Решение № 9245 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1347/2020 г.

ВАСV отделение09.07.2020 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 347/24.10.2019 г., постановено по адм. д. № 308/2019 г. от Административен съд-Стара Загора. ОСЪЖДА И. Димитрова от [населено място] да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"-гр. Стара Загора разноски по делото в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9245 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1347/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Димитрова от [населено място] чрез адв. Илиева против решение № 347/24.10.2019 г., постановено по адм. д. № 308/2019 г. от Административен съд-Стара Загора. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалноправния закон и на съдопроизводствените правила с искане решението да бъде отменено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отхвърля искането на И. Димитрова за прогласяване на нищожност на заповед № 03-240-РД/25 от 10.04.2019 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФ) гр. Стара Загора, като неоснователно и отхвърля като неоснователна жалбата на Димитрова против заповедта. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на директора на ОД на ДФ "Земеделие"-Стара Загора на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 24, ал. 1, т. 4 и чл. 26, ал. 1, т. 2 –предложение последно, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка "6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., обн., ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г. и заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е отказано да бъде финансирано заявление на И. Димитрова за подпомагане с ИД № на проекта 24/06/3/0.0.2626. В административния акт са изложени съображения за недоказаност на твърдения от заявителката реализиран доход от земеделие за 2015 г., поради което не е изпълнено условието на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10. За да постанови обжалвания правен резултат АС-Стара Загора приема, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото са налице доказателства, че тези правомощия са делегирани на издателя на заповедта – директор на ОД на ДФ-Стара Загора. Съдът приема, че заповедта е издадена и в предвидената в чл. 59, ал. 2, вр. ал. 3 от АПК писмена форма. Приема също така, че изложените в мотивите фактически основания съответстват на посочените правни такива- чл. 5, ал. 2, т. 2 и чл. 5, ал. 12, т. 5 от Наредба № 10. Посочено е, че разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 10 изисква към датата на подаване на заявлението за подпомагане съответните лица да са получили от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. За доказване на дохода на основание посочената в административния акт разпоредба на чл. 5, ал. 12, т. 5 от Наредбата пред органа следва да се представят приходни/разходни документи, в случай че са издадени съгласно Закона за счетоводството (ЗСч), Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО), свързани със земеделската дейност, от която са сформирани приходите/доходите за предходната календарна година от годината на кандидатстване. Като правно основание за отказ са посочени разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 2 и чл. 5, ал. 12, т. 5 от Наредбата, изложени са и фактически констатации, които са подведени под тези разпоредби, а именно – липса на приходни/разходни документи, издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО, свързани със земеделската дейност, от която са сформирани приходите/доходите за предходната календарна година от годината на кандидатстване. В конкретния случай според решаващия съд представените от жалбоподателката договори и приемно-предавателни протоколи за покупко-продажба на земеделска продукция не са издадени в съответствие на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, като с оглед съдържанието им не може да се приеме, че самите договори представляват приходно/разходни документи. В заключение съдът споделя изводите на административния орган, че жалбоподателката не доказва пред последния изискуемия доход от земеделска дейност, който да е повече от ЗЗ % от общия неин доход, като постановява, че отказът от финансиране на заявлението й за подпомагане поради несъответствие на изискванията определени на чл. 26, ал. 1, т. 2 предложение последно от Наредба № 10, е законосъобразен административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя подробните и аргументирани съображения изложени в обжалваното решение, на база на които са изведени обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи. На първо място, неоснователно е касационното възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт поради липса на изложени собствени мотиви относно приетата законосъобразност на заповедта на директора на ОД на ДФЗ-гр. Стара Загора. При спазване на разпоредбата на чл. 170 от АПК съдът разпределя доказателствената тежест между страните по делото с разпореждане в закрито заседание на 21.05.2019 г., допуска и събира относимите към съдебноадминистративния спор доказателства, които обсъжда подробно в мотивите си. На второ място, неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон поради приетото задължение за Димитрова като земеделски производител да доказва приходите си с първични счетоводни документи, както и произтичащото от това неправилно приложение на изискването по чл. 5, ал. 12, т. 5 във връзка с ал. 2, т. 2 от Наредба № 10. Първоинстанционният съд прави обстоен анализ на доказателствата по административната преписка и събраните в хода на съдебното производство, разглежда жалбоподателката в качеството й на земеделски производител и през призмата на приложимата за земеделските производители нормативна уредба обосновано приема, че за нея е приложимо правилото на чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), съгласно което данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗДДФЛ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството. А на спорния по делото въпрос дали представените от Димитрова 4 броя договори за покупко-продажба и приемно-предавателни протоколи към тях отговорят на изискванията на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството за съдържащата се информация в първичния счетоводен документ след разглеждане на съдържанието на писмените доказателства съобразно цитираната разпоредба, както и на разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от ЗСч. за документалната обоснованост на документа, съдът приема, че както представените договори, така и приемно-предавателните протоколи не отговарят на законовите изисквания по чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от закона и не са годно доказателство за получени приходи от стопанска дейност за предходната календарна година. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Предвид изхода на спора на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 100 (сто) лева-юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, ВАС, пето отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 5