Решение № 1408 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Батулски, подадена чрез процесуалният му представител адв. Р. Игнатов, срещу решение 4674 от 12.07.2023 г., постановено по адм. дело 133/2023 г. по описа на Административен съд София град, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед РА-30-941/21.11.2022 г. на главния архитект на Столична община и касаторът е осъден да заплати направените в производството разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на заповедта ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. Е. Аспарухова-Найденова, в писмен отговор и в съдебно заседание, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт и в срока по чл. 210 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на В. Батулски срещу заповед РА-30-941/21.11.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен строеж Монтаж на въздуховод към топла точка в магазин, монтиран върху източната фасада на сграда с идентификатор 68134.300.280.1, с административен адрес: [улица] по калканната стена на жилищна сграда с идентификатор 68134.300.281.1, с административен адрес: [улица], гр. София. Административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона. В подкрепа на тези си изводи е изложил мотиви, че констативният акт, дал началото на административното производство, не е бил съобщен на възложителя на строежа, а подаденото от него възражение не е взето предвид от издателя на оспорената заповед, поради което е прието, че ответникът е издал заповедта в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Това нарушение на съдопроизводствените правила е прието от първоинстанционния съд за несъществено, поради обстоятелството, че не е повлияло на преценката на органа дали да издаде или не процесната заповед, тъй като строежът е изграден при липса на влязло в сила разрешение за строеж. За обектът е представено разрешение за строеж 6/12.04.2022 г. от главния архитект на Столична община, район Възраждане, което е отменено по реда на служебния контрол проведен по чл. 156 от ЗУТ със заповед ДК-11-С-2/03.05.2022 г. на началника на РДНСК-София, която към момента на издаване на оспорения в производството административен акт, е предмет на съдебна проверка и не е влязла в сила. При така установеното е направен извод, че строежът, предмет на премахване, по данни на жалбоподателя е изграден на 15-16.04.2022 г., т.е. преди разрешението за строеж да е влязло в сила, което сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 1/21.09.2022 г., не са оборени в съдебното производство, а твърденията на жалбоподателя, че за процесния строеж има издадени и влезли в сила одобрени проекти и разрешение за строеж се опровергават от представените по делото доказателства. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, представляващ метален въздуховод, изграден от поцинкована ламарина с дължина около 27 м., разположен върху източната фасада на сграда с идентификатор 68134.300.280.1, след което преминава по покрива на същата и по калканната стена на съседната сграда. Същият е изграден за обслужване на топла точка в магазин с идентификатор 68134.300.280.1.15. За строежа е издадено разрешение за строеж от 12.04.2022 г. на гл. архитект на СО, район Възраждане, което е отменено на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ със заповед на началника на РДНСК-София. По данни на жалбоподателя, направени с уточнителна молба на л. 46 от делото, въздуховодът е изграден на 15-16.04.2022 г., 3-4 дни след издаването на разрешението за строеж, поради което правилни са изводите на съда, че към момента на изграждане на строежа разрешението за строеж не е било влязло в сила. Дори да се приеме за вярно направеното в касационната жалба твърдение, че в тази молба датата на изграждане на строежа е посочена погрешно, вместо правилната 25-26.04.2022 г., това отново не прави строежа законен, тъй като след извършена служебна проверка се установи, че и към настоящия момент разрешението за строеж не е влязло в сила, поради наличие на висящо съдебно производство по адм. дело 8986/2023 г. по описа на ВАС, предмет на което е законосъобразността на заповед ДК-11-С-2/03.05.2022 г. на началника на РДНСК-София, с която разрешението за строеж 6/12.04.2022 г. на главния архитект на Столична община, район Възраждане е отменено. Оплакването в касационната жалба, че съдът не се е съобразил, че строежът е изграден в период, в който разрешението за строеж е било в сила до момента на неговата отмяна със заповедта на началника на РДНСК София, е неоснователно. В съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ разрешението за строеж е изпратено на органите на ДНСК по местонахождението на строежа и на основание чл. 156, ал. 5 от ЗУТ същото е отменено със заповедта на началника на РДНСК-София поради неспазване на въведено в чл. 186, ал. 1 от ЗУТ изискване. Поради това не може да се приеме, че административният акт е влязъл в сила, без той да е бил съобщен на всички лица по чл. 149 от ЗУТ и преди да е изтекъл срокът за неговото обжалване. В тази връзка законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че невръчването на констативния акт на възложителя на строеж не води до нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, тъй като адресата на заповедта по чл.225а, ал.1 ЗУТ е реализирал правото си на защита по реда на оспорването й по съдебен ред. По делото безспорно е установено обстоятелството, че се касае за строеж , изграден през 2022г. без влезли в сила строителни книжа, който не се ползва от режим на търпимост както по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като крайният момент за изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001 г., съгласно нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. С оглед на това решаващият правен извод на съда за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащането на разноски, сторени от ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,