Решение № 7903 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14357/2010 г.

Решение № 7903 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14357/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Любенова, против решение № 1101/5.10.2010 г., постановено по адм. дело № 647/2010 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което, по жалба на "Лукс Драйв" ЕООД гр. Бургас, е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 28-900204/9.11.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Ямбол, потвърден с решение № РД-10-15/21.01.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради несъответствие с материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е взел предвид, че заповедта за възлагане на ревизията е издадена след влизане в сила на изменението на нормата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, според което изменение е допустимо извършване на ревизия по общия ред, независимо от това дали е извършено прихващане или възстановяване. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по жалбата - "Лукс Драйв" ЕООД гр. Бургас, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира следното: Касационната жалба, подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е пълно установена от Административен съд- Бургас и е безспорна. Ревизионният акт, предмет на обжалване по съдебен ред пред АС Бургас, е издаден по ревизионно производство, образувано със ЗВР № 900166/22.05.2009 г. на Началник отдел "Контрол" при ТД на НАП Ямбол, издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК, с обхват, включващ задължения по ЗДДС за периода 24.10.2006 г. - 31.01.2007 г. Ревизията е приключила с обжалвания РА № 28-900246/9.11.2009 г. на гл. инспектор по приходите, като в частта му, потвърдена от Директора на Дирекция " ОУИ" Бургас и обжалвана по съдебен ред, на ревизираното лице са определени задължения по ЗДДС, отказан е право на данъчен кредит по фактура № 1175/30.10.2006 г., издадена от "Джи ер си" ООД София в размер на 38000 лв. По справка - декларация от 13.11.2006 г. дружеството ответник е декларирало за възстановяване ДДС в размер на 38 000 лв. за д. п. м. октомври 2006 г. С АПВ № 1292/2.03.2007 г. ДДС е възстановен в искания размер. АПВ е влязъл в сила. За същия данъчен период е бил издаден и предходен РА № 804/6.07.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, с който се отказва приспадане на данъчен кредит за същата сума и по същата фактура. Предходният РА е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 10367/2008 г. по описа на ВАС, предвид наличието на влязъл в сила АПВ, провеждане на ревизията по общия ред и възлагането й от орган, различен от регионалния данъчен директор. Административният съд е приел, че при наличие на влязъл в сила АПВ за същия данъчен период, предмет на РА, данъчните задължения на ревизираното лице АПВ могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК, а именно чрез възлагане на ревизия от териториалния директор на НАП. Прието е също, че ревизията е възложена от орган, различен от териториалния директор на НАП, поради което издадения РА се явява нищожен поради липса на материална компетентност на органа, издал ЗВР. Според изложените мотиви влезлият в сила данъчен акт - ДАПВ - е неотменим, поради което изменение на определените с него задължения е допустимо само при спазване на определена процедура и специални основания, които в случая не са налице. Според касатора съдът е постановил незаконосъобразно решение, тъй като неправилно е тълкувал приложимия закон, не е съобразил влязлото в сила на 19.12.2007 г. изменение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, според което, независимо от извършено прихващане и/или възстановяване, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Счита, че с оглед на цитираното изменение е допустимо след 19.12.2007 г. възлагане на ревизия по общия ред относно задължения, за които има влезли в сила ДАПВ. Позовава се на обстоятелството, че ЗВР е издадена след 19.12.2007 г. Касационните оплаквания са неоснователни. Същността на акта за прихващане или възстановяване, до промяната в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 - ДВ бр. 108/2007 г., предполага, че с него вече са били проверени и установени данъчни задължения. АПВ има всички характеристики на стабилен административен акт, поради което, не би могло задължението или правото, определени с него, да бъдат променяни без спазване на определени правила. Тези правила са именно установените в чл. 133 и сл. ДОПК, вкл. и относно императивното посочване на органа, възлагаш ревизията - Териториален директор на НАП. Липсата на изначална материална компетентност за възлагане на ревизия опорочава цялото ревизионно производство и води до нищожност на издадения РА. Тази нищожност е налице само по отношение на данъчния период, за който са установени и признати право на прихващане и възстановяване на ДДС с влязъл в сила административен акт - АПВ. С влязлото в сила изменение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, считано от 19.12.2007 г., е уредено, че независимо от извършеното прихващане или възстановяване, задълженията за данък подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Тази разпоредба действа занапред, тъй като законодателят не й е придал обратно действие. Това означава, че заповедта за възлагане на ревизия, РА и АПВ следва да са издадени след 19.12.2007 г. В процесния случай ДАПВ е издаден преди 19.12.2007 г., поради което изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/07 г.) не е приложимо. Предвид правните принципи за законност, сигурност и предвидимост, както и оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми, следва извода, че при липса на обратно действие на изменението, следва да се зачете стабилитета на ДАПВ, издаден преди законовото изменение, с което този стабилитет е ограничен. Незаконосъобразно, в противоречие с духа на закона и правните принципи, би било да се приеме обратното, тъй като ДАПВ като индивидуален административен акт се е ползвал със стабилитет при издаването си и съответно влизането си в сила. Недопустимо е, без законова регламентация, един и същ влязъл в сила административен акт, с който са признати права на данъчния субект, да има различно правно действие в различни периоди от време. Законодателната промяна след 19.12.2007 г. засяга единствено и само ДАПВ, издадени след тази дата, по силата на приложимия занапред закон. Предвид изложеното, заповедта за възлагане на ревизия за данъчен период м. октомври 2006 г., се явява издадена от лице без властническо правомощие за това, поради което ревизионният акт, издаден в същото ненадлежно започнало производство, се явява нищожен. В този смисъл са и изводите на съда в решението, предмет на касационна проверка. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,