Решение № 2521 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14912/2011 г.

Решение № 2521 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14912/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пловдив, за отмяна на решение № 10200 от 07.07.2011 г., постановено по административно дело № 15179 от 2010 г. на Върховния административен съд (ВАС) - шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 1415 от 29.10.2010 г. по адм. дело № 760 от 2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В молбата се твърди противоречие между решението, чиято отмяна се иска, с решение № 10913 от 26.07.2011 г., постановено по адм. дело № 3461 от 2011 г. на Върховния административен съд - шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 83 от 17.01.2011 г. по адм. дело № 1063 от 2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив. Соченото правно основание за отмяна е чл. 239, т. 4 от АПК. Твърди се, че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречиви решения. Ответникът - Лъчезар Вълчев Христов-Колев, не ангажира становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено в сроковете по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С процесното решение на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение № 1415 от 29.10.2010 г. по адм. дело № 760/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което съдът е отменил решение № 70 от 22.03.2010 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № О-15-000-00-00266003 от 28.01.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - гр. Пловдив. С атакуваното административно решение, директорът на РУСО - Пловдив, е приел, че Лъчезар Вълчев Христов-Колев е с прекратен срочен договор за възлагане на управление, считано от 17.07.2009 г. На основание чл. 42, ал. 3 КСО, 75 календарни дни изтичат на 29.09.2009 г. вкл., а към датата на последната неработоспособност, която е от по-късен момент, лицето вече не работи и не е осигурено. Позоваването е на чл. 23, ал. 2 от договора за възлагане на управление от 01.10.2008 г. В този текст е посочено, че управителят се освобождава от длъжност с решение на общото събрание. С решението, чиято отмяна се иска, тричленният състав е приел, че към момента на представяне на болничен лист № серия А 3058468 от 15.12.2009 г., 75-дневния срок след прекратяване на правоотношението по договора за управление по чл. 42, ал. 3 КСО не е изтекъл. За да изведе този извод, се е позовал на разпоредбата в чл. 140, ал. 4 ТЗ, в която изрично е записано, че изборът и освобождаването на управител имат действие от вписването им в търговския регистър, а по делото е установено, че към тази дата като управител на дружеството е посочен Лъчезар Вълчев Христов-Колев. С второто, посочено в искането съдебно решение, ВАС е оставил в сила решение № 83 от 17.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1063 от 2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което съдът е приел, че прекратяването на правоотношението е настъпило на датата на вземане на решението на ОбС - гр. Лъки, който е едноличен собственик на капитала на дружеството и решението е взето в кръга на правомощията му по чл. 21, т. 9 ЗМСМА. Жалбоподателят по това дело е същият - Лъчезар Вълчев Христов-Колев от гр. Асеновград, но е обжалвал друго административно решение № 106 от 30.04.2010 г. на директора на РУСО - Пловдив, с което е потвърдено друго разпореждане № 0-15-000-00281630 от 09.03.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУСО, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за времена неработоспособност по друг болничен лист сер. А 2008, № 3058798, издаден на 12.01.2010 г.. За да постанови този отказ на основание чл. 42, ал. 3 КСО, административният орган е приел, че жалбоподателят няма право на парично обезщетение след изтичане на 75 дни след прекратяване на правоотношението като управител на дружеството. Върховният административен съд е извел извода, че правоотношението на жалбоподателя по договора за възлагане на управление е прекратено на датата на постановяване на решението на ОбС - гр. Лъки - 16.07.2009 г. и затова 75-дневният срок по чл. 42, ал. 4 КСО за ползване на парично обезщетение по болничния лист, е изтекъл на 01.10.2009 г., следователно правилно било отказано отпускане на обезщетение по болничния лист. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на Върховния административен съд е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването в правния мир на две съдебни решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие е налице, е необходимо наличие на пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени и то с оглед белезите които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. Твърденията в искането за отмяна за такова противоречие обаче са неоснователни. Предмет на съдебен контрол по двете съдебни решения, за които се твърди, че са противоречиви, са различни административни актове - решение № 70 от 22.03.2010 г. на директора на РУСО - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждане № О-15-000-00-00266003 от 28.01.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Пловдив, и решение № 106 от 30.04.2010 г. на директора на РУСО - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 0-15-000-00281630 от 09.03.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при същото РУСО. При обжалване на различни административни актове, макар и постановени по идентични случаи и еднакви страни, не е налице пълно тъждество на страни, искане и основание, както изисква законът, за да са налице условията за прилагане на чл. 239, т. 4 АПК. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г., постановено по т. д. № 4 от 2010 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. В него изрично се приема, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на влезли в сила противоречиви решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По изложените съображения Върховния административен съд, в настоящия петчленен състав приема, че липсата на една от задължителните материалноправни предпоставки (различие в предмета), предвидени в чл. 239, т. 4 АПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение води до неоснователност на искането, поради което същото ще следва да се отхвърли. Следва да се има предвид, че установената трайна съдебна практика по сходни проблеми съответства на приетото с решение № 10913 от 26.07.2011 г. по адм. дело № 3461/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и на оставеното с него в сила решение № 83 от 17.01.2011 г. по адм. дело № 1063 от 2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с които е изоставена практиката, постановена с решение № 10200 от 07.07.2011 г. по адм. дело № 15179/2010 г. на ВАС, шесто отделение и оставеното с него в сила решение № 1415 от 29.10.2010 г. по адм. дело № 760 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив, представляваща изолиран случай. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,