Решение № 14287 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10902/2015 г.

Решение № 14287 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10902/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба Щ. С. Р. със съдебен адрес гр. С. бул. "В. " ....., кант. 369 против решение № 3910 от 5.06.2015 г., постановено по адм. д. № 7447 по описа за 2014 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е отхвърлил жалбата на Щ. С. Р. против решение № 2 - 361 от 25.06.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена нейната принадлежност към органите по чл. 1 от Закона лица като "агент" с посочен в решението псевдоним. Съдът е приел, че производството е започнало по повод писма изх. № 24 - 00 - 2 от 10.01.2014 г. и изх. № 2400 - 190 от 13.03.2014 г. на ректора на Технически университет - С.. С второто писмо е изпратена до Комисията справка за лицата, извършвали публична дейност в Техническия университет и неговите поделения, за периода след 10.11.1989 г. до 31.01.2012 г. С Решение № 2 - 361 от 25.06.2014 г. на Комисията е обявена принадлежността на жалбоподателката към органите по чл. 1 от Закона. В административния акт е посочено, че същата е била вербувана на 21.09.1979 г., регистрирана на 5.10.1979 г. Според съда документите, въз основа на които е установена принадлежността по чл. 1 от Закона са собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил я щатен служител, съдържащи се в лично IА - 33456 и в работно дело IР - 11488; рег. Дневник; картони - обр. 4 - 2 бр. И обр. 6; писмо вх. № 1696 от 29.03.21990 г. с предложение за унищожаване личното и работното дело на агент "З.". Същата е снета от действащия оперативен отчет през 1990 г. Въз основа на установените чрез писмените доказателства, заключение на графологическа експертиза и показания на разпитани свидетели факти, съдът е направил извод за законосъобразност на на оспорения индивидуален административен акт. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Обосновано, в съответствие със закона и установената съдебна практика по прилагането му са изводите за законосъборазност на решение № 2 - 361 от 25.06.2014 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правилни са изводите относно формата на административна компетентност, при която действа органът, както режимът в който същия се произнася за наличието или липсата на принадлежност. Правилно се приема, че административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от Закона и решението на Комисията, с което завършва това производство имат регистрационен характер, като комисията действа при уславията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 24 от Закона принадлежност към органите по чл. 1 от същия закон се установява при наличие на дейност като щатен или нещатен служител, или секретен сътрудник на горепосочените органи. Дейността като агент, за какъвто е обявен оспорващия, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на посочените в чл. 1 от Закона органи. Това обстоятелство се установява въз основа на изрично и изчерпателно изброените в нормата на чл. 25, ал. 1 от Закона документи, като са разграничени различни хипотези според вида дейност. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не е съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е сторила. Неоснователни са оплакванията за съществено нарушение на съдпроизводствените правила, изразяващи се в неизискване на оригиналите на сведенията от личното досие на касационната жалбоподателка с оглед лишаване от възможност за оспорването им . Изводите на съда за неоснователност на оспорването против решението на комисията, установяващо принадлежност към органите по чл. 1 от закона не се основават само на посочените сведения, а и на другите документи по чл. 25 от с. з. Дори и при надлежно оспорване и оборване на истинността на тези документи, законосъобразността на административния акт следва да се прецени на базата на всички съществуващи писмени доказателства по чл. 25 от закона. Такива са установени и обсъдени както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното производство. Истинността на посочените сведения би имала пряко отношение само към въпроса за действително осъществяваната дейност като сътрудник на органите по чл. 1 от закона, но това обстоятелство, съобразно специалните изисквания към административното поризводство, неговия регистрационен режим, не подлежи на извършване. С оглед изложеното решението на АССГ следв ада се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд