Решение № 3047 от 24.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1115/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, уточнена с допълнителна молба, подадена от И. В. У., чрез адв. Аврамова като процесуален представител, срещу решение 5917 от 18.12.2024 г., постановено по адм. дело 440/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрк. Танчев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. У. против заповед 03-57 от 02.05.2024 г. на председателя на ДАБ при МС за прекратяване на служебното й правоотношение като държавен служител на длъжност младши експерт, с ранг V младши, в отдел Производство за международна закрила и деловодство в Регистрационно-приемателен център гр. Харманли. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма по чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с чл. 108, ал. 1 ЗДСл, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновава извод, че са налице и двете предпоставки на чл. 12, ал. 1, изр. 1 ЗДСл служителката е назначена за пръв път на държавна служба и нейното служебно правоотношение е прекратено преди да изтече едногодишният срок за изпитване от встъпването й в длъжност. Приема, че при издаване на оспорената заповед не е допуснато нарушение на принципа за съразмерност, въведен в чл. 6, ал. 1 АПК и същата съответства на целта на закона. По тези съображения отхвърля жалбата срещу заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на направените фактически констатации, които се подкрепят от приетите доказателства, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото не е спорно, че И. У. е назначена след проведен конкурс съгласно заповед 01-52 от 23.06.2023 г. на длъжността младши експерт, с ранг V младши, в отдел Производство за международна закрила и деловодство в Регистрационно-приемателен център гр. Харманли на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С оспорената заповед 03-57 от 02.05.2024 г., връчена на същата дата, служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 108 ЗДСл, считано от 07.05.2024 г. Законосъобразно и обосновано съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. Административният акт е с необходимото съдържание съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Правилен е изводът, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. В съответствие със събраните доказателства е и заключението на съда за осъществяване на фактическия състав на посоченото в заповедта правно основание. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не са изпълнени предпоставките по чл. 12, ал. 1 ЗДС, тъй като служителката работи в структурата на ответника от 12.09.2022 г. до датата на прекратяване на служебното правоотношение - 07.05.2024 г., т. е. повече от една година, през което време органът по назначаване е могъл да прецени качествата й. В тази връзка касаторът се позовава на обстоятелството, че през една част от периода е на трудов договор с ответника и с БЧК на същото място територията на Регистрационно-приемателен център, гр. Харманли. Oт трудов договор 01-146/12.09.2022 г., сключен с председателя на ДАБ при МС се установява, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което жалбоподателката заема длъжността старши специалист в Регистрационно-приемателен център гр. Харманли, отдел Социална адаптация, считано от 12.09.2022 г. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед 03-232/12.12.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 30.12.2022 г. Oт трудов договор 54/03.01.2023 г. между И. У. и Секретариат на Областния съвет на БЧК Хасково се установява, че е работила като социален работник по проект Подобряване на условията за прием и интеграция на лица, търсещи убежище, бенефициенти на международна закрила и лица с предоставена временна закрила в България 2023 г., считано от 03.01.2023 г. Това трудово правоотношение е прекратено със заповед ЧР-06-27/27.06.2023 г., на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 28.06.2023 г. Фактът, че до възникване на служебното правоотношение У. работи по трудов договор за три месеца в ДАБ при МС, а след това и в областна структура на БЧК за шест месеца със същото работно място, е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. Трудовото и служебното правоотношение не са равнозначни. Те се отличават по правопораждащите ги факти и по съдържание, подчинени са на различен правен режим и между тях не е налице правоприемство. В допълнение следва да се посочи, че от приетите по делото като писмени доказателства длъжностни характеристики за длъжността старши специалист в отдел Социална адаптация, заемана от У. по трудов договор при ответника и за длъжността младши експерт в отдел Производство за международна закрила и деловодство, заемана от нея като държавен служител, се установява, че основните цели, области на дейност и преки задължения, противно на доводите на касатора, не са идентични. Според правилата, установени в чл. 3, ал. 6, т.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията от лицата, работещи по трудово правоотношение се заемат експертните длъжности със спомагателни функции, като длъжността старши специалист, каквато заема У. до 30.12.2022 г. е свързана с техническата обработка на документите, с практическото прилагане на законодателството, със систематизирането на информация и с административното обслужване. Съгласно чл. 3, ал. 4, т. 2 от цитираната Наредба от държавни служители се заемат експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, като длъжността младши експерт, на каквато е назначена като държавен служител до момента на прекратяване на служебното правоотношение, е свързана със събирането и систематизирането на информация, с обработката на бази данни, с проучването и обобщаването на различни практики и алтернативни решения при подпомагане дейността на по-високите длъжностни нива, като експертът може да осъществява и дейности по административното обслужване. Налице са съществени разлики в двете длъжности. В този смисъл не могат да бъдат възприети съображенията, изложени в касационната жалба, че органът по назначаването разполага с достатъчно дълъг период, през който да придобие преки и непосредствени впечатления от качеството на изпълняваната работа от касатора, още повече, че в периода от 03.01.2023 г. до 28.06.2023 г. У. заема длъжността социален работник при друг работодател по трудов договор, макар и с работно място на територията на Регистрационно-приемателен център гр. Харманли. При тези данни е законосъобразен изводът на съда за осъществяване на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на правното основание, посочено в оспорената заповед. В чл. 12, ал. 1, изр. 1 ЗДСл е предвидено, че когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Според ал. 2 на същата разпоредба, ако в този срок служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че И. У. е назначена за пръв път на държавна служба със заповед 01-52/23.06.2023 г. на председателя на ДАБ при МС и служебното й правоотношение е прекратено, считано от 07.05.2024 г., т.е. едногодишният срок от встъпването й в длъжност не е изтекъл към този момент. Дори и да се приеме, че У. е назначена за пръв път на държавна служба на 01.06.2021 г. в Национален осигурителен институт и служебното й правоотношение там е прекратено на 01.02.2022 г., каквито доказателства липсват по делото и твърдения не се навеждат от нея, а се сочат от ответника, то при встъпването й в длъжност в ДАБ при МС започва да тече нов срок за изпитване по силата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл. Предвид изложеното в случая са изпълнени всички предпоставки по чл. 12, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗДСл. Актът за прекратяване на служебното правоотношение на това основание не е необходимо да бъде нарочно мотивиран. Оспорената пред съда заповед е издадена в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и в съответствие с изискванията за законосъобразност на акта. Този извод не се променя и от представения по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции. Неоснователно е оплакването на касатора за злоупотреба с власт от страна на органа по назначаване при упражняване на правомощието за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като не съобразява направените във формуляра констатации, че за периода от 01.07.2023 г. до 31.12.2023 г. служителят притежава необходимите знания, умения и квалификация, справя се с поставените му индивидуални цели, изпълнява отлично поставените цели, в резултат на което е поставена оценка изпълнението надвишава изискванията. Законът не определя специални критерии, по които да се извърши преценката на органа по назначаване да упражни уреденото в чл. 12, ал. 1 ЗДСл правомощие, както и не изисква излагането на мотиви защо и по какви причини променя оценката си за дейността на служителя в срока за изпитване. В този смисъл не могат да бъдат въвеждани други ограничителни изисквания (напр. при наличието или липсата на какви качества на държавния служител или при какво изпълнение или неизпълнение на изискванията, функциите и задълженията му може да се прекрати служебното правоотношение), вкл. и при съдебната проверка за законосъобразност на заповедта по чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Обратното би означавало, че съдът следва да извършва преценка дали служителят изпълнява възложените му задачи и задължения, както и дали притежава необходимите качества, които обстоятелства с оглед съдържанието на посочената разпоредба не подлежат на съдебен контрол. Ето защо е правилен изводът на решаващия съд, че представеният по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателя за посочения период не следва да бъде обсъждан. По отношение оплакването в касационната жалба за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК, настоящият състав намира същото за неоснователно. Както беше посочено, в хипотезата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл органът по назначението има правото да прекрати служебното правоотношението в изпитателния срок, без да излага конкретни мотиви за взетото решение. Ако се приеме, че самото упражняване на правомощието му е несъразмерно, това би означавало да се отрече възможността изобщо да упражни това свое право. Както правилно съдът приема, от събраните по делото писмени доказателства не се установява допуснато нарушение по чл. 146, т. 5 АПК. До изтичане на определения в закона едногодишен срок органът по назначаването има правомощието да прецени дали да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. В случая е съобразено и обстоятелството, че длъжността на жалбоподателката не е съкратена, не се заема от служител в пенсионна възраст и на същата длъжност няма назначено друго лице, като е обявена конкурсна процедура. Предвид изложеното не може да се приеме, че с издаването на оспорената заповед органът по назначаване цели постигането на различни от законовите цели. Цитираната в касационната жалба съдебна практика касае различни казуси, фактите по които не кореспондират с установените по настоящото дело. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. От съда е извършена цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след анализ на приетите доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Съдебният акт притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК, като са изложени мотиви в подкрепа на направените изводи, които се обосновават от събраните доказателства. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,