Решение № 6004 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3416/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение 1039/05.02.2025 г. по адм.дело 2822/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово уведомително писмо /УП/ с изх. 02 -160- 6500/2798 от 14.11.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 г, в оспорената част, с която са извършени намаления и е изпратена преписката на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в отменената част в сроковете по АПК и съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно необосновано и в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и направените разноски, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Х. С. С., жив. в [населено място], общ Карлово, не взима становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да отмени УП в посочените по - горе части, е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в писмена форма, но липсват фактически основания за извършените намаления и правни основания, от които да се направи извод кои нормативни изисквания не са спазени, за да бъдат направени оспорените намаления на претендираното финансово подпомагане. Посочил е, че не е налице нито една от хипотезите на ТР16/1975 но ОСГК, в които се приема, че мотивите на индивидуалния административен акт са изложени отделно. Представеното от административния орган становище от 04.12.2024 г. е в отговор на постъпилата жалба до съда срещу УП също не представлява мотиви на УП. Правилно АС е приел, че в оспорения административен акт липсват фактически основания за издаването му, а предвид изброяването на всички възможни хипотези на намаления, не може да бъде направена преценка на какво правно основание в конкретния случай са извършени процесните намаления. Липсата на фактическо основание и липсата на конкретно правно основание са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съгласно Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. Липсата на фактически и правни основания на уведомителното писмо в частта, с която са направени намаления, е самостоятелно основание за отмяната на акта. Становището от 04.12.2024 година, изготвено след постъпване на жалбата до АС, не би могло да санира липсата на мотиви, още повече, че преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е предвид посочените в него фактически и правни основания, каквито в случая липсват. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение