Решение № 5645 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 30/2019 г.

Решение № 5645 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 30/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП Варна срещу Решение № 2259 от 21.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1770/2018 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 86-ОП/11.06.2018 г., издадена от директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП-Варна. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "ИВ-КО БГ" ЕООД в подаден писмен отговор от адв. Златкова оспорва касационната жалба, излага съображения за правилност и законосъобразност на решението, което счита, че следва да се остави в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 86-ОП/11.06.2018 г., издадена от директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП-Варна., с която на основание чл. 186 ЗДДС, спрямо "ИВ-КО БГ" ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект" – склад за дърва и въглища, находящ се в гр. Добрич жк. Добротица, стопанисван от дружеството, както и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, тъй не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден о съответния ред за продажба. За да обоснове този резултат съдът е приел е, че от наличните по делото доказателства не се установява по безспорен начин извършването на нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ – неиздаване на фискална касова бележка или бележка от кочан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите за липса на доказателства за осъществено нарушение, за което се твърди в оспорения административен акт. Както правилно е приел съдът, от представените при проверката ведомост на дървесина по собственик за периода 1.04.2018 г. – 30.04.2018 г., междинен отчет от ЕКАФП за периода 1.04.2018 г. – 30.04.2018 г. и 2 бр. превозни билети от 28.04.2018 г. за изрезки и дървесина преработена не се установява, че дружеството не е издало фискален бон от ЕКАФП за извършена продажба на дървесина. От представената ведомост на дървесина се установява обемът на количеството дървесина налично в началото и в края на периода. Представените превозни билети не съдържат данни за извършена продажба или плащане на дървесина. Съгласно чл. 211 от ЗГ превозният билет придружава дървесината и е източник на информация за нейния произход. В съдебното производство от жалбоподателя са представени писмени доказателства – 2 бр. договори за продажба на изплащане от 28.04.2018 г., приемо-предавателни протоколи и 2 бр. касови бонове от 29.08.2018 г. и 30.08.2018 г., установяващи както договореност между страните за извършване на покупко-продажба на процесната дървесина и доставка на същата, така и извършено в по-късен момент плащане. За доказани следва да се приемат тези факти по случая, които се установяват от събраните по делото доказателства. Следователно от представените при проверката доказателства, не може да се приеме за безспорно доказано нарушението, което е мотивирало органът да приложи разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС и да наложи принудителната мярка. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилна преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 4 в размер на 300 лева. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,