Решение № 8196 от 28.9.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница София при Агенция Митници, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Алексиев, против Решение 105/06.08.2021 г., постановено по адм. дело 337/2020г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отменено Решение РЗМ-5800-615/32-328296 от 09.11.2020 г. на Директора на ТД Югозападна при Агенция Митници. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган не е допуснал нарушения на административно производствените правила, правилно е приложил материалния закон, и при наличието на всички предпоставки за това законосъобразно е определили митническата стойност на процесните стоки по реда на чл.74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, като е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи. По тези, лаконично развити в касационната жалба и подробни развити в постъпилите след съдебното заседание писмени бележки съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба Евелин ЕООД, чрез пълномощника адв. Терзийска, по съображения, изложени в представен писмен отговор и в с.з., оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Габрово е Решение РЗМ-5800-615/32-328296 от 09.11.2019 г. на Директора на ТД Югозападна (тогава сега с променено наименование на ТД Митница София, бел. моя) при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, от ЗМ, вр. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл.77, § 1, вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 54 ал.1 и чл. 56 от ЗДДС, е отказано приемането на митническата стойност на конкретно индивидуализирани стоки, декларирани по 34 броя конкретно индивидуализирани митнически декларации; определена е митническа стойност на всяка една от същите стоки; разпоредена е съответната корекция на митническата декларация, вкл. са коригирани клетки изчисляване на вземанията и като краен резултат са определени като дължими суми за доплащане: мито А00 общо в размер на 25 205,67 лева и ДДС в размер общо на 48 914,70 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: За периода от 08.03.2017 г. до 01.12.2019 г. с общо 34 броя митнически декларации Евелин ЕООД е декларирало за поставяне под митнически режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление на стоки, които не са предмет на освободена доставка на различни видове стоки, с деклариран произход Китай, като при оформянето на митническите декларации е използван методът на договорната стойност, дефиниран в чл. 70 от Регламент 952/2013. По отношение правилността на операциите, вкл. и по процесните вносни декларации, е извършен последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 във вр. с чл. 84а и сл. от ЗМ, възложен със Заповед за възлагане 32-46856 от 11.02.2020 г., изменена със Заповед 32-135771 от 13.05.2020 г. и двете на Директора на ТД Дунавска /тогава/ за периода 12.02.2017 г. 11.02.2020 г., резултатите от който са обективирани в Доклад BG004000/1/2/24.07.2020 г. Установяванията в хода на този контрол се свеждат до това, че били установени необичайно ниски цени на декларираните стоки, което било възприето като достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа облагаема стойност по реда на чл. 70 от Регламента 952/2013, без да се оспорва автентичността на предоставените документи, и да се пристъпи към определянето й по един от вторичните методи за това. В този порядък първият от вторичните методи по чл. 74, § 2, б.а от Регламент /ЕС/ 952/2013 година е приет за неприложим поради недостатъчно описание на стоките в кл.6/8 от МД, което не позволявало прилагане на метода за идентичност на стоките; вторият вторичен метод по чл. 74, § 2 , б. б от Регламент /ЕС/ 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на изчерпателна информация за изделията, тези, подлежащи на остойностяване, и други стоки, остойностявани в определени периоди; третият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. в от Регламент /ЕС/ 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. идентични и сходни стоки; четвъртият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. г от Регламент /ЕС/ 952/2013 година е приет за неприложим поради липсата на база данни за разходите и стойността на материалите, разходите по производството и за допълнителните елементи, както и информация за размера на обичайната печалба и общи разходи. В същия доклад като приложим е възприет последният резервен метод по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 година, съобразно която е изчислена нова митническа облагаема стойност на стоките, съответно са посечени и размери на мито и ДДС за доплащане. Органите, съставили доклада, са описали и начина на изчисляване на новата митническа стойност - съобразен с осреднената справедлива цена за същия период, определена на база месечните справедливи цени от системата THESEUS на Joint Research Centre към Европейската комисия, а за получената цена на брой стоки е съобразно намерена сходна стока от Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИС-ІІІА/, от която са определени стоки, отговарящи на изискванията на чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година, като е използвана най-ниската стойност от наличните идентични и сходни стоки. Към доклада липсват приложени доказателства съобразно данните от които декларираните цени на стоките са приети за необичайно ниски, нито тези, послужили за определяне на новата митническа облагаема стойност. Същият е връчен на дружеството на 10.08.2020 г., подадено е и писмено възражение от Евелин ЕООД. От страна на ответника е последвало изпращането на уведомление по смисъла на чл. 22 § 6 от Регламент 952/2013, съответно от Евелин ЕООД е подадено възражение. Други действия по изясняване на фактите по случая от Директора на ТД Югозападна /тогава, сега с променено наименование на ТД Митница София/ не са предприемани. Последвало е издавеното на оспореното Решение. В съдебното производство са приобщени доказателствата, събрани в хода на осъществения последващ контрол, ангажирани са от дружеството процесните митнически декларации, ведно с придружаващите ги документи по вноса. Прието е заключение по ССчЕ (кредитирано изцяло от съда), въз основа на което е установено, че сумите по посочените в заключението 35 фактури за придобиване на процесните стоки са осчетоводени от оспорващото дружество, коректно са извършени плащанията по тях, като 34 фактури са платени по банков път и 1 фактура /посочена/ е платена касово в брой; размерът на сумите по фактурите съответства както на сумите, декларирани в МД, така и на платените суми съгласно банковите извлечения за периода 21.04.2017 31.12.2019 година, счетоводни регистри и регистри по ЗДДС; реално заплатената от оспорващото дружество цена на процесните стоки напълно съответства на декларираната стойност пред митническите органи в съответните МД. При тези фактически установявания съдът е отменил решението на директора на ТД Югозападна като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в необходимата писмена форма, но е останала недоказана необходимостта от преминаване към вторичните способи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, вкл. конкретно по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 година, а отделно от това не се установява и казаният метод да е коректно приложен, с което е обоснована материалната незаконосъобразност на административния акт. Съдът е стигнал и до извод, че макар в настоящия случай формално митническите органи да са изпълнили задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 22, § 6 от МКС, в действителност правото на защита на дружеството-жалбоподател е нарушено, тъй като в изпратеното до дружеството уведомление не са изложени обстоятелства, обосноваващи съмненията по отношение на декларираната митническа стойност. Касационният съд намира изводите на АС Габрово за обосновани на фактите и обстоятелствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл.70, §1 и §2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Прилагането на § 3 от чл.74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Аргументи за това се черпят и от регламентацията на общата процедура във връзка с правото на изслушване - в чл. 8, § 1, б. а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението, упоменато в член 22, § 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение. Цитираното от митническите органи Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 на СЕС не води до други изводи. Като е прието изрично в т. 36 от мотивите на същото Все пак запитващата юрисдикция, която единствено е запозната пряко с отнесения пред нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган в главното производство са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични методи, и дали този орган е дал на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които са били основани тези съмнения.. Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол. Както е приел съставът на Административен съд Габрово, в случая това изискване за надлежно мотивиране не е спазено при уведомяването на вносителя. Противно на твърденията в касационната жалба същият не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане обстоятелства. Действително на оспорващият е връчен посоченият по-горе Доклад, от него са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Такива документи и информация не са посочени в отправените до дружествата писма, липсват цитирани в Доклада, не са част от приложеният към последния, а и като цяло не са и част нито от административната преписка, нито са представени в хода на съдебния процес. Правилно първоинстанционният съд е приел и че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая противно на аргументите в касационната жалба не може да се приеме, че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. В решението на Директора на ТД Митница София (за нуждите на това изложение ще се използва актуалното наименование на ТД, бел.моя) при Агенция Митници (а и в останалите документи по преписката) липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове (междувпрочем неясно дали в рамките на Съюза или тези конкретно на територията на Република България), касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. Посочените стойности са в лева за килограм, но не става ясно при какви условия на доставките са изведени същите, не става ясен и конкретния вид стоки. По делото всъщност липсват годни доказателствени средства, които да установят така възприетите от административния орган стойности, а и посочените относими факти. Или правилно съдът е приел и че не е доказано и да са налице предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по някой от регламентираните вторични методи. Отделно от това, както правилно е приел и съставът на административния съд, в случая митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл.74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013, поради което основателно е прието от съда, че е налице и допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно приетото заключение на вещото лице се установява, че цената на процесните стоки съответства на договорената и декларираната с митническата декларация цена, както и плащането на тази договорена цена, респ. от митническите органи не са събрани доказателства за стоката да е платена по-висока от декларираната цена. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Евелин ЕООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 8 040 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита, които следва да бъдат понесени от Агенция Митници, съгласно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,