Решение № 9229 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 488/2017 г.

Решение № 9229 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 488/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на И. Я. Д., изтърпяващ наказание в З. Б., подадена от пълномощника му адв. С., срещу решение № 598/10.11.2016 г., постановено по адм. дело № 517/2016 г. по описа на Административен съд П.. В жалбата се основава неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на закона и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. О. М. на правосъдието /МП/ чрез процесуалния си представител в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, Административен съд П. е отхвърлил като неоснователен предявеният от И. Я. Д. против Министерство на правосъдието иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10000 лева, за периода месец септември 2001 г. до месец май 2007 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, основан на твърдяни незаконосъобразни бездействия на служители на ответника в периода. За да постанови този резултат, съдът е приел, че исковата претенция е погасена по давност, при направено възражение за това от ответника по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. При установената по делото фактическа обстановка правилно е приета в обжалваното решение неоснователност на исковата претенция, поради погасено по давност право на иск. Предявеният от Д. против Министерство на правосъдието иск се основава на това, че в периода, в който е изтърпявал наказание лишаване от свобода в З. П., от месец септември 2001 г. до месец май 2007 г. са нарушавани правата му по чл. 3 ЗИНЗС и ЗИН, а именно: пренаселеност на килиите, липса на течаща вода и тоалетна, неосигуряване на работа, недопускане до спортни, културни и други мероприятия. Установено е от доказателствата по делото, че ищецът е постъпил в З. П. на 09.03.2001 г. и на 07.03.2007 г. е преведен в З. Б.. И. молба е постъпила в съда на 26.05.2016 г. Правилно при така установеното по делото съдът е приложил разпоредбите на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съгласно която с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая давността е изтекла четири години преди предявяване на иска, като своевременно е направено възражение от ответника за настъпилото погасително действие. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че бездействието, на което се основава предявеният иск не е прекратено, а е продължило и след преместването на ищеца в З. Б., където и към момента изтърпява наложеното му наказание. Такова твърдение в исковата молба не се съдържа, а доколкото е направено в хода на делото, без да е поискано изменение на иска, е останало недоказано. Соченото в жалбата, че това е поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Неизискването на искова молба, предявена пред друг съд, не основава нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като събирането на това доказателство не би довело до друг правен извод. Както се сочи в касационната жалба, искането за обезщетяване на вреди, основано на твърдяни незаконосъобразни фактически действия или бездействия на администрацията, произтича от признаването им за незаконни, като незаконосъобразността на действието и/или бездействието се установява от съда пред който е предявен иска за обезщетение - чл. 204, ал. 4 АПК. Това дължимо установяване обаче не отрича приложното поле на погасителната давност относно претендираното вземане. Правилно с обжалваното решение при приложението на чл. 110 ЗЗД, във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ е приета неоснователност на предявения иск, като погасен по давност. Неправилно първоинстанционният съд е уважил направеното от ответника искане и му е присъдил с обжалваното решение разноски по делото в размер на 830 лева юрисконсултско възнаграждение, като е приел, че искането е своевременно заявено и разноски се дължат съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. По делото не са представени доказателства ответникът да е направил разноски по производството, каквито разноски се дължат по относимата в случая разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Специалният закон не предвижда заплащане на възнаграждение при осъществена защита от юрисконсулт. Не се доказват сторени по делото разноски по смисъла на посочената разпоредба от тази страна и пред настоящата инстанция. С оглед изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно в частта му, с която е осъден И. Д. да заплати на Министерство на правосъдието разноски за юрисконсултско възнаграждение и се отхвърли искането на ответника за присъждане на такива. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение