Решение № 2095 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14161/2016 г.

Решение № 2095 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14161/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Н. С., от с. В., Ямболска област, ул. "Т." ..№..., срещу решение № 11271 от 25.10.2016 г. по адм. дело № 8453/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № 8121К-2025/18.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се излагат оплаквания, че атакуваното решение е постановено при наличие на нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Твърди се, че тричленният състав на ВАС, в нарушение на процесуалните правила, не е обсъдил и преценил възраженията на жалбоподателя за липсата на материалноправните предпоставки за издаването на обжалваната заповед на посоченото в нея правно основание - чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, вследствие на което същата се явява постановена в нарушение на материалния закон. Пред настоящия състав отново поддържа, че обжалваната заповед е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, т. к. не е извършил действия, представляващи нарушение на служебната дисциплина, предвидени в законовите разпоредби, послужили за основание за издаването на обжалваната заповед. Развиват се доводи и за нарушения по смисъла на чл. 206, ал. 1, ал. 3 и чл. 207, ал. 3 ЗМВР, допуснати от административния орган при постановяване на заповедта, които не са обсъдени от тричленния съдебен състав и чието отчитане би довело до други правни изводи. Прави възражение за неспазен срок по чл. 195 ЗМВР при издаването на акта. Претендира отмяна на оспореното решение и отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски за адвокатско възнаграждание. Процесуалният представител на министъра на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата, основано на довода за липса на твърдяните от касатора нарушения на материалноправни разпоредби и на административнопроизводствени правила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящият петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 8121К-2025/18.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "Полицейски инспектор" VI степен, в група "Охрана на държавната граница" на Гранично полицейско управление Б. при Регионална дирекция "Гранична полиция" Е., към Главна дирекция "Гранична полиция" в Министерството на вътрешните работи (МВР). За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че обжалваната заповед е издадена в изискуемата от закона форма, от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на установените административнопроизводствени правила. В мотивите към атакувания съдебен акт са развити съображения, че за да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение", министърът на вътрешните работи обосновано е приел, че на 22.01.2015 г. в района на "стрелбището" на пътя от гр. Б. за язовир "М. Ш.", служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането му на служба, изразяващо се двукратно нанасяне на побой с палка на И. Д. Й. от гр. Я., като удряйки го по тялото, му причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установените в хода на производството факти, несъмнено сочат на вмененото с обжалваната заповед поведение на касатора, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което едновременно с това е и тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя е обстоятелството, че той е осъществил непровокирано полицейско насилие над мирен гражданин. Тези негови действия правилно са били квалифицирани от министъра на вътрешните работи като поведение, несъвместимо с изискванията на т. т. 19, 20, 21 и 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г. (Обн., ДВ, бр. 67/12.08.2014 г.) - да пази доброто име на институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; да се отнася с уважение към всички представители на обществото; при изпълнение на професионалните си задължения да зачита правото на живот на всеки човек и неговото достойноство, като не извършва, провокира или толерира какъвто и да е било акт на изтезание, нечовешко и унизително отношение или поведение. Деянието на касатора уронва престижа на службата и съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. При тази квалификация на извършеното от касационния жалбоподател нарушение на служебната дисциплина, предвиденото от законодателя дисциплинарно наказание е само едно - уволнение. Противно на възраженията, маркирани в касационната жалба и развити в представената в съдебно заседание писмена защита, фактът, че именно касаторът Стефанов е нанесъл побой над лицето И. Д. Й. е несъмнено установен. В тази връзка тричленният състав е анализирал поотделно и в съвкупност обясненията на всички участници в дисциплинарното производство, включително на гражданите, случайно озовали са на мястото на инцидента. Доколкото очертаната в заповедта фактология е установена на база представените към преписката писмени доказателства и не е опровергана от жалбоподателя, същата не обуславя различни от възприетите юридически изводи. Известно е от теорията и практиката, че наказателната (по аргумент от по-силното основание и дисциплинарната) санкция може да бъде основана не само на преки, но и на косвени доказателства, когато веригата от тях, води до единствения възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството на нарушението, и то по начин, който да изключва други възможни версии. В конкретния казус се касае за богата като обем и съдържание преписка, инкорпорираща доказателствена съвкупност както от преки, така и косвени доказателства. Тричленният състав е обсъдил приобщените към преписката доказателства и е анализирал тяхното съдържание, за да очертае правнозначимите фактически положения за вмененото дисциплинарно нарушение, при което формираното заключение за съставомерност на дисциплинарната простъпка е в съответствие с изискванията на материалния закон и липсва допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила (Арг.: чл. 168, ал. 1 АПК, вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК). Представените пред настоящата инстанция два протокола за разпит на свидетел от 15.04.2015 г. и 19.05.2015 г. по досъдебно производство № 9/2015 г. по описа на ОСлО в ОП - Я., освен, че са недопустимо доказателствено средство в касационното производство, доколкото материализират свидетелски показания, събрани по друг процесуален ред и в друго производство (Арг.: чл. 219, ал. 1 АПК), не разколебават извода, че именно касаторът е нанесъл побой с палка на И. Й. Д. Това, че е бил с маска по време на побоя не е попречило на идентификацията му, установена от преки очевидци на различните етапи на инцидента. Поддържаните в касационната жалба доводи за липса на тежко нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР са неоснователни. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е извършил описаното в мотивите на оспорената заповед дисциплинарно нарушение. Установените в хода на проведеното дисциплинарно производство действия непосредствено нарушават принципите, на които се основава дейността на МВР, регламентирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Доколкото съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, т. 8 с. з. при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР представляват цялото общество следва, че нарушението на етичните правила на държавните служители в МВР непосредствено уронва престижа на службата. В обществен план определена категория лица - политици, магистрати, служители на МВР и други, са обект на засилен интерес и внимание, както в личен, така и в публичен аспект. Именно поради това, за тези категории лица са разработени етични норми на поведение, инкорпорирани в служебните им задължения. Упражняването на безпричинно полицейско насилие над мирен гражданин освен, че нарушава посочените разпоредба от Етичния кодекс, уронва и престижа на МВР. За законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е достатъчно от обективна страна да бъде установено несъвместимо с етичните правила, залегнали в одобрения с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е утвърден Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поведение на наказания служител, с което се уронва престижа на службата. В случая, както бе посочено по-горе, тази обективна предпоставка за възникване на дисциплинарната отговорност е била налице. По силата на императивната норма на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР дисциплинарното наказание задължително трябва да бъде уволнение. Налице е съответствие между тежестта на наложеното наказание и извършеното нарушение по смисъла на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, предвид на изложените фактически обстоятелства в заповедта. Поради това и доводът на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалноправните норми е неоснователен. Фактът, че провежданото пред Районна прокуратура - Е. досъдебно производство по пр. пр. № 9/2015 г. е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 НПК е ирелевантен за дисциплинарната отговорност на касатора. Съгласно чл. 300 ГПК, вр. с чл. 144 АПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, респ. административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК е в същия смисъл и гласи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В случая няма влезли в сила присъда или решение на наказателен съд, с които касаторът да е признат за невиновен и да е оправдаван. Следователно със задължителна сила за гражданския, респ. административния съд, се ползват само актове (присъди и решения) на съда, но не и актове на прокурора, включително и постановленията за прекратяване на наказателно производство. И двете разпоредби на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК са процесуални, поради което е недопустимо разширителното им тълкуване. Представеното постановление за прекратяване на наказателното производство не се ползва с обвързваща сила по въпроса дали Д. Н. С. виновно е извършил противоправно деяние, наказуемо по НК, или не го е извършил. На следващо място, следва да се отбележи, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства, които се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки, както и се прекратяват при различни условия. Двете производства не са взаимно обусловени, т. е. прекратяването на наказателното производство срещу касатора не засяга непременно законосъобразността на производството по реализиране на дисциплинарната му отговорност. В тази връзка, следва да се има предвид, че наказателната отговорност може да не се реализира поради редица законовоустановени основания, поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, поради наличието на основания, изключващи наказателната отговорност на лицето, поради недоказаност на обвинението и т. н., изчерпателно предвидени в съответните разпоредби на НПК. Дори и в хипотезата, когато действията на служителя са несъставомерни по посочения текст от НК, същият може да бъде санкциониран дисциплинарно, именно поради това, че дисциплинарната отговорност е различна от наказателната - Арг.: чл. 194, ал. 3 ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е самостоятелен вид юридическа отговорност, ето защо прекратеното наказателното производство срещу касатора за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 130, ал. 1 НК, няма отношение към производството по налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Несподелимо е касационното оплакване за нарушение на материалния закон във връзка с преценката на съда относно спазването на административнопроизводствените правила при упражняване на дисциплинарната власт на наказващия орган. Изискванията за провеждането му са посочени в разпоредбите на чл. 207 ЗМВР. Спазена е процедурата на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като дисциплинарното производство е започнало по писмена заповед на министъра на вътрешните работи. С тази заповед жалбоподателят е запознат на 21.04.2015 г. Спазени са и изискванията на чл. 207, ал. 7 ЗМВР, като за резултатите, изложени в изготвената обобщена справка рег. № 4070р3660/24.04.2015 г., касационният жалбоподател е запознат лично на същия ден. Депозирал е и писмено възражение и с рег. № 4473-1674/22.04.2015 г., при което процедурата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР е спазена. Следователно в хода на производството пред административния орган, на жалбоподателя е било осигурено правото на защита, възражения и представяне на доказателства във връзка с нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Изпълнено е и изискването на чл. 210, ал. 2 ЗМВР относно запознаването със заповедта, която е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 22.06.2015 г. Обжалваната заповед е мотивирана и притежава всички изброени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, което е дало основание на съда да я прецени като законосъобразна и от формална страна. Заповедта е издадена в установената от закона форма и от компетентния орган, който е министърът на вътрешните работи - по аргумент от нормата на чл. 204, т. 1 ЗМВР. Спазени са процесуалноправните разпоредби при издаването й: изпълнени са изискванията на чл. 205 ЗМВР за извършване на дисциплинарно производство. Противно на оплакването в касационната жалба не са нарушени визираните в чл. 195 ЗМВР преклузивни срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Тълкувайки разпоредбата на чл. 196 ЗМВР, решаващият състав правилно е заключил, че материалите от проведеното дисциплинарно производство са изпратени с рег. № 4070р-3693/27.04.2015 г., което е най-ранната дата, откогато министърът е могъл да установи нарушението, а заповедта е издадена на 18.06.2015 г. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че законосъобразно решаващият съд е отхвърлил жалбата на Д. Н. С. срещу заповедта на министъра на вътрешните работи, с която му е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Като е приложил материалния закон, събразно релевантните за спорното право юридически факти, тричленният състав е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните в касационната жалбата отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4, вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МВР направените деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,