Решение № 14173 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9579/2016 г.

Решение № 14173 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9579/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, против решение № 4975 от 12.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2165/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробно развити съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1400033/31.01.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП ГДО- С.. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Ей и Е. Г. Е." ООД, чрез адв. Хаджийски, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: По фактите не е имало спор пред първоинстанционния съд и те са следните: Производството е образувано по подадени от "Ей и Е. Г. Е." ООД искания за прихващане и възстановяване с вх. № 10-53-03-7203/28.11.2013 г., № 10-53-03-7204/28.11.2013 г. и № 10-53-03-7205/28.11.2013 г. С исканията, на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 92, ал. 10 от ЗДДС се претендират дължими лихви върху невъзстановените в срок суми по приключили процедури по приспадане на ДДС в м. 02.2009 г., м. 05.2009 г. и м. 09.2009 г. за което са издадени съответно РА № 2000902162/17.07.2009 г., РА № 2000904325/25.09.2009 г. и РА № 2000906866/10.02.2010 г. На основание чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК е извършена проверка в резултат на която е издаден АПВ № 1400033/31.01.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП ГДО- С., с който е отказано възстановяване на законна лихва общо в размер на 1 948 266 лв. върху сумата от 75 400 259.16 лв., представляваща признато за възстановяване ДДС на "Ей и Е. Г. Е." ООД с РА № 2000902162/17.07.2009 г.; РА № 2000904325/25.09.2009 г. и РА № 2000906866/10.02.2010 г. Приходните органи са приели, че законна лихва за забава не следва да се изплати поради изтекла погасителна давност. Този извод е аргументиран с нормата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Прието е, че вземанията на дружеството нямат публичен характер и за тях 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е неприложим. Направен е извод, че трите искания за прихващане и възстановяване, подадени на 28.11.2013 г. са подадени след изтичане на 3-годишния давностен срок по ЗЗД, поради което претендираната лихва за забава при възстановяване на ДДС е погасена по давност към момента на подаване на исканията. Процесният АПВ е потвърден по административен ред. За да отмени АПВ № 1400033/31.01.2014 г., първоинстанционният съд е приел, че исканията за прихващане или възстановяване, подадени на 28.11.2013 г. са подадени преди да е изтекла давността. Според съда определящо при преценката на приложимия закон е правоотношението от което произтича вземането, в случая данъчно правоотношение, регламентирано от нормите на данъчните закони, поради което разпоредбите на ДОПК относно давността се явяват специални по отношение на общите, уредени в ЗЗД, и като такива ги дерогират. Позовал се е на нормата на чл. 162, ал. 2 ДОПК в която изчерпателно са изброени публичните вземания, а т. 9 приравнява към публичните вземания лихвите по изброените в т. 1 - т. 8. Решението е неправилно. Фактическата обстановка по делото е изяснена и е безспорна. В случая не се спори относно датата на подаване на трите искания за прихващане или възстановяване, вкл. датите на които ефективно е бил възстановен на дружеството ДДС, признат като подлежащ на възстановяване с издадени и влезли в сила РА. Спорът е правен и се отнася до приложимия закон по отношение на погасителната давност за лихвите за забава върху ненавреме възстановен ДДС. За спорните данъчни периоди февруари, май и септември 2009 г. е в сила разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК /ДВ бр. 12/2009 г./, съгласно която публични са държавните и общински вземания за данъци, включително и за акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, както и лихвите за така изброените вземания. В сила е и разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за други периодични плащания. Според настоящия съдебен състав с оспореният пред първата инстанция АПВ правилно е прието, че вземането на дружеството има частноправен характер и към него е приложима разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, а не на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Лихвите имат акцесорен характер, същите са поставени в зависимост от главното вземане /в случая е за възстановяване на данък върху добавената стойност/. В конкретният случай вземането за лихви върху надвнесен данък принадлежи на дружеството, от което следва че интересът от възстановяването на лихвите е частноправен. Наред с това, видно от разпоредбата на чл. 162, ал. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 от ДОПК, липсва изрично посочване на лихвите върху надвнесени данъци като такива, представляващи публични вземания. Чрез метода на изчерпателното изброяване, характерен за публичното право, в чл. 162, ал. 2 от ДОПК са посочени публичните вземания на държавата, а такива съгласно т. 9 във вр. с т. 1 са лихвите за вземания за данъци, но не и лихвите, дължими от държавата за невъзстановен в срок ДДС. З. в изчерпателното изброяване е посочил не всички вземания за лихви, произтичащи от данъци, а именно вземанията за лихви на държавата и на общините от лицата. Следователно от кръга на публичните вземания са изключени лихвите върху вземанията на частноправните субекти. Предвид използвания от законодателя метод на уреждане на публичните вземания, по отношение на процесното вземане се налага изводът, че то има частноправен характер, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Към процесните вземания разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК е неприложима, тъй като същата касае единствено публичните задължения. Решението като неправилно следва да се отмени и вместо него - да се постанови друго, с което жалбата против процесния акт следва да се отхвърли като неоснователна. Разноски: Предвид крайния съдебен акт и изричната претенция на пълномощника на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на касатора следа да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанция в размер на 81 956 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение