Решение № 10306 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5756/2013 г.

Решение № 10306 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5756/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби, подадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и "ЧЕЗ Разпределение България" АД - гр. София, против решение № 3558/13.03.2013 г. постановено по адм. дело № 12508/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с които се оспорват направените от съда изводи за допустимостта на първоинстанционното производство и са изложени подробни съображения за законосъобразността на решение № Ц-33/14.09.2012 г., в т. ч. в отменената му от съда част по раздел I, т. 2. Релевирани са оплаквания за неправилност на съдебното решение, с което необосновано е прието, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му. Ответникът - "Фотоволтаик Енерджи Сорс" ООД, гр. София в писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание оспорва касационните жалби и претендира решението да бъде оставено в сила, като допустимо, обосновано и правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователността на двете касационни жалби. Върховният административен съд, в настоящия Петчленен състав на Първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - за неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение № 3558/13.03.2013 г. по адм. дело № 12508/2012 г. на тричленен състав на ВАС, по жалбата на "Фотоволтаик Енерджи Сорс" ООД е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел I, т. 2 - за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018/31.03.2010 г., с фотоволтаични модули над 5 кWp - 145.66 лв./МВтч. Със същото решение ДКЕВР е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 50 лв. За да постанови посочения резултат, решаващият състав е приел, че жалбата, с която е сезиран, е допустима и основателна, поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта при определяне на процесните временни цени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за "Фотоволтаик Енерджи Сорс" ООД е налице правен интерес от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за определяне считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ежемесечно заплащани, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел I, т. 2. Предвид обстоятелството, че дружеството - жалбоподател пред първоинстанционния съд е собственик на електрическа централа с фотоволтаични модули над 5 кWp и има сключен договор за присъединяването й към електроразпределителната мрежа на заинтересованата страна, както и договор за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, определените с процесната част на административния акт, временни цени за достъп, пряко и непосредствено засягат неговите права и интереси. Наред с горното, тричленният състав правилно е установил, че административното производството пред ДКЕВР в относимата към спора част е започнало по заявление на "ЧЕЗ България Разпределение" АД с вх. № Е-13-31-18/13.09.2012 г., с което е поискано определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало искането си с текстовете на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР ЗИДЗЕ и необходимостта от време за събиране на цялата информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени, визирана от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела процесното решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до това, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, включително разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, при което отчел, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение, в съответствие с доказателствата по делото, е изведено заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, а и дружеството не е представило доказателства в съдебното производство, за относимите към дейността разходи, обосноваващи определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин в нарушение на принципите съгласно Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав задълбочено е анализирал действащата към момента на издаване на административния акт, нормативна уредба за регулиране на цените, при което достигнал до обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено в деня, следващ този на подаване на искането от заинтересованата страна, само на основание възможността по чл. 32, ал. 4 ЗЕ и без да са спазени административнопроизводствените правила и останалите законови изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните условия при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В тази връзка е съобразено, че в текста на решението на ДКЕВР е вписано декларативно, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в преписката липсват доказателства за размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и за "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи, регламентирани в чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими към ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби, без да е съобразена целта на ЗЕ. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми при определянето на окончателните такива, не променя факта, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения, а оттам и че последният като незаконосъобразен следва да бъде отменен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационните жалби пороци - отменителни основания по чл. 209 АПК, което налага отхвърляне на касационните жалби. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,