Решение № 9666 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16301/2009 г.

Решение № 9666 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16301/2009 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен срещу Решение № 153 от 4.11.2009 г. по адм. д. № 179/2009 г. по описа на Административен съд гр. Сливен, в частта му, с която Заповед № РД-09-477 от 12.06.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен е отменена. Релевирани са се оплаквания за недопустимост и нарушение на материалния закон. Ответникът МБАЛ "Хаджи Димитър" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна. С Решение № 153 от 4.11.2009 г. по адм. д. № 179/2009 г., Административен съд - гр. Сливен е изменил Заповед № РД-09-477 от 12.06.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен, като я е отменил в частта досежно неспазване на установения ред за работа по КП и епикриза, изразяващо се в некоректно попълване на болничната документация по КП № 1 при ИЗ № 475 от 17.01.2009 г. и по КП № 102 при ИЗ № 481 от 19.01.2009 г. и при ИЗ № 691 от 23.01.2009 г., съставляващо нарушение на чл. 190 от НРД-2006 г. и т. 197.1 от Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК, като е намалил наложената санкция финансова неустойка на 180 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Касаторът твърди, че съдът не е следвало да разглежда материалната законосъобразност на оспорения акт, по втората констатация във финансовия протокол, тъй като не е сезиран с това искане. В тази връзка поддържа недопустимост на съдебното решение. Тази теза не е съобразена със съдържанието на жалбата, с която е бил сезиран Административен съд гр. Сливен, от което съдържание става ясно, че се обжалва административният акт изцяло. В тази връзка това оплакване се възприема като неоснователно. Що се касае до решението на съда, в частта му, с която Заповед № РД-09-477 от 12.06.2009 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен е била по същество е била отменена, то в тази му част решението е постановено в нарушение на материалния закон. По административната преписка, която е била приета като доказателство по първоначалното дело е било безспорно установено, че при ИЗ № 481 от 19.01.2009 г. и при ИЗ № 691 от 23.01.2009 г., в документ № 1, "Регистриране на процедури по клинична пътека" липсва дата на изписване на пациента, подпис на зав. клиника/отделение и подпис на лекуващ лекар. При втория случай няма подпис на пациента, удостоверяващ получаване на копие от епикризата. За документално установяване на тези обстоятелства не са необходими специални медицински знания, поради което неправилен е извода на съда, че установяването на такива нарушения не е от компетентността на финансовите контрольори, а само тази на лекарите - контрольори. В чл. 190, ал. 1, т. 1 от НРД-2006 г. изрично е казано, че деня на хоспитализацията на пациента изпълнителят на болнична помощ изготвя епикриза съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 29 за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ, като първият екземпляр от епикризата се предоставя на пациента или членовете на семейството му, или на придружаващите го лица срещу подпис в "История на заболяване". В чл. 190, ал. 3 от НРД-2006 г. са посочени задължителните реквизити на епикризата и тя трябва да съдържа дата на изписване на пациента, подпис на зав. клиника/отделение и подпис на лекуващ лекар - виж чл. 190, ал. 3, т. т. 1 и 21 от НРД-2006 г. Съгласно т. 197. 1 от Решение № РД-УС-04-17 от 2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, извършването на дейността по клинични пътеки се отразява в медицинската болнична документация, както и в документ № 1 "Регистриране на процедури по клинична пътека". Според т. 198 от цитираното решение изброените в т. 197 документи подлежат на контрол от контролните органи на НЗОК и РЗОК, без да се прави разлика между финансовите контрольори и лекарите - контрольори. В чл. 199 от решението на УС на НЗОК изрично е посочено, че документ № 1 е задължителен за всяка клинична пътека. В процесната заповед е допусната фактическа грешка като съдържанието на текстовете са според Решение № РД-УС-04-17 от 2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, а в заповедта е посочено Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г., което по същество е фактическа грешка. Освен това правната квалификация на административния орган не е задължителна за съда. Санкцията е наложена на основание чл. 238, ал. 1, т. 1, б. "а" от НРД 2006 г. - за нарушения на установения ред за работа с документи по КП и епикриза при дехоспитализация и е в размер на 180 лв. Стигайки до различни фактически и правни изводи съдът е постановил решението в тази му част в нарушение на материалния закон, поради което решението се отменя в обжалваната му част и вместо него се постановява ново решение по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля в тази й част. Що се касае до посочването в диспозитива на решението и на КП № 1 при ИЗ № 475 от 17.01.2009 г., това очевидно се касае до фактическа грешка, предвид изложеното в мотивите, в които изрично е казано, че жалбата е неоснователна в тази й част, както и с оглед правната квалификация на нарушението. Тази грешка не се отстранява по реда на касационното производство, предвид разпоредбите на чл. 247 ГПК. Освен това в касационната жалба не са изтъкнати оплаквания за противоречие между мотиви и диспозитив в тази част на решението, а съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд статуира само в пределите на жалбата. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като частично основателна, а обжалваното решение се отменя в посочената му част. Предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК в полза на касатора се присъжда сумата 225 лв., представляваща разноски за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,