Решение № 8947 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2009 г.

Решение № 8947 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4185/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - София против решение от 10.08.2008 г. по адм. д. № 2815/2003 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменен ДРА № 122 от 29.05.2002 г., издаден от ТДД - гр. София, потвърден с решение № 1245 от 13.08.2002 г. на РДД - гр. София за отказано право на данъчен кредит и по касационна жалба, подадена от "Приваконтакт" ЕООД - гр. Костинброд, в ликвидация, срещу същото решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ДРА. И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението, в съответната обжалвана част и се иска отмяната му. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - София относно отказания данъчен кредит по данъчните фактури, издадени от доставчика ЕТ "Теди-Александър Янакиев" и за неоснователност на тази жалба в останалата част по фактурите с доставчик Кооперация "Напредък-94", както и неоснователност на касационната жалба на "Приваконтакт" ЕООД. Изложени са подробни съображения. И двете касационни жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби - на директора на дирекция "ОУИ" София и на "Приваконтакт" ЕООД са неоснователни. За да отмени частично обжалвания пред него ДРА относно постановения отказ за признаване право на данъчен кредит по фактурите от ЕТ "Теди-Александър Янакиев" и Кооперация "Напредък-94" първоинстанционния съд е приел, че в хода на оспорването на ДРА са ангажирани доказателства, които установяват начисляването на ДДС от тези доставчици като същият е отразен като задължение към бюджета в счетоводните регистри, които са проверени от вещото лице по приетата по делото ССЕ-основно и допълнително заключение, и са налице положителните предпоставки на чл. 64 от ЗДДС (отм.), включително и изискването по т. 2 от същия текст. Съдът се е позовал и на представени влезли в сила ДРА на тези двама доставчици, които касаят същите данъчни периоди, с което съдът е приел, че е опровергана констатацията на ревизията за наличие на данъчно предимство за получателя на доставките - ревизираното ДЗЛ по смисъла на чл. 109, ал. 11, вр. ал. 12, т. 1 и т. 4 от ДПК (отм.). В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството първоинстанционният съд е изложил мотиви, че за доставчика ЕТ "Александър-Красимир Йорданов" и със заключението на вещото лице-основно и допълнително, е потвърдена констатацията на ревизията, че този доставчик не може да бъде открит на посочения данъчен адрес, което прави невъзможна проверка дали същият има заведено редовно счетоводство, в което да е отразил ДДС по фактурите като задължение към бюджета. Решението е правилно. Изискванията за признаване право на данъчен кредит са визирани в чл. 64 от ЗДДС (отм.) в редакцията на текста към ревизираните данъчни периоди - м. 11.2000 г. и м. 10.2001 г. и правилно съдът е изследвал всички положителни предпоставки за това. Приел е за основателни възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения от страна на данъчните органи при извършване на насрещните проверки и за опровергани изводите на ревизиращите органи за липса на доказателства за начисляване на ДДС по фактурите от двамата доставчици ЕТ "Теди-Александър Янакиев" и Кооперация "Напредък-94". От заключението на вещото лице по допуснатата и приета ССЕ по делото се констатира извършена проверка от вещото лице в счетоводствата на доставчиците ЕТ "Теди-Александър Янакиев" и Кооперация "Напредък-94" съответно в гр. Лом и гр. Монтана. Изводите са на база проследяване на съответните счетоводни сметки, както и анализ на влезлия в сила ДРА на тези доставчици, касаещи същите данъчни периоди, за които не са извършени корекции от страна на данъчните органи по осъществените доставки. Фактурите са отразени с счетоводните регистри на тези доставчици и изводите на съда са правилни, че с така ангажираните доказателства е опроверган мотивът за отказ на ревизиращите органи за данъчно предимство за получателя по смисъла на чл. 109, ал. 11, вр. ал. 12 от ДПК (отм.). Заключението на експерта съдържа констатация за ненамиране на адреса на доставчика ЕТ "Александър-Красимир Йорданов", а справката е извършена само по данъчното му досие в НАП-офис "Сердика", София. Не се спори, че фактурата, по която е постановен отказът, е включена в СД и в дневника за продажби за съответния данъчен период, но поради това, че този доставчик не може да бъде открит на данъчния му адрес е прието, че не е доказано начисляване на ДДС в съответствие с изискванията на чл. 55 от ЗДДС (отм.). На този доставчик не е извършвана данъчна ревизия. При тези данни правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на ДРА в частта за отказът да бъде признат данъчен кредит по доставките, извършени с фактури № 1602/29 11.2000 г. и № 1603/29.11.2000 г., издадени от Кооперация "Напредък 94 - в ликвидация" - в общ размер на 1160, 60 лв. и по доставките, извършени от ЕТ "Теди - Александър Янакиев", с фактури № 291/1.10.2001 г, № 292/1.10.2001 г., № 293/03.10 2001 г. и № 535/12.10.2001 г. - в общ размер на 16 951, 20 лв. Правилно е решението и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ДРА за отказано право на данъчен кредит на "Приваконтакт" ЕООД-в ликвидация по доставката, извършена с фактура № 188/26.01.2001 г. издадена от ЕТ "Александър - Красимир Йорданов" в размер на 7 934 лв. и съответните лихви за забава. Воден от горното Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав намира обжалваното съдебно решение за правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК