоредба, на стр. 3, последен абзац е посочено, че търговската практика следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща по смисъла на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП. Действително в акта се съдържа и друга правна квалификация на описаната практика, но тя е изложена при възпроизвеждането на докладна записка вх. № Ц-02-2221 от 01.11.2017 г. на директора на РД-София при КЗП, т. е. дадена е от друг орган, различен от издателя на акта. С оглед изложеното не е налице твърдяното противоречие между мотивите на акта и разпоредителната му част, съответно не е налице твърдяното от касатора нарушение на правото му на защита. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като изчерпателно са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването й, което е предпоставка за ефективното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си. Основният фактически състав на нелоялната търговска практика е регламентиран в чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Нормата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП посочва, че нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. В случая прилаганата от касационния жалбоподател търговска практика е квалифицирана като нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 (не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение). Съгласно чл. 68е, ал. 1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Съгласно § 13, т. 23 ДР на ЗЗП "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В случая средството, чрез което търговецът комуникира с потребителите, респективно, чрез което същият прилага търговската си практика, се явява ограничено от гледна точка на времето и пространството. Каталогът разполага с определено пространство за отпечатване на съществената информация за предлаганите чрез него стоки и услуги, което се разпростира върху определен брой страници, т. е. веднъж отпечатана, информацията от каталога не подлежи на корекция чрез последващото й допълване или промяна. Същевременно каталогът е носител на информация за предлаганите от търговеца стоки и услуги, който носител позволява на средния потребител да взема търговски решения, на места, различни от търговските обекти на оператора и от неговата интернет страница. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касационният жалбоподател като издател на месечен каталог с актуални цени и предложения за м. август 2017 г., в своята търговска дейност използва заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 1 ЗЗП. В рекламния каталог на "Мобилтел" ЕАД за м. август 2017 г. е публикувана оферта за продажба на мобилен апарат "Samsung Galaxy Xcover 4", предоставяща невярна информация относно продажната цена на устройството, а именно на стр. 30 "Селекция устройства" е посочено, че мобилното устройство може да бъде закупено за 99, 99 лв. в брой за членове на Мтел club без договор, а в действителност същото се продава за 429, 98 лв. с ДДС за настоящи клиенти, членове на Мтел club и на цена от 529, 99 лв. с ДДС без договор. При тази фактическа установеност правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки за приложение на посоченото в административния акт правно основание за издаването му. Търговецът не е предоставил своевременно съществена информация относно продажната цена на мобилен телефон "Samsung Galaxy Xcover 4" и възможността при отпечатването й да са допуснати печатни грешки. При отпечатването на различна от реалната продажна цена и то в пъти по-ниска, без да има явно обозначение, че е възможно в каталога да са допуснати печатни грешки, потребителят е мотивиран да посети търговски обект на дружеството с цел да закупи устройството, тъй като не се е запознал в цялост с относимата съществена информация. Следователно потребителите биха могли да бъдат мотивирани да вземат търговско решение, което не биха взели без използването на търговската практика. Неоснователно е оплакването на търговеца, че практиката е преустановена към датата на връчване на заповедта. Трайна е съдебната практика, че честотата на проявлението на практиката и преустановяването й към датата на издаване на заповедта са правноирелевантни. С прилагането на принудителната административна мярка се цели преустановяване на противоправното поведение на адресата й и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението за в бъдеще. Т. е. приложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за определен период. Записаното в заповедта "да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика" следва да се разбира в смисъл търговецът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Комисията за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение