Решение № 661 от 8.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 549/2009 г.

Решение № 661 от 8.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 549/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 307, ал. 2, изр. второ във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на И. С. Г. и К. А. Г., и двамата от с. К., общ. Перник, за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 6.02.2009 г. по гр. дело № 5136/2007 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение. Поддържа се, че атакуваното решение противоречи на постановеното преди това между същите страни, за същото искане и на същото основание влязло в сила решение № 1* от 29.09.2006 г. по гр. дело № 1034/2005 г. на Върховния касационен съд, IV"б" г. о. Твърди се, че с последното е отменено решение № 647 от 14.01.2005 г. по гр. дело № 1089/2004 г. на П. окръжен съд и са били дадени задължителни указания по събиране на доказателствата и приложението на материалния закон, като било посочено, че ако към момента на прехвърляне на имота на В. С. се е предвиждало изграждането на гараж в северната част на дворното място и прехвърлителите П. са си запазили правото на собственост върху него, дори и да не е бил построен и завършен, то те са могли да прехвърлят през 1999 г. правото на собственост върху него, дори той да представлява към същата година стопанска сграда. В решението на ВКС към 29.09.2006 г. било прието, че предназначението на един недвижим имот не променя собственическия му статут и суперфициарният собственик би имал правата по чл. 64, ал. 1 ЗС, което е основание да държи необходимо прилежащата земя около сградата в размер на 71 кв. м. Ответницата по молбата за отмяна В. Г. С. от с. К., общ. Перник е на становище, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувана страна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК - на 02.04.2009 г., поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Процесуалният закон предвижда такава възможност за защита в случай, че въпреки забраната да се води втори процес по вече висящ между страните спор /чл. 126, ал. 1 ГПК/, се е стигнало до две противоречиви влезли в сила решения, постановени по същия спор между същите страни, но по две самостоятелни дела, образувани въз основа на отделни искови молби. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК обхваща и хипотезата, при която се е стигнало до постановяване на противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск, предявен въпреки забраната за пререшаване на разрешен с влязло в сила решение спор /чл. 299, ал. 1 ГПК/. И в двата случая противоречивите решения взаимно биха обезсилили своята сила на пресъдено нещо, а правният спор би се оказал на практика неразрешен, поради което изходът е в отмяна на едно от двете решения, и то на онова от тях, което е неправилно /чл. 307, ал. 4 ГПК/. Разглежданият случай, обаче не се обхваща от приложението на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Сочените от молителите като противоречиви касационни решения № 1* от 29.09.2006 г. по гр. дело № 1034/2005 г. на ВКС, IV"б" г. о. и № 1* от 6.02.2009 г. по гр. дело № 5136/2007 г. на ВКС, I г. о. са постановени всъщност по едно и също дело /въпреки различната номерация по описа на ВКС/. С първото от тях е било отменено въззивното решение № 647 от 14.01.2005 г. по гр. дело № 1089/2004 г. на П. окръжен съд и делото е върнато на последния със задължителни указания по приложението на процесуалния закон и материалноправните норми. Решението, с което по касационна жалба се отменя въззивното решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав, не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешава спора между страните. Със сила на пресъдено нещо се ползва единствено решение № 1* от 6.02.2009 г. по гр. дело № 5136/2007 г. на ВКС, I г. о., с което касационната инстанция се е произнесла по съществото на спора. Само това решение би могло да бъде предмет на молба за отмяна на някое от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК би било налице само ако по същия спор и между същите страни, но в рамките на самостоятелно исково производство, образувано въз основа на отделна искова молба, е било постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. В обобщение, липсва основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 1* от 6.02.2009 г. по гр. дело № 5136/2007 г. на ВКС, I г. о., поради което молбата следва да бъде оставена без уважение, а молителите И. С. Г. и конституираните на мястото на починалата на 25.10.2009 г. К. А. Г. нейни наследници В следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по молбата за отмяна В. Г. С. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 150/сто и петдесет/лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.