Решение № 11757 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6053/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от Кмета на община Перник, чрез процесуалния му представител юрк. Евтимова, срещу решение 87 от 26.04.2021г. по адм.дело 394/2019г. на Административен съд гр. Перник, с което е отменена Заповед 764 от 17.05.2018г. на Кмета на община Перник, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено на К. Цветкова от гр. Перник да премахне незаконен строеж Тераса с дървен навес към масивна вилна сграда, находящ се в УПИ ХХV - 1178, кв. 88, по плана на [населено място], общ. Перник, с административен адрес [адрес]. С решението община Перник е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че спорният строеж е извършен в съответствие с издадени строителни книжа и само при допуснати минимални отклонения от тях, каквото твърдение е налице и в първоинстанционната жалба. Навежда аргументи, че спорният строеж е извършен при съществени отклонения от одобрение проект по чл. 154 ал. 2 т. 1 ЗУТ. Твърди, че е наредено премахването на масивен дървен навес към южната фасада на съществуваща двуетажна вила, която е изградена с издадено разрешение за строеж от 1990г. Твърди обаче от доказателствата е установено, че спорният навес е извършен в противоречие с действащия подробен устройствен план регулационен и застроителен, което е установено от СТЕ. Посочва и че е неправилен извода на съда досежно това, че спорният и нареден за премахване строеж е търпим такъв, тъй като посочва, че същият не съответства на предвидените отстояния до страничната регулационна линия към съседния имот по Строителните правила и норми, приети на основание чл. 52 ал. 2 от Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ в. Известия бр. 75/1959г./. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се оставя в сила заповедта. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът К. Цветкова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение, АС гр. Перник е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазено изискване за форма, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Приел е, че от доказателствата е установено, че масивната вилна сграда, към която е терасата с навеса, е изградена въз основа на издадено разрешение за строеж 205 от 03.08.1990г. и е построена преди 21.11.1995г., към която дата началникът на отдел ТСУ на община Перник е издал удостоверение ТСУ 3195 от 21.11.1995г., според което масивната сграда е изградена в парцел XXV 1178, кв. 88 по плана на [населено място] и съгласно издаденото РС от 1990г. и одобрения архитектурен проект и е изградена на мястото по нотариален акт. Във връзка с доказателствата и приетата по делото СТЕ, съдът е приел, че сградата е разположена до вътрешната дворищно регулационна граница със съседния УПИ XXVI 1174, кв. 88, [населено място], но това е станало при спазване на отреденото строително петно за нейното строителство, а именно съгласно издадена виза с петно за строеж. Посочил е, че е установено по отношение на спорната тераса, че покривната стоманобетонна плоча на изграденото мазе, част от сградата, служи за нейна основа, като терасата е предвидена по одобрения проект, по който е издадено разрешението за строеж за сградата и се намира непосредствено до дворищно регулационната граница със съседния имот, долепена до съществуваща и изградена с разрешение за строеж и съгласие на съседите масивна ограда, която служи за парапет на терасата от югозападна страна. Посочил е, че от СТЕ е установено и че спорната тераса е разширена, но това е установено с последващи прецизни геодезически измервания, т.е. с начини и средства, с които специалистите не са разполагали към 1995г., когато е установено, че сградата е разположена на мястото на строителното петно, което й е отредено. Поради това е приел, че спорната тераса не е изградена без строителни книжа, а напротив изградена е с такива, като част от разрешената за построяване в имота сграда и като предвидена в одобрените проекти за нея. Поради това е приел липса на основанието по чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, на което е издадена оспорената заповед. По отношение на дървения навес, с който е покрита терасата е приел липса на строителни книжа, но е достигнал до извод за търпимост на същия и като такъв неподлежащ на премахване. По тези съображения е отменил оспорената заповед. Решението е правилно. Правилен е извода на АС гр. Перник за незаконосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, като на премахване подлежат незаконните строеж. От доказателствата по делото, включително приетата и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че спорният строеж и извършен въз основа на издадено разрешение за строеж и одобрени проекти и представлява по тях част от изградената в имота вилна масивна сграда. От СТЕ се установява, че извършеното съответства на издаденото разрешение за строеж и одобрените проекти. Поради и това е правилен извода на АС гр. Перник, че не е налице посоченото правно основание за издаване на оспорената заповед, а именно не е налице строеж, който е извършен без строителни книжа. Поради и това е правилен извода, че не е налице незаконен строеж, а именно така както е описан в цялост тераса с дървен навес към масивна вилна сграда, който да подлежи на премахване съгласно чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. При липса на посочените за издаване на заповедта фактически и правни основания, то е правилен извода за незаконосъобразност на заповедта, като издадена в противоречие със закона. Неотносими към настоящото производство са наведените в касационната жалба пред тази инстанция възражения относно това, че спорният строеж е изграден в противоречие с действащия подробен устройствен план или при допуснати съществени отклонения от одобрените строителни книжа по чл. 154 ал. 2 т. 1 ЗУТ. При проверката на законосъобразността на оспорен административен акт, съдът е ограничен от посочените в него правни и фактически основания и именно в тяхното наличие или липса се състои съдебната проверка. Въвеждането на нови фактически и правни основания и то на етапа на касационното производство е недопустимо. Наведените възражения в този смисъл са неотносими към настоящото производство, с което е наредено премахване на строеж, поради твърдяна липса на строителни книжа. В настоящия случай е налице стабилен административен акт РС и доколкото извършеното строителство е установено, че съответства на него, то не е налице незаконен строеж в хипотезата на чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на отменената заповед, АС гр. Перник е постановил оспореното решение в съответствие със закона. Във връзка с гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,