Решение № 1091 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2016 г.

Решение № 1091 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8805/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет В. чрез процесуален представител адв. Стамов срещу Решение № 980 от 27.04.2016 г. по административно дело № 190/2016 г. на Административен съд В.. С решението е отменено Решение № 93-1 по Протокол № 4 от 28.12.2015 г. на Общински съвет - В. за изменение на чл. 34, ал. 2 от Наредба на Общински съвет -В. за определяне на размера на местните данъци на територията на О. В. по жалба на Х. Р. И.. Касаторът оспорва решението като недопустимо, алтернативно неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Х. Р. И. чрез процесуалния си представител адв. Иванов, оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски. Подадена е и частна жалба от Х. Р. И. чрез процесуалния му представител адв. Иванов срещу Определение № 1646/20.06.2016 г. по административно дело № 190/2016 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена молбата на Х. Р. И. за изменение на Решение № 980 от 27.04.2016 г. в частта на разноските, като на страната бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно и счита, че на доверителя му следва да бъдат присъдени разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в съответствие с представения договор за правна помощ, адвокатско пълномощно и списък на разноските. Ответникът по частната жалба - Общински съвет В., не изразява становище по тази жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. По касационната жалба: Върховният административен съд приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция намира, че обжалваното решение на Административен съд В. е валидно и допустимо. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Противно на изложеното от касатора, обстоятелството, че Х. Р. И. притежава недвижим имот на територията на О. В., съответно интересите му биха били засегнати от увеличаване размера на местния данък, обосновава правния му интерес от обжалване на процесния нормативен акт. Засягането на правата не означава непременното настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, а една възможност за засягането им. Цитираната от касатора съдебна практика касае друга фактическа обстановка и е неотносима към предмета на спора. По отношение на правилното приложение на материалния закон: За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че Решение № 93-1 от 28.12.2015 г. е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 1, ал. 2 и чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, като при гласуването му резултатите са съответно - за -32, против - 8, въздържали се -2 и отсъстващи - 9 съветници. Производството по приемането му започва с внасянето на предложение от общинския съветник С. И., писмо рег. № ОС15001152ВН от 12.12.2015 г. за изменение на текста на чл. 34, ал. 2 от Наредбата на Общински съвет - В. за определяне на размера на местните данъци на територията на О. В., като данъка за възмездно придобиване на имущество бъде увеличен от 2,6 на сто на 3 на сто. Предложението е разгледано на заседание на постоянната комисия "Финанси и бюджет", състояло се на 21.12.2015 г., съгласно Протокол № 2 от същата дата. При гласуване, с 11 гласа - за, 5 против, комисията приема предложението за изменение на разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Наредбата. С писмо на О. В., рег. № ОС15001212ВН от 22.12.2015 г. на О. В., до кмета, зам. кметовете, секретаря и областния управител е изпратено уведомление за дневния ред на предстоящото четвърто заседание на Общинския съвет, насрочено за 28.12.2015 г., като е посочено разглеждането на предложението за изменение на Наредбата на Общински съвет - В. за определяне на размера на местните данъци на територията О. В.. Със същия номер писмо е изпратено до Директора на Дирекция "Информационно и административно обслужване" при О. В. за публикуване на дневния ред на насроченото за 28.12.2015 г. заседание на WEB страницата на О. В.. С писмо на О. В. рег. № ОС15001211ВН от 22.12.2015 г. до Директора на Дирекция "Канцелария на кмета" при О. В. е отправено искане на основание чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 69, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, да бъде публично разгласен проекта за дневен ред, като бъде публикуван на страниците на местен ежедневник в подходящ формат и обем. С писмо на О. В., рег. № ОС15001209ВН от 22.12.2015 г., са поканени да присъстват на насроченото заседание, с посочен дневен ред, в-к "Черно море", в-к "Народно дело" и регионално издание "Твоят ден". С писмо рег. № ОС15001210ВН от 22.12.2015 г. до Радио "В.", радио "Дарик", Регионален телевизионен център - В. и Телевизия "Черно море" е отправена молба да бъде направено съобщение за предстоящото заседание с посочения дневен ред. Публикацията във вестник "Черно море" е от 23.12.2015 г. С оглед изложеното, съдът е приел, че не са спазени изискванията на ал. 2 на чл. 26 от Закона за нормативните актове за публикуването му на интернет страницата на О. В., заедно с мотивите, като на заинтересованите лица бъдат предоставени най-малко 14 дни за предложения и становища. Предложението, включващо мотивите към него, не е публикувано на интернет страницата на О. В.. Направеното в пресата съобщение на 23.12.2015 г. посочва само дневния ред на насроченото четвърто заседание на Общинския съвет, също не съдържа мотиви към предложението. Първоинстанционният съд е посочил, че предложението, внесено от общинския съветник С. И., не отговаря на императивно определеното съдържание на мотивите, в които следва да са посочени - причините, които налагат изменението; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането му; очакваните резултати от прилагането, включително финансови, ако има такива, анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Изменението следва да бъде обосновано с излагане на конкретни причини и цели, при изработени финансови разчети, каквито липсват както в предложението на общинския съветник, така и в предложението на постоянната комисия "Финанси и бюджет". Съставът на Административен съд В. е извел извод за отмяна на оспорения акт, обоснован с допуснатите нарушения на императивно установените норми по изработване и приемане на предложението за изменение на ал. 2 на чл. 34 от Наредбата на Общински съвет -В. за определяне на размера на местните данъци на територията на община В., представляващи съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада. На заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. С представените от касатора писмени доказателства се установява, че на 12.12.2015 г. на официалния сайт на О. В. е публикувано "Предложение от С. И. - общински съветник относно изменение и допълнение на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на О. В.". Представените доказателства опровергават изводът на първоинстанционния съд, че предложението, включващо мотивите към него, не е публикувано на интернет страницата на О. В. От посочените доказателства се установява, че на заинтересованите лица не е даден предвидения 14-дневен срок за предложения и становища. Процедурата по изменение на нормативни актове е регламентирана, като правилата относно изменението са гаранция за законосъобразност на акта. Неспазването им в частта относно чл. 26, ал. 2 от ЗНА винаги има характер на съществено процесуално нарушение. Изводът на съда за нарушение на чл. 28, ал. 2 от ЗНА е правилен и в съответствие с материалния закон. По силата на чл. 28, ал. 1 ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба, мотивите, съответно докладът към проекта на нормативен акт, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, общо изложените в предложението цели, които обхващат цялостния обществен живот на общината, не могат да служат на търсеното изменение. Още по-малко, изложените съображения за целесъобразност, че този данък е еднократен и засяга само част от гражданите на В.. Предложението на общинския съветник в случая е без нормативно регламентираното съдържание. Изписаните общи съображения не променят извода на съда. В съответствие с чл. 28, ал. 3 от ЗНА (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 34/2016 г., в сила от 04.11.2016 г.), проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. Както правилно е приел решаващия състав на АС В., в случая е нарушена и тази забрана. Следователно, като е констатирал допуснатите нарушения на императивно установените норми по изработване и приемане на предложението за изменение на ал. 2 на чл. 34 от Наредбата на Общински съвет -В. за определяне на размера на местните данъци на територията на община В., представляващи съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143 от АПК на ответника се дължат разноски. Ответникът претендира заплащане на разноски в размер на 300 лв. пред касационната инстанция. Предвид изхода на спора, същите следва да се присъдят, тъй като искането е своевременно и се представят доказателства за реално плащане чрез договор за правна защита и съдействие от 08.06.2016 г. По частната жалба: Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на контрол. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение, съставът на Административен съд В. е отхвърлил молбата на Х. Р. И. за изменение на Решение № 980 от 27.04.2016 г. по адм. д. № 190/2016 г. в частта на разноските. Съдът е приел, че представения по делото Договор за правна помощ от 06.04.2016 г. не е достатъчен за установяване на направените разноски, без да са представени доказателства за извършено плащане, отговарящи на изискванията на чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, във вр. с чл. 7 от Закона за счетоводството, поради което е формирал извод за неоснователност на искането за изменение на решението. Определението е неправилно. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая, до приключване на устните състезания по адм. д. № 190/2016 г. по описа на АС В., е направено искане от страната за присъждане на разноски, като са представени и доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева по Договор за правна помощ от 06.04.2016 г., доколкото в самия договор е отразено направеното плащане и последният има характер на разписка. Определението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде изменено решението в частта за разноските като бъде осъден ОС В. да заплати на частния жалбоподател допълнително 300 лева, платено адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд