Решение № 12441 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9780/2016 г.
ВАСIV отделение17.10.2017 г.докладчик Светослав Славов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1165 от 17 юни 2016 г., постановено по адм. дело № 2328/2015 г. на Административен съд - Б.. ОСЪЖДА К. П. Л. с ЕГН **********, да заплати на Д. фонд "Земеделие", сумата от 100 /сто/ лева - представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12441 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9780/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. П. Л. чрез адв. В. Москов, против решение № 1165/17 юни 2016 г., постановено по адм. дело № 2328/2015 г. на Административен съд - Б.. С. същото е отхвърлена жалбата на Лефтеров срещу Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-020-6500/8209/28.09.2015 г. на заместник -изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М. Л.-Т., с писмен отговор ангажира становище, в посока неоснователност на касационната жалба и моли, решението като правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на процесуалните правила да бъде оставено в сила. Претендира разноски за две инстанции, както и съдебно-деловодни разноски направени пред Административен съд гр. Б.. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на К. П. Л. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-020-6500/8209/28.09.2015 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/, със същото е отказано изплащане на финансова помощ на К. П. Л. и е наложена санкция за бъдещ период. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители, изпълнителния директор, организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я представлява. Със заповед № 03 - РД/323 от 11.03.2015 г. и Заповед № 03-РД/323 #1 от 11.06.2015 г. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на зам. изпълнителния директор правото да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното. Актът е постановен в предвидената писмена форма, като при издаването на същия не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-технически експертиза. Вещото лице е установило наддеклариране, което е съотношението между наддекларираната площ към установената площ и той е 102.23% по СЕПП и СПП при процентно съотношение на наддекларираната към установената площ, което е над 50 % -санкционираната площ е равна на установената площ. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея съвпада напълно с установеното при извършена автоматизирана проверка от ДФЗ-РА и от скиците приложени по делото. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че описаните в процесният административен акт парцели попадат извън приетия със Заповед № РД46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните допустим слой, поради което са недопустими за подпомагане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице несъответствия с изискванията за подпомагане, във връзка с което е отказано финансово подпомагане. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми /в лева/ и Таблица № 2 - Извършени плащания /в лева/. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им /макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н./ с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт /респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Във връзка с гореизложеното, посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в неизлагане на мотиви в административния акт следва да се приемат за неоснователни. На следващо място следва да бъде посочено, че предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/8209 от 28.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", издадено в рамките на процедурата по ЗПЗП и регламентираща изрично в чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи. Приложим към конкретния казус е Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. В заявлението си за подпомагане с УИН: 20/310514/93855 К. П. Л. е декларирал парцели по СЕПП, СПП, СНДП и НДЖ3. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището в което се намира, като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.
от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." По подаденото от К. П. Л. общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с УИН: 02/310514/93855, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2014 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането. Видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Правилно в този смисъл първоинстанционният съд е преценил, че административният орган не е бил длъжен да извърши проверка на място, за да установи действителните площи. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение приема, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал изготвеното и неоспорено от страните заключение по извършената съдебно-техническа експертиза. Видно от същото, вещото лице е потвърдило фактическите констатации в административния акт относно недопустимите за подпомагане площи като е достигнал до извод, че в случая наддеклариране, което е съотношението между наддекларираната площ към установената площ и той е 102.23 % по СЕПП и СПП при процентно съотношение на наддекларираната към установената площ, което е над 50 % -санкционираната площ е равна на установената площ, не следва да се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период - 3 години, до сума отговаряща на разликата между декларираната и установената площ. Наведените от процесуалния представител на касационния жалбоподател оплаквания относно резултатите от назначената съдебно-техническа експертиза се явяват неоснователни. По своята същност твърдения подробно изложени в касационната жалба представляват оспорване на заключението, което обаче е могло да стане при разглеждането на делото пред административния съд и евентуално да се постави допълнителна задача или да се поиска разширяване на експертизата в тройна. В настоящото такова оплакване е недопустимо. Ако вещото лице не е направило посещение в Министерство на земеделието и храните, където е могло да получи различна и допълнителна информация по зададените въпроси и в този смисъл заключението му не отговаря на действителното положение, то за това същото носи наказателна отговорност, за която задължително се предупреждава от съда съгласно чл. 200 от ГПК, което в случая е направено, видно от съставения по реда на чл. 150 ГПК протокол за съдебното заседание. На следващо място няма основания да се приеме, че заключението е неправилно. Касационният жалбоподател пред Върховния административен съд не е доказал своите твърдения нито в първоинстанционното производство, нито в касационното производство се е възползвал от предоставената съгласно чл. 219 от АПК възможност за представяне на писмени доказателства. Затова касационната жалба в тази й част се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв.. Недопустимо обаче се явява искането за присъждане на разноските, направени за внесен депозит за изготвяне на СТЕ (съдебно-техническата експертиза) и юрисконсултско възнаграждение по следната причина: касае се за разноски направени в първоинстанционното производство, поради което в съответствие с разпоредбата на чл. 81 от ГПК, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.