Решение № 1289 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5290/2007 г.

Решение № 1289 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5290/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Д. К. А. и Т. Г. А. обжалват решение № 165 от 13.02.2007 г. по гр.д. № 1473/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на същите, че Е. П. Д. и В. П. Ж. са собственици на недвижим имот находящ се в гр. В., ж.к. "И", представляващ реална част от ПИ № 7* кв. 34, с площ на частта от 1000 кв.м., при граници на същата: север - ПИ № 7* юг - останалата част от ПИ № 7* запад-дере, изток - ПИ № 7* защрихована с червен цвят на скицата към съдебно-техническата експертиза на вещото лице Й. А. от 19.01.2007 г. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения - необсъждане на релевантни за спора факти и доказателства и е необосновано- правните изводи за наличие на идентичност между процесния имот и имота по нотариален акт № 62/1924 г. не съответстват на доказателствата по делото. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Х. Н. К. и М. Н. К. обжалват решение № 165 от 13.02.2007 г. по гр.д. № 1473/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на същите, че Е. П. Д. и В. П. Ж. са собственици на недвижим имот находящ се в гр. В., ж.к. "И", представляващ реална част от ПИ № 7* кв. 34, с площ на частта от 1000 кв.м., при граници на същата: запад - дере и част от ПИ № 7* юг - ПИ № 7* изток - ПИ № 7* север- останалата част от ПИ № 7* защрихована със син цвят на скицата към съдебно-техническата експертиза на вещото лице Й. А. от 19.01.2007 г. Излагат съображения за неправилност на решението и искат отмяната му и отхвърляне на предявения установителен иск за собственост. Ответниците по касационната жалба Е. П. Д. и В. П. Ж. изразяват становище за правилност на решението и оставянето му в сила. Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговарят на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и са допустими. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбите срещу решението касационни основания, приема следното: Производството по делото е образувано по предявени от Е. П. Д. и В. П. Ж. против Д. К. А., Т. Г. А., Х. Н. К. и М. Н. К. искове с правни основания чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на имот, находящ се в гр. В., кв."И", който по сега действащия план на града съставлява поземлен имот пл. № 745 с площ от 2000 кв.м. Като придобивни основания сочат наследяване на П. В. Т. и сключен от последния договор за покупко-продажба с нотариален акт № 62/1924 г. Твърди се, че информирайки се за пазарните цени на имотите в този район, случайно попаднали на обява за продажба на собствения си имот и след проверка в техническата служба на общината установили, че ответниците Д имат нотариален акт за част от имот пл. № 7* с площ на същата 1000 кв.м., при граници на същата: север - ПИ № 7* юг - останалата част от ПИ № 7* запад-дере, изток - ПИ № 7*защрихована с червен цвят на скицата към съдебно-техническата експертиза на вещото лице Й. А. от 19.01.2007 г., а ответниците Х нотариален акт за останалите 1000 кв.м. от имот пл. № 7* при граници на същата: запад - дере и част от ПИ № 7* юг - ПИ № 7* изток - ПИ № 7* север - останалата част от ПИ№ 7* защрихована със син цвят на скицата към съдебно-техническата експертиза на вещото лице Й. А. от 19.01.2007 г. Иска се признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имот пл. № 745 с площ от 2000 кв.м. Ответниците Д. и Т. А. са оспорвали иска по съображения, че са собственици на описаната по-горе част от 1000 кв.м. на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 22/93 г. и делба. Ответниците Х. и М. К. също са оспорвали иска с твърдения, че са придобили частта от 1000 кв.м. от имота на основание договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт № 43/1993 г. С обжалваното решение Варненския окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, е отменил решението на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. Д. и В. П. Ж. против Д. К. А. и Т. Г. А. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) досежно частта от имот пл. № 7* с площ на същата 1000 кв.м, при граници на същата: север - ПИ № 7* юг - останалата част от ПИ № 7* запад-дере, изток - ПИ № 7* защрихована с червен цвят на скицата към съдебно-техническата експертиза на вещото лице Й. А. от 19.01.2007 г. и е уважил иска за собственост за тази част от имота. Първоинстанционното решение е отменено и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. Д. и В. П. Ж. против Х. Н. К. и М. Н. К. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) досежно частта от имот пл. № 7* с площ на същата 1000 кв.м., при граници на същата: запад - дере и част отПИ № 7* юг - ПИ № 7* изток - ПИ № 7* север - останалата част от ПИ № 7* защрихована със син цвят на скицата към съдебно-техническата експертиза на вещото лице Й. А. от 19.01.2007 г. и е уважил иска за собственост за тази част от имота. За да постанови този резултата, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците Е са наследници на П. В. Т., починал на 13.04.1966 г. На 06.02.1924 г. Паруш Т. е купил от В. Т. Т. лозе от 2,9 дка в м. "Г", при граници: Т. Т., Хр. П., Т. С. и дере, като продавачът се е легитимирал пред нотариуса с крепостен акт № 19/1887 г. На 30.12.1949 г., с нотариален акт № 95/1949 г., Стефан Д. продава на Б. И. Г. нива от 4080 кв.м. в м. "Г", при граници: Паруш Т. В., Р. и Д. П., дере. На 16.03.1993 г., с нотариален акт № 22/93 г., Любен Б. Г. продава на Д. А. и Ф. Ю. празно дворно място от 2000 кв.м., находящо се в гр. В., ж.к. "И", съставляващо имот пл. № 745 по плана на града. На 22.03.1993 г., с нотариално заверен договор за доброволна делба Д. и Т. А. придобиват в дял 1000 кв.м. от имот пл. № 7* нанесени с червено на скицата, а Ф. и Б. Ю. - останалите 1000 кв.м., нанесени със син цвят. На 7.07.1993 г., с нотариален акт № 43/93 г., Фейзайдин и Б. Ю. продават на Х. Н. К. процесните 1000 кв.м., придобити при делбата и нанесени със син цвят на скицата. Въз основа на показанията на свидетелите Г. Г. и Д. Х. е прието, че процесният имот не е обработван, но ищците го наглеждали. През 1991 г., през 1999 г. и през 2004 г. го измервали имота, за да видят има ли разлика в площта /откъм брега/, а през 1996-1997 г. поставили на същия табела, на която пишело "П". Когато решили да продават имота установили, че същият бил продаден 1993 г. Веднъж Г. видял на имота младо момче, което му казало, че мястото е негово. Свидетелят обяснил, че имотът е на ищците и момчето му дало визитка. Въз основа на показанията на свидетеля на ответниците Я е прието, че свидетелят видял имота за пръв път през 2003 г., когато бил заведен там от Х. К. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза от 19.01.2007 г., изслушана при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, както и от заключенията на техническите експертизи от 08.09.2005 г. и тройната техническа експертиза от 20.01.2006 г. е прието за установено, че към 1924 г., когато наследодателят на ищците е закупил спорния имот, процесната местност не е била включена в кадастралния и регулационен план на града. Първия кадастрален план е от 1956 г. По същия спорният имот е бил заснет като имот пл. № 9* с площ около 2300-2400 кв.м., и записан в разписния лист на П. Т. Съседният имот пл. № 9* с площ от около 2550 кв.м., е бил записан на Б. Ив. Г. /преди Р. П. /, а другият съседен имот пл. № 9* записан на Р. и Д. П. Тоест, по плана от 1956 г. имотът по нотариален акт № 62/1924 г. бил нанесен като имот пл. № 9* а имотът по н.а. № 95/1949 г. - като имот пл. № 9* Следващият план на местността е от1973 г. и по него имот пл. № 9* е бил нанесен като имот пл. № 745 от 2000 кв.м., в разписния лист към плана няма записан собственик, а имот пл. № 9*като имот пл. № 7* записан в разписния лист на Б. Г. с нотариален акт 95/49 г., имот пл. № 7* записан на И. и М. С., а имот пл. № 7* на В. М. Г. Отправна страна е прието, че ищците са собственици на имот пл. № 745 с площ от 2000 кв.м., а ответниците не са придобили индивидуализираните по-горе реални части от имота от по 1000 кв.м., тъй като праводателите им по сключените сделки не са били собственици на прехвърлените имоти. Така постановеното решение на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Обосновани и правилни са изводите на въззивния съд, че ищците Е са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. В., кв."И", съставляващ имот пл. № 745 по кадастралния план на града, с площ от 2000 кв.м. Придобили са същия по наследство от баща си П, който към смъртта си е бил собственик на имота на основание договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт № 62/1924 г. Неоснователен е доводът на касаторите, че събраните по делото доказателства не били достатъчни, за да се приеме наличие на идентичност между имота по нотариален акт № 62/1924 г. и имот пл. № 7* От изслушаните по делото две единични и една тричленна съдебно-технически експертизи е установено, че в първия кадастрален план на местността от 1956 г. имотът по н.а. № 62/24 г. е бил нанесен като имот пл. № 9* с площ около 2300-2400 кв.м., записан в разписния лист на П. Т., а имотът по н.а. № 95/1949 г. - като имот пл. № 9* записан в разписния лист на Б. Г. Този извод на експертите се основава на следните обстоятелства: а/. съответствие между три от границите на имота по н.а. 95/49 г. с три от границите на имот пл. № 9*/дере от запад, П. Т. 9501 от юг и от изток Р. и Д. П. - имот 9503/; б/. записванията в разписния лист към плана, където имот пл. № 9* се води на Б. Г., а имот пл. № 9* на П. Т. Разликата в площите между имота по н.а. № 69/1924 г. /2,9 дка/ и имот пл. № 9* по плана от 1956 г. /около 2400 дка/ се дължи според експертизите на отчуждаването на 400 кв.м. от имота /откъм дерето/ за залесяване и заплащането им и на станалото през 1951 г. голямо наводнение, разрушило част от брега. По следващия план на града от 1973 г., действащ и понастоящем, имот пл. № 9* бил нанесен като имот пл. № 745 с площ от 2000 кв.м., а имот пл. № 9* като имот пл. № 7* При тези данни законосъобразно окръжният съд е приел наличие на идентичност между имот пл. № 745 и имота, предмет на договора сключен с нотариален акт № 62/1924 г. Правилни са изводите на съда, че ответниците не са собственици на реални части от имот пл. № 745 на твърдяните основания. Д. и Т. А. не са собственици на основание покупко-продажба, сключена с нотариален акт № 22/93 г. и договор за доброволна делба от 26.03.1993 г. на частта от имот пл.№ 745 от 1000 кв.м., защрихована с червен цвят на скицата към заключението от 19.01.2007 г. Договорът за покупко-продажба не е породил придобивно действие, тъй като продавачът по същия Л. Г. към сключването му е бил собственик не на имот пл. № 7* а на съседния имот пл. № 744 / идентичен с имот пл. № 9* по плана от 1956 г./. По същите съображения и ответниците Х не са придобили частта от имот пл. № 745 от 1000 кв.м., защрихована със син цвят, на основание покупко- продажба, сключена с нотариален акт № 43/1993 г. Възражението на Д. и Т. А. за придобиване на имота по давност е недоказано. Не са налице сочените в касационните жалби основания за отмяна на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), същото ще следва да бъде оставено в сила в обжалваните части. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение