Решение № 10852 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на А. Г.Б. Архитекти ООД, ЕИК 175251793 със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес] (съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес]) чрез адв. Яковчев против Решение 16653/15.05.2025 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. д. 12381/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт Р-22221423005772-091-001/21.05.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София с Решение 1432/30.10.2023 г.

С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА, евентуално връщане на делото за ново разглеждане. Заявява искане за присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощниците на дружеството адв. Яковчев и адв. Леви. Страната иска и намаляване на претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като счита същите за прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Атанасова. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски, посочени в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 382 лв.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

С оспорения от А. Г.Б. Архитекти ООД пред АССГ РА Р-22221423005772-091-001/21.05.2024 г. са му установени задължения за ДДС и лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 61 796.67 лв. на основание чл. 68, ал. 1 ЗДДС по фактури от 23 доставчика в данъчни периоди от м. март 2018 г. до м. февруари 2023 г. Според изложените в РД и РА мотиви сделките, за които са издадени процесните фактури, са привидни, прикриващи действително извършени такива, т. е. налице е относителна субективна симулация. Според ревизиращия екип липсват доказателства за реалното получаване на стоката/услугата от издателя на фактурите и в същото време съответната услуга/стока е използвана за следващи облагаеми доставки.

Решаващият орган потвърждава РА с мотиви за липса на доставка, като допълва, че от страна на ревизираното лице не са представени доказателства за използването на стоките и услугите за икономическата му дейност и последващи доставки за кои клиенти са проектите и преводите; какви документи са преведени и легализирани, какво е рекламирано. Допълва наред с правното основание чл. 68, л. 1, т. 1 и това на чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 97, ал. 1, изр. 2 АПК, приложим с оглед § 2 ДР ДОПК, когато горестоящият орган отхвърли жалбата, мотивите за това решение са смятат за част от мотивите на административния акт.

АССГ приема, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената от закона форма след надлежно възложена от компетентен орган ревизия. Обосновава изводи за съответствието му с приложимите материалноправни норми.

Според съда липсват доказателства за потенциалната възможност на доставчиците да осъществят доставките и такива, установяващи прякото й реализиране. Намира представените от жалбоподателя приемо предавателни протоколи (ППП) към фактурите за твърде общи по съдържание, поради което от тях не може да се установят видът на услугите и начинът на формиране на цената. Посочва, че единственият договор е с Аквилея ЕООД, но и чрез него не се индивидуализират услугите. Счита, че фактурите не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Посочва също така, че не е установено доставчиците да са разполагали с квалифициран/обучен персонал, материали, съоръжения, помещения. Относно представените от жалбоподателя договори с негови възложители приема, че дори и той да е изпълнил задълженията си по тези договори, то не е доказал, че е получил предмета на доставките от посочените 23 ма доставчици.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Първият спорен между страните по делото въпрос е свързан с изпълнението на формалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит.

Формална предпоставка за упражняването на правото на приспадане на ДДС според чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, транспониращ чл. 178, б. а) от Директива 2006/112, е наличието на фактура със съдържанието по чл. 114 ЗДДС (чл. 226 от директивата). Що се отнася до материалноправните предпоставки за възникване на това право от чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС (чл. 168, буква а) от Директивата ДДС) следва, че стоките или услугите трябва впоследствие да се използват от данъчнозадълженото лице за нуждите на облагаемите сделки, които самото то е сключило, и да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице (т. 40 и т. 41 от Решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06 и цитираната там практика). Чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, транспониращ чл. 226, т. 6 от Директивата ДДС, изисква фактурата задължително да съдържа описание на вида на услугата, което да е достатъчно, за да могат данъчните административни органи да контролират плащането на дължимия данък и, ако е необходимо, наличието на право на приспадане на ДДС (решението по дело С-516/14, т. 27). Ако фактурите не съдържат подробно описание на услугите с оглед посочената цел, то приложенията към тях би следвало да дават такова (т. 34 от цитираното решение).

В случая формалните предпоставки не са изпълнени по отношение на част от фактурите и поради това е невъзможно да се проверят материалноправните такива.

1. От БВБ Трейдинг ЕООД са издадени 7 фактури с предмет изчертаване , проектиране , изчертаване и проектиране . Касационният жалбоподател твърди, че услугите са описани подробно в приемо предавателните протоколи (ППП) към фактурите, но административният съд не е обсъдил нито становището му, нито самите протоколи.

Към една от 7-те фактури обаче липсва ППП, съдържащ описание на услугата, а именно към фактура 60/28.10.2022 г. с предмет проектиране и с ДДС в размер на 800 лв. Описанието на услугата във фактурата е непълно и към нея липсват каквито и да било други документи, които да съдържат такова.

2. От Бест Адвъртайзинг ЕООД са издадени 3 фактури:

• 188/29.06.2018 г. с ДДС в размер на 500 лв. флаери, брошури, дизайн брой, ед. цена. и обща цена, приети с ППП.

• 2 фактури за консултантски услуги с ДДС (168/26.04.2018 г. с ДДС 300 лв. и 181/30.05.2018 г. с ДДС 400 лв.). Към фактурите за консултантски услуги липсват ППП, които да поясняват в какво се изразяват тези услуги.

Според съдебно счетоводната експертиза (ССЕ) рекламните материали и консултантските услуги са във връзка с договор от 06.03.2020 г. между Парфюмери Дъглас България ООД и жалбоподателя за работен проект за обект магазин за парфюмерия в гр. Варна в Grand Mall Varna в части архитектура, електро, ОВиК и ВиК и проект на фирмени надписи над фасадата. Констатациите на експерта са необосновани, тъй като услугите не са индивидуализирани в достатъчна степен, за да се обвържат с посочения договор и издадените от жалбоподателя фактури във връзка с него, които също не са представени по делото. Очевидно експертът посочва в своето заключение обясненията на жалбоподателя, които обаче не са подкрепени с доказателства.

3. От Дизайн БГ Къмпани ЕООД са издадени 3 фактури с предмет изработка на рекламни материали , технически превод и консултантски услуги . Към фактура 412/29.06.2018 г. с ДДС в размер на 700 лв. за консултантски услуги липсват други документи, които да дават информация за предмета на тези услуги.

4. От Ванрум ЕООД са издадени 2 фактури (57 и 58 от 29.05.2020 г. с ДДС в общ размер 1 000 лв.) за предпечат и изработка на рекламни материали. С ППП са предадени и приети изработени 5000 бр. флаери и 5 000 броя брошури;

5. От Ню Грифт ЕООД е издадена 1 фактура за изработка на рекламни флаери, брошури и дипляни с ДДС в размер на 800 лв. С ППП са предадени и приети изработени флаери 10 000 броя; брошури двойни 5 000 броя; дипляни 5 000 броя.

6. От ЕУ Инвест Адвайзъри ЕООД е издадена фактура 200 0134/29.11.2022 г. с ДДС 1 200 лв. и с предмет изработка на рекламни материали. С ППП са предадени и приети луксозни календари и чанти за чертежи.

Според ССЕ разходите за тези доставки са разходи за дейността на жалбоподателя. Дейността на А. Г.Б. Архитекти ООД е свързана основно с проектиране и консултантски услуги. Притежава Удостоверение за проектантска правоспособност от Камарата на архитектите в България. За да се приеме, че рекламните материали са свързани с тази дейност, то от придружаващите фактурите документи следва да е възможно да се установи, че те рекламират именно дейността на А. Г.Б. Архитекти ООД, а това в случая не е така. Важно при рекламата е рекламното послание, което носи съответното рекламното средство, и след като ППП е този, с който страните удостоверяват изпълнението и приемането на рекламната услуга, то той би следвало да съдържа информация за това какво е рекламното послание, по какъв начин е отправено към потребителите и чрез какви средства (изображения, текст), за да се обоснове извод, че рекламните материали рекламират именно дейността на дружеството възложител.

7. От Драгстер ЕООД са издадени 2 фактури за превод и легализация на документи с ДДС в общ размер 1020 лв. Към тях няма ППП и не може да се установи вида на документите, които са преведени. Поради това твърденията на жалбоподателя, че са свързани с дейността му и по-конкретно с участието му в международни прояви, не са доказани.

8. От Ръш Дизайн ЕООД са издадени две фактури:

• 9/27.03.2020 г. с ДДС в размер на 350 лв. с предмет реклама и рекламни материали . С ППП е изработен и приет фотомонтаж за обект в гр. София.

• 61/27.08.2020 г. с ДДС в размер на 700 лв. с предмет превод и легализация на документи . С ППП е приет превод на техническа документация от английски на български. Поради непосочването на обекта в София и къде конкретно се намира е невъзможно да се установи дали рекламата е на дейността на жалбоподателя или е използвана за следващи облагаеми доставки. Видът и съдържанието на техническите документи също остават неясни и поради това е невъзможно да се установи връзка между преводаческата услуга и дейността на жалбоподателя.

9. От Интерстеллар ЕООД са издадени 2 фактури

• 343/30.03.2020 г. с ДДС в размер на 250 лв. за превод и легализация на документи. Към нея няма ППП, поради това липсва яснота относно вида на документите и е невъзможно да се установи връзката между услугата и дейността на дружеството или използването й за следващи облагаеми доставки. В същия смисъл е ССЕ.

• 333/27.02.2020 г. с ДДС в размер на 1 000 лв. с предмет изчертаване на проект . С ППП са предадени и приети изчертани аналогови чертежи в дигитален формат 50 броя по 100 лв. на чертеж. Според експертизата чертежите са за сгради в Троян и [населено място]. Не е ясно откъде вещото лице черпи тази информация, но връзка с дейността на дружеството или използване на чертежите за неговите облагаеми доставки не се установява.

10. От Мади Консултинг ЕООД са издадени 5 фактури. Фактура 207/28.02.2020 г. с ДДС в размер на 700 лв. е с предмет изработен технически превод проспекти от английски на български според ППП. Тъй като липсва информация за съдържанието на проспектите, е невъзможно да се обоснове извод за това, че преводаческата услуга е свързана с дейността на жалбоподателя.

11. От Е.-Стил 2016 ЕООД са издадени 6 фактури с ДДС в общ размер 5 350 лв. за консултации, реклама, превод, предпечатна подготовка, изчертаване, рекламни консултации и 2 фактури за изчертаване на проекти, преводи и легализиране на проекти. Към фактурите няма ППП. Според ССЕ услугите са свързани с участието на жалбоподателя в семинар Design College в Румъния. Поради недостатъчната яснота относно предмета на услугите е невъзможно да се установи връзката им с посочения семинар, а и по делото липсват доказателства за участието на жалбоподателя в него. Очевидно отново експертът отразява становището на жалбоподателя без същото да е подкрепено с каквито и да било доказателства.

12. В преписката не се съдържат фактурите, издадени от Одавижън Студио ЕООД 2 фактури с ДДС в общ размер 2 550 лв.; РПВ Скай ЕООД 1 фактура с ДДС в размер на 700 лв.; Омид Строй ЕООД 3 фактури с ДДС в общ размер 2 440 лв.; Магента БГ ЕООД 1 фактура с ДДС в размер на 1 600 лв.; Студио и Дизайн МД ЕООД 5 фактури с ДДС в общ размер на 4550 лв. (има само ППП).

Потвърждавайки РА в частта му относно непризнатото право на приспадане на ДДС в общ размер 26 910 лв. по изброените фактури, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По отношение на всяка една от останалите фактури, по които с РА е отказан данъчен кредит, и ППП към тях, един договор към една фактура от Аквилея ЕООД и представените от жалбоподателя доказателства за използването на доставките по тези фактури за неговите следващи облагаеми доставки, съпоставени със ССЕ, съдът не е изложил достатъчно конкретни мотиви, даващи възможност за осъществяването на касационната проверка на неговото решение. Поради това настоящият касационен състав намира за основателни доводите на жалбоподателя за допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи частична отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

При повторното разглеждане на делото първостепенният съд следва да извърши проверка за това дали описанието на услугите в ППП и в договора е достатъчно, за да се установи каква е доставката и свързана ли е тя с осъществените от получателя към неговите възложители доставки или с дейността му. Следва също така да укаже на жалбоподателя, че не представя фактурите, които той е издал, във връзка с представените договори между него и възложителите му. На основание чл. 226, ал. 3 АПК дължи произнасяне по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство.

На ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Дължимите такива и съответни на отхвърлената част от жалбата според настоящия касационен състав са в размер на 1 000 лв. Размерът е съобразен с обема на съществената от пълномощника защита и направеното възражение от страна на жалбоподателя. Присъденото от АССГ юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено до 1 945 лв.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение