Решение № 11500 от 13.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Запрянов, подадена от пълномощника му адв. Б. Бойчев от АК Хасково, срещу Решение 497 от 14.04.2022 г., постановено по адм. дело 2502/2021 г. от Административен съд Бургас. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна Община Несебър не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Първостепенният съд е бил сезиран с предявения от П. Запрянов срещу Община Несебър иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 2 лева за нанесена имуществена вреда вследствие от прилагането на прогласена за нищожна, с влязло в сила съдебно решение, норма от Наредба 11 на Общинския съвет Несебър за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър (Наредбата). С обжалваното решение съдът е отхвърлил така предявения иск, като го е приел за неоснователен. За да постанови този резултат от фактическа страна е приел за установено, че с влязлото в сила, на 26.05.2021 г., Решение 620 от 23.04.2021 г., постановено по адм. дело 2646/2020 г. от АС Бургас, по оспорване на П. Запрянов, разпоредбата на чл. 119 от Наредба 11 (от 2018 г.) на Общинския съвет Несебър за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър е била прогласена за нищожна. Установено е също, че на основание чл. 119, т. 6 от посочения подзаконов нормативен акт, на 19.01.2021 г., г-н Запрянов бил заплатил такса от 2.00 лева във връзка със заявено от него искане за достъп до обществена информация, отправено до Община Несебър, което да му бъде предоставено на хартиен носител (разписка 0200012345319779 от с.дата). Получил исканата обществена информация съгласно решение от 25.01.2021 г. на председателя на Общинския съвет Несебър. Тъй като общината не изпълнила законовото си задължение по чл. 195, ал. 2 АПК служебно да уреди негативните правни последици, настъпили за заявителя за времето, когато е действала разпоредбата на чл. 119 от Наредба 11, Запрянов предявил иск по реда на чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на причинената му имуществена вреда от 2 (два) лева, като пряка и непосредствена последица от приложението на обявената за нищожна норма от подзаконовия нормативен акт. Въз основа на така установените факти съдът е направил извод за допустимост, но неоснователност на ищцовата претенция. Ищецът не е доказал наличието на една от комулативно изискуемите предпоставки на приложимата материалноправна норма, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт. За да обоснове този си извод съдът е посочил, че в случая таксата от 2 лв. е била заплатена от ищеца при подаване на заявлението и преди административният орган да е изискал заплащането й, т.е. по инициатива на самия ищец. Позовал се е и на нормата на чл. 20 ЗДОИ, съгласно ал. 1 на която достъпът до обществена информация е безплатен, а според ал. 2 на текста - разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето й. Според съда именно поради тази законова уредба нормата на чл. 34, ал. 1 ЗДОИ предвижда, че в решението по чл. 28, ал. 2 от с.з., с което се предоставя достъп до исканата обществена информация, задължително се посочват освен степента на осигурения достъп до исканата обществена информация още и срокът, в който е осигурен достъп до тази информация, мястото, където ще бъде предоставен достъпът, формата под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация и разходите по предоставянето й (т.5). След като законът изрично предвижда, че разходите за предоставяне на търсения достъп до обществената информация се определят и вменяват за плащане едва с решението, с което задълженият субект се произнася по искането за достъп до обществена информация, то повече от ясно законодателят е изразил волята си, че предварително такса по заявлението не се дължи. В конкретното решение от 25.01.2021 г., с което е предоставен достъп до исканата от Запрянов обществена информация председателят на Общинския съвет Несебър не е посочил разходи за заплащане, независимо че съгласно Заповед ЗМВ-1472/2011 г. на министъра на финансите, обн. ДВ, бр. 98/2011 г., разходи не се дължат за предоставяне на обществена информация само по електронна поща, не и за писмена справка, каквато Запрянов е поискал. От друга страна съдът не е установил данни ищецът, който по своя инициатива е заплатил сумата от 2 лева, да е поискал от административния орган тази сума да му бъде възстановена, като недължимо заплатена. При това положение съдът е счел, че в случая не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между прогласената за нищожна правна норма и причинената имуществена вреда. С оглед изхода на спора е натоварил ищеца със заплащането на понесените от ответната страна разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с мотивите на съда не основава касационно основание за отмяна на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства наличието на всички законови предпоставки, което обуславят основателността на предявения иск. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ в решението по чл. 28, ал. 2, с което се предоставя достъп до исканата обществена информация, задължително се посочват: 1. степента на осигурения достъп до исканата обществена информация; 2. срокът, в който е осигурен достъп до исканата обществена информация; 3. мястото, където ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация; 4. формата, под която ще бъде предоставен достъп до исканата обществена информация; 5. разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация, т.е. законът е предвидил разходите за достъп до обществената информация да бъдат определени съответно поискани едва с решението, с което задълженият субект се произнася по искането за достъп до обществена информация. В случая, видно от решението на председателя на ОбС Несебър, с което е предоставен достъп до информацията, която е поискана със заявлението на ищеца, не са определени никакви разходи за заплащане на достъпа. Ищецът по своя воля, предварително, е заплатил сумата от 2.00 лева, която претендира като вреда, без същата да му е поискана. Не може да се приеме възражението в касационната жалба, че общината "мълчаливо" е поискала внесената сума. Както се посочи по-горе разходите се определят с решението по чл. 28 от ЗДОВ, а не предварително, поради което не може да се възприеме подобно "мълчаливо поискване" за заплащане. Освен това, правилно решаващият съд се е позовал на Заповед 3 МВ 1472/2011 г. на министъра на финансите, обнародвана в ДВ, бр.98/2011 г., в сила от 01.01.2012 г., съгласно която не се дължат разходи за предоставяне на обществена информация по електронна поща, а разходите по предоставянето й в писмен вид трябва да бъдат указани в решението. Ето защо внасянето на каквато и да е такса по заявено искане за достъп до обществена информация е със съзнанието за нейната недължимост. Посоченото обосновава извод за липса на пряка причинна връзка между бездействието на органа и претендираните вреди, както правилно е приел решаващият съд (виж Решение по АД 13707/2020 г. на ВАС). Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение