Решение № 13977 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4693/2014 г.

Решение № 13977 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4693/2014 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Юлиана Георгиева Богданова от гр. София, подадена против решение № 99 от 05.02.2014 г., постановено от Административен съд - София област, Четвърти състав, по адм. д. № 997/2013 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата й против отказа на кмета на община Самоков за издаде скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ и в частта на намаляването на направените по делото разноски. С касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се оспорва извода на съда за законосъобразност на отказа на кмета на община Самоков. Касационната жалбоподателка моли Върховния административен съд да отмени обжалваната част от съдебното решение и претендира присъждане на направените разноски в двете инстанции в пълен размер. Ответникът - кметът на община Самоков оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Ангелова, която пледира за отхвърлянето й и оставяне в сила обжалваната част от съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, защото с решение на Поземлена комисия на касационната жалбоподателка е признато право на възстановяване на земеделска земя - 2 дка ливада в с. Белчин и тъй като имотът попада в урбанизирана територия за възстановяване правото на собственост, съгласно чл. 11, ал. 1от ППЗСПЗЗ трябва да се представи скица и удостоверение. Според участващия по делото прокурор е неправилен е извода на съда, че скица не може да се издаде, защото няма изготвен помощен план, а в кадастралния план от 1971 г. не фигурира този имот. Съгласно чл. 13а, ал. 2 ППЗСПЗЗ когато няма одобрен кадастрален план за тази урбанизирана територия се изготвя помощен план, което може да става и за сметка на лицето. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Юлиана Богданова за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 99 от 05.02.2014 г. е отменен отказ на кмета на община Самоков, обективиран в писмо изх. № ТС-С-187/27.08.2013 г. по молба № ТС-С-87/13.03.2012 г. и ТС-У-37/13.03.2012 г., в частта му, с която е отказано нанасяне на имот с площ от 2000 кв. м., находящ се в местността "Банята", кв. 27 по отменения план на к. к. Белчин бани от 1938 г., Софийска област и е отхвърлена жалбата на Юлиана Георгиева Богданова от гр. София против отказ на кмета на община Самоков, обективиран в писмо изх. № ТС-С-187/27.08.2013 г. по молба № ТС-С-187/13.03.2012 г. и ТС-У-37/13.03.2012 г., в частта му, с която е отказано издаването на удостоверение и скица баланс по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ за имот с площ от 2000 кв. м., находящ се в местността "Банята", кв. 27 по отменения план на к. к. Белчин бани от 1938 г., Софийска област. Със същото решение община Самоков е осъдена да заплати на Юлиана Георгиева Богданова от гр. София сума в размер на 455 /четиристотин петдесет и пет/ лв. и е осъдена Юлиана Георгиева Богданова от гр. София да заплати на община Самоков разноски в размер на 75 /седемдесет и пет/ лв. Във Върховния административен съд не е постъпвала касационна жалба срещу частта от горепосоченото съдебно решение, с която е отменен отказа за нанасяне на описания недвижим имот, с оглед на което настоящият съдебен състав приема, че предмет на касационното производство е отхвърлителната част от съдебния акт, както и частта за разноските. За да отхвърли жалбата на Юлиана Георгиева Богданова от гр. София против отказ на кмета на община Самоков, обективиран в писмо изх. № ТС-С-187/27.08.2013 г. по молба № ТС-С-187/13.03.2012 г. и ТС-У-37/13.03.2012 г., в частта, с която е отказано издаването на удостоверение и скица баланс по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ, първоинстанционният съд е преценил, че процесният отказ съдържа реквизитите, предвидени в чл. 59, ал. 1 от АПК - фактически и правни основания за издаването му. Съставът на Административен съд София - област е възприел мотивите на административния орган, обосноваващи отказа за издаване на скица и удостоверение, а именно: спорният имот е земеделски, подлежащ на възстановяване, включен в урбанизирана територия, който не е нанесен в нито един от плановете - кадастрални и регулационни от 1938 г. до сега, както и че за местността, където се намира, няма изработен помощен план. Оттук е изведен извод, че за процесния имот няма данни за границите му в кадастрален план или кадастрална карта, както и когато за урбанизираната територия, в която се намира имотът липсва одобрена кадастрална карта или план, с оглед на което съобразно чл. 13а, съответно ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ се пристъпва към изработване на помощен план, в който следва да бъдат отразени посочените в цитираните разпоредби данни, за да могат да се установят границите на имотите. Настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд и счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснато нарушение при тълкуването и прилагането на материалния закон. Първостепенният съд точно е констатирал, че спорът касае земеделски имот в урбанизирана територия, предвид на което при постъпило заявление за възстановяване собственост върху земеделска земя, попаднала в урбанизирана територия, за да се проведе реституционната процедура, ОС"Земеделие" следва да издаде решението си въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ - чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. За случаите, в които за претендирания имот липсват данни за границите му в кадастрален план или кадастрална карта, както и когато за урбанизираната територия, в която се намира имотът липсва одобрена кадастрална карта или план, по силата на чл. 13а, съответно ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ се пристъпва към изработване на помощен план, в който следва да бъдат отразени посочените в цитираните разпоредби данни, за да могат да се установят границите на имотите. За създаване на помощния план и установяване на границите на имотите могат да се използват всички източници на информация, посочени в чл. 13а, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като същите се изработват и приемат по реда, визиран в чл. 13а, ал. 5 - 10 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай е приложима нормата на чл. 13а, ал. 5, изречение трето от ППЗСПЗЗ, доколкото в случая, в който изработването на плана е възложено от заинтересованите собственици, разходите са за тяхна сметка. В конкретната хипотеза е безспорно установено, че по искане на жалбоподателката е издаден Протокол за идентифициране на имоти, същата е заплатила за геодезическо заснемане, като е заплатила и за изготвяне на проект за нанасяне в кадастрална карта, както и е изготвен протокол за трасиране, означаване и координиране границите на имота. От съществено значение е обстоятелството, че неотразяването на процесния имот в кадастралния план към този момент не е основание за отказ от претендираната административна услуга - издаване на удостоверение, тъй като нормата на чл. 13, ал. 5, т. 1 от ППЗСПЗЗ регламентира изрично, че поисканото удостоверение следва да се издаде и в него следва да се отрази сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план. В настоящия случай в удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ ще се отрази, че имотът не е нанесен в плана, но това не е причина за постановяване на атакувания отказ. По отношение на претендираната скица, решаващият съдебен състав намира, че също следва да бъде издадена на жалбоподателката, като в нея се отразят данните, съдържащи се в приетото като доказателство и неоспорено Геодезическо заснемане, изработено от правоспособно лице по чл. 12, т. 8 от ЗКИР, както и съобразно приетата по първоинстанционното дело съдебно - техническа експертиза, с неразделната част към нея - приложена скица на вещо лице Ил. Иванова, в която спорният имот е точно идентифициран - отразен е със зелен цвят, като са посочени границите на имота. Ако евентуално има спорове относно съседите на процесния имот, това обстоятелство също следва да се отрази в скицата и в удостоверението по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ. В съдържанието на претендираните документи задължително следва да се посочи застроената и съответно незастроената част от земеделския имот в урбанизирана територия, за да може въз основа на тях кметът на община Самоков издаде изискуемата заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, без която не може да продължи и приключи процедурата по възстановяване на собствеността. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в оспорената му част, включително и в частта за разноските, като спорът се реши по същество с отмяна на атакувания отказ за издаване на скица и удостоверение и връщане преписката на кмета на община Самоков за извършване на претендираната административна услуга. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на касационната жалбоподателка направените по делото разноски в двете инстанции, възлизащи общо на 910 лв., от които: внесена държавна такса 10 лв., внесено възнаграждение за вещо лице 200 лв. и договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение