Решение № 7973 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4683/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Кмета на Община Божурище, чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. Кръстев, срещу решение №189/16.02.2026г., постановено по адм. дело №971/2025г. на Административен съд – София област. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов съдебен акт по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Алтернативно се иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд от друг съдебен състав. В касационната жалба се съдържа и искане за изменение на обжалваното решение в частта за разноските, тъй като счита че присъдените разноски на ответната страна са завишени и неоправдано високи, поради което се иска същите да бъдат намалени. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна. Представи писмена защита. Ответната страна – „ВРЗ - Ген. В. Заимов“ ООД, представлявано от управителя В. Ц., чрез процесуалния си представител, в представен писмен отговор по касационната жалба изразява подробно становище за неоснователност на същата. Прави искане да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди решението на Административен съд – София област. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че оспорва касационната жалба и поддържа изложеното в писмения отговор. Претендира присъждане на разноски. Счита, че направеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за немотивирано, поради което се искане същото да бъде отхвърлено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Приема, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради което предлага същия да бъде отменен и да се постанови нов по същество на спора, като се отхвърли жалбата срещу заповедта на Кмета на Община Божурище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - София област е било образувано по жалба на „ВРЗ-Ген. В. Заимов“ ООД, срещу заповед №РД-376 от 06.08.2025г. издадена от кмета на община Божурище, с която на основание чл. 65, ал.1 от ЗОС е наредено принудително да се изземе имот, определен в заповедта като публична общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор 05027.604.16, представляващо улица с ОТ 310-317, част от улица с ОТ 309-318-310-311-312-313-315-316-317, находящ се в гр. Божурище, [улица], вид на територията Урбанизирана; НТП – за второстепенна улица. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения административен акт и е осъдил Община Божурище да заплати на „ВРЗ-Ген. В. Заимов“ ООД представлявано от В. Б. Ц., направените по делото разноски в общ размер на 789.39 евро. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка, съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, като съдържа и изложени фактически и правни основания съобразно т. 4 от разпоредбата, но същият е издаден в нарушение на материалния закон и целта му. Посочено е, че заповедта за изземване е издадена по отношение на имот с идентификатор №0527.604.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Божурище е с начин на трайно ползване „За второстепенна улица“, съгласно предвиждането на действия ПУП – ПРЗ, който е одобрен със Заповед №ТС-188/14.06.2007г. на кмета на община Божурище. За безспорно е прието, че улиците са публична общинска собственост съгласно чл.2, ал.1, т. 1 и чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС, §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.8, ал. 3 от ЗП, поради което за този вид имоти не се съставя акт за общинска собственост съгл. чл. 56, ал.2 от ЗОС. На следващо място съдът е приел, че процедурата по одобрения и/или изменение на ПУП е обуславяща по отношение на тази по чл. 65 от ЗОС и административният орган е следвало да съобрази влизането в сила на одобрението на ПУП-ПРЗ. Това е така защото с тази приключила процедура общината може и следва да претендира да е собственик на процесния имот, тъй като при завършена в цялост процедура по чл. 16, ал.1 от ЗУТ, имотът с идентификатор ще с начин на трайно ползване „За второстепенна улица“ и по силата на закона този имот ще е собственост на общината. Но в настоящия случай съдът е приел, че процедурата не е завършена и по отношение на имота на дружеството не е налице влязъл в сила ПРЗ на основание чл. 16, ал.1 от ЗУТ. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е установил, че дружеството е собственик на имот с идентификатор 0527.604.16 по КККР на гр. Божурище, съгласно нотариален акт №58, том 3, вх. рег. №599/30.05.2009г. на слвП- рс Сливница и съответстващата му скица, издадена от СГКК. По заявление вх. №За-134/17.07.2006г. по искане на дружеството на основание чл. 124, ал. 3 от ЗУТ от кмета на община Божурище е издаден разрешение за изработване на ПУП и ПРЗ. Според приетата по делото експертиза е посочено, че ПУП-ПРЗ е съобразен и изготвен при спазване на изискванията на чл. 16, ал.1 и чл. 19 от ЗУТ и същия е одобрен със Заповед №ТС-188/14.06.2007г. на кмета на община Божурище и изменен със Заповед №ТС-103/14.03.2009г. на кмета на община Божурище. С решение №127/14.07.2016г. по протокол №9/2016-19 на Общински съвет- Божурище улица с осеви точки от 309 до 317, определяща границата между кв.100 и кв. 101 по плана на гр. Божурище е обявена за публична общинска собственост. Като тук попада и процесния имот. Съдът е приел за недоказано обстоятелството, че от имота на дружеството се отнема площ за мероприятие по чл. 16, ал.1 от ЗУТ и че същия е урегулиран на това основание и по правилата на чл. 16, ал. 3, 4 и 5 от ЗУТ. Не е представено решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, както и че липсва заповед по чл. 16, ал. 5 от ЗУТ. В съдебна зала процесуалните представители на административния орган са заявили, че такова обезщетение не се дължи и не спорят, че има такова. Вещото лице е заявило, че в това производство обезщетение не се дължало. На следващо място съдът не е кредитирал приетата по делото съдебно техническа експертиза, в частта в която е посочено, че е налице завършена процедура. Административния съд е приел, че при безспорно установени обстоятелства, че с плана се отнема площ от имота на дружеството само за второстепенна улица, следва да се приеме, че се касае за план по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ. А планът за улична регулация се счита за приложен с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства по чл. 205 и сл. от ЗУТ, съгл. §22, ал.1, т.1,б. „в“ от ЗУТ. Съгласно чл. 208 от ЗУТ е предвиден срок за започване на отчуждителните процедури, който е преклузивен и изтичането му преклудира възможността за започване на отчуждителна процедура. Въз основа на така установеното съдът е приел, че не е доказан първият елемент от правопораждащия фактически състав за упражняване на нормативно установеното правомощие на кмета на общината по чл. 65, ал.1 от ЗОС, а именно имотът, по отношение на който се разпорежда изземването, да е общинска собственост. Счетено е, че частта от имота претендирана за изземване е собственост на дружеството с оглед представения нотариален акт, която не е отчуждена и за която не е получен равностоен урегулиран имот или парично обезщетение. Въз основа на така установеното административния съд е отменил административния акт. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдебният акт е правилен като краен резултат, но по различни от изложените от първостепенния съд аргументи. Първоинстанционният съд правилно е отменил процесната заповед, като издадена в отсъствие на кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС предоставя възможност общината да осъществи своя фактическа власт върху имоти, чиято собственост по категоричен начин е установена в полза на общината, като прекрати фактическата власт върху тях, осъществявана от други физически или юридически лица. Облекченият ред на защита на правата на общината върху собствените й имоти обаче презюмира безспорност на същите по отношение на третите лица. От представените по делото доказателства по категоричен начин се установява единствено обстоятелството, че собствеността върху изземвания имот е спорна между общината и ответника по касационната жалба. Настоящият съдебен състав приема, че е налице спор за собственост, който не може да бъде решен в рамките на съдебно-административното производство, тъй като от доказателствата по делото е видно, че дружеството се легитимира за собственик на имота предмет на изземването с нотариален акт №81, том I, рег. №394, дело №72/2009г. на нотариус с район на действие РС-Сливница, а от друга страна са представени доказателства за проведено административно производство по реда на ЗУТ, според което Община Божурище се легитимира като собственик, отделно е представено решение №127 от Протокол №9/2016-19 от заседание на Общински съвет – гр. Божурище, проведено на 14.07.2016г. Тук е мястото да се посочи, че касационният състав не споделя изводите на административния съд и категорично се разграничава от тях, че „Претендираната за изземване част е от имот, за който се установява, че към настоящ момент, с оглед и представения титул за собственост е собственост на жалбоподателя, която не е отчуждена и за която не е получен равностоен урегулиран имот или парично обезщетение“. Това е така защото административният съд не разполага с компетентност да разрешава вещно правни спорове. Материалноправният спор за собственост между страните за имота предмет на изземването, следва да бъде разрешен по общия граждански ред /след приключване на същия ако са налице предпоставки на чл. 65 от ЗОС ще е налице възможност от провеждане на това производство/. Също така следва да се посочи, че инцидентен съдебен контрол на производство по реда на ЗУТ, въз основа на което са издадени заповед №ТС-188 от 14.06.2007г. и заповед №ТС-103 от 14.03.2009г., в настоящото съдебно - административно производство е недопустимо. Тези спорове не могат да бъде разрешени в производството по чл. 65 от ЗОС, което производство се прилага само при безспорност на материалните права и същия е една привилегия в полза на местната власт. В настоящия случай безспорно е установено, че за материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед е достатъчно да се констатира, че собствеността на общината не е установена по безспорен начин. При така установената фактическа обстановка, административният орган неправилно е приложил чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като не е установено безспорно имотът предмет на изземването да е общинска собственост. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания. Обжалването решение е правилно като краен резултат с изложените коригиращи мотиви. Затова обжалването решение следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се съдържа искане за изменение на обжалваното решение в частта за разноските като същите бъдат намаление, тъй като са завишени, настоящият съдебен състав разглежда направеното искане при условията на чл. 176а, ал. 4 АПК, съгласно която при подадена касационна жалба срещу решението искането за изменението му в частта за разноските подлежи на разглеждане от касационния съд. Разгледано по същество, настоящият състав на ВАС приема искането за неоснователно. Съгласно правната уредба, регламентираща разноските в административното производство, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК. В настоящия случай се установява, че Кмета на Община Божурище, респ. процесуалният му представител не е направил своевременно възражение за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Предявяване на такова възражение е допустимо до приключване на устните състезания в съответната инстанция, а при закрити производства, до постановяване на съдебния акт. Следователно след като не е направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, то извън правомощията на решаващия съдебен състав, по собствена инициатива да предприеме действия по намаляване размера на претенцията в тази ѝ част. В случая, действия в тази насока са предприети от касатора едва с касационната жалба, в която се съдържа искане за изменение на решението, т.е. след постановяване на съдебния акт, чието изменение в частта за разноските се иска. При този изход на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател разноски следва да бъде оставено без уважение. По заявеното искане от ответника за присъждане на сторените в касационното производство разноски - заплатени адвокатски възнаграждения, съдът счита, че следва да бъдат уважено, но в намален размер. В съдебно заседание процесуалния представител на касационния жалбоподател е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирани от ответника, което следва да бъде уважено. Ето защо касационният жалбоподател следва да заплати на ответника 800 евро разноски за адвокатско възнаграждение, които размери съответстват на действителната фактическа и правна сложност на настоящия правен спор. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,