Решение № 15928 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4891/2018 г.

Решение № 15928 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4891/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Е. Пенчева, лично и в качеството на законен представител и майка на малолетното си дете М. П. от гр. [населено място], против Решение № 2690 от 20.04.2016 г. по адм. дело № 895/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. В жалбата се излагат доводи, че решението е постановено при наличие на касационните основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателите молят съдът да отмени решението и административния акт, в частта, с която е определен срок на настаняването до три месеца. Ответникът - директорът на Дирекция ’’Социално подпомагане" – Л., гр. С. чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което решението на Административен съд С. – град следва да се остави в сила. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол по настоящото дело е Решение № 2690 от 20.04.2016 г. по адм. дело № 895/2016 г. по описа на Административен съд С. – град, с което е отхвърлена жалбата на Е. Пенчева, лично и като законен представител на малолетното си дете М. П. от гр. [населено място], срещу заповед № ЗСУ-10/11.01.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Л., гр. С., с която жалбоподателите са настанени в Център за временно настаняване "С. Д." гр. [населено място] (социална услуга от резидентен тип), в частта, с която е определен срок на настаняването до три месеца, считано от 11.01.2016 г. Съдът в съответствие с нормата на чл. 168 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК е приел, че индивидуалният административен акт в оспорената част е постановен от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да обоснове своите изводи за неоснователност на жалбата против заповедта, административният съд от фактическа страна е установил, че с молба - декларация вх. № 94 ЕЕ-1 от 06.01.2016 г. Е. Пенчева лично и в качеството си на законен представител на малолетното си дете М. П., е отправила искане до директора на ДСП "Л.", да ползва социална услуга - настаняване в Център за временно настаняване в гр. [населено място]. В хода на административното производство по издаването на акта, компетентните длъжностни лица са изготвили доклад – предложение за предоставяне на социалната услуга, като са констатирали семейното и социалното положение на жалбоподателите. Според него Е. Пенчева е на двадесет години, самотна майка на три годишен син, безработна, няма собствено жилище и средства за квартира на свободен наем, доходът й е в размер на 35 лева по чл. 7 ЗСПД. Със заповед № ЗСУ-10/11.01.2016 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Л. е уважил молбата. Видно от съдържанието й Е. Пенчева и детето й са настанени в Център за временно настаняване за срок от три месеца считано от 11.01.2016 г. Като мотиви за настаняването органът е възприел фактическите констатации на лицата изготвили доклада предложение от дата 08.01.2016 г. С обжалваната пред административния съд заповед на Е. Пенчева и детето й е предоставена социална услуга от определен тип. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане(ППЗСП), социалните услуги могат да се предоставят краткосрочно или/и дългосрочно. В случая основание за дължимостта на услугата е нормата на чл. 36, ал. 2, т. 7, б. "б" от ППЗСП, която дава право на лицата в общността, които са правоимащи, да я ползват. Социалните услуги, които се предоставят в общността, са изброени в чл. 36, ал. 2 Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, като за всяка една от тях в § 1 ДР на ППЗСП е дадена дефиниция, която цели да опише същността на услугата с оглед на нейната социална роля. На осн. чл. 19, ал. 4 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) условията и редът за планиране, разкриване, предоставяне и закриване на социални услуги се определят с Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. В § 1, т. 23 от ДР на ППЗСП в редакцията към датата на издаване на заповедта (нова - ДВ, бр. 40 от 2003 г., в сила от 01.05.2003 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2007 г.) според легалната дефиниция, "Център за временно настаняване" е комплекс от социални услуги, предоставяни на бездомни лица, насочени към задоволяване на ежедневните им потребности, за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година. Съгласно § 1, т. 46 от ДР на ППЗСП краткосрочни услуги са предоставяните за срок до 3 месеца. В рамките на своите нормативно установени правомощия и разписаното в закона, административният орган в конкретната хипотеза е определил правилно срока за настаняване на жалбоподателите, считано от 11.01.2016 г. - до три месеца. Това е и максимално допустимият и установен в ППЗСП срок, който не може да бъде продължен от органа след неговото изтичане. Административният акт е съобразен с материалния закон. Заповедта съответства на целта на ЗСП и Правилника за неговото прилагане, доколкото социалните услуги следва така да бъдат разпределяни между правоимащите лица, че да се постигне справедлив баланс при задоволяване на техните жизнени потребности и нужди. При тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявеното своевременно искане на юрисконсулт Смолички за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на ответната страна се определя такова на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, което възлиза на 100 лева за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение