Решение № 165 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2092/2017 г.

Решение № 165 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2092/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Подадена е молба вх. № 1020073 от 04.03.2015 г. от А. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение от 15.05.2014 г. по гр. д. № 15404/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, II-б въззивен състав. Молителят твърди, че са налице новооткрити писмени доказателства, представляващи образци от почерка на Л. П. Х., оставила завещание в негова полза. Ответникът по молбата счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, въззивният съд е обезсилил решение от 30.05.2013 г. по гр. д. № 40254/2011 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 30 ЗН, и след отмяна на първоинстанционното решение в останалата част е признал за установено по иска на Е. А. Д. срещу А. И. Д. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик на недвижим имот - апартамент с площ от 104 кв. м., с административен адрес [населено място], [улица]. Молителят черпи правата си от саморъчно завещание от 06.12.2009 г., прието като писмено доказателство в първоинстанционното производство, с което Л. П. Х. се е разпоредила в негова полза с процесното жилище. Ответникът по молбата е оспорил автентичността на завещанието. Молителят, в чиято тежест е съществувало задължение да докаже истинността на документа, не е ангажирал доказателства за това, че ръкописния текст и подписа за "завещател" в завещанието са на лицето, посочено като негов автор. Не е поискал допускане изслушването на съдебно-графологическа експертиза както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, за чието изготвяне да е бил необходим сравнителен материал, изходящ от завещателя. С молбата за отмяна са представени следните преписи от документи: завещание на Л. П. Х. от 06.12.2009 г., протокол от 04.04.2014 г. на нотариус Ц. Д., рег. № 350, с район на действие РС - София, с който е обявено завещанието, молба на Л. П. Х. от 01.01.2001 г. до Районна прокуратура - София, "Оплакване" на Л. П. Х. /без дата/ до началника на 2-ро РПУ - [населено място], молба на Л. П. Х. от 01.01.2001 г. до Районна прокуратура - София, характеристика на А. И. Д. от Л. П. Х., изготвена на 26.05.2010 г., автобиография на Л. П. Х. от 26.07.2006 г. В молбата са изложени твърдения, че представените писмени доказателства са от съществено значение за правилното решаване на делото чрез назначаване на съдебно-графологична експертиза. За да се уважи молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. Данните по настоящото дело сочат, че част от писмените доказателства, представени с молбата за отмяна, а именно: саморъчно завещание от 06.12.2009 г. и протокол от 04.04.2014 г. на нотариус Ц. Д., рег. № 350, с район на действие РС - София, с който е обявено завещанието, са приети в първоинстанционното производство. Писменото доказателство, наименовано "Оплакване" на Л. П. Х. /без дата/ до началника на 2-ро РПУ - [населено място] е представено с касационната жалба на молителя в настоящото производство, въз основа на която е образувано гр. д. № 140/2015 г. по описа на ВКС. Видно от същото, с определение № 110 от 23.02.2015 г. не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Следователно, представените с молбата за отмяна писмени доказателства са съществували и са били известни на страната, като част от тях са били представени по делото, а на друга част от тях страната се е позовала по време на неговата висящност. Молителят не е положил дължимата грижа за добро водене на делото, поради което евентуалната неправилност на решението не може да бъде преодоляна чрез настоящото производство. В обобщение, представените писмени доказателства не са нови по смисъла на закона и не е налице поддържаното от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В уточняваща молба от 23.03.2017 г. са изложени съображения, че са налице и предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като единственото въведено твърдение е, че не е било изпълнено задължението на съда да изготви доклад по делото с установеното в разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ГПК съдържание. Според цитираната разпоредба на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящата хипотеза е било обезпечено правото на страната да участва в разглеждането на делото и същата е била надлежно представлявана, поради което не са налице и горните предпоставки на поддържаното основание. Като неоснователна, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответника трябва да се присъдят 2 000 лева разноски за производството по молбата за отмяна, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.