Решение № 298 от 22.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 881/2012 г.

Решение № 298 от 22.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 881/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Eлена Авдева Производството е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане на осъдената Г. Б. М. за възобновяване на нохд № 98/2011 г. по описа на Районния съд в гр. Плевен, отмяна на постановената по него присъда и ново разглеждане на делото. В искането се твърди, че наказателният процес се е състоял в отсъствие на обвиняемата, която не била информирана за започналото наказателно преследване срещу нея. Защитникът на осъдената поддържа искането по изложените в съображения. Прокурорът пледира за неговата основателност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, установи следното: Районният съд в гр. Плевен с присъда № 176 от 19.04.2011 г. по нохд № 98/2011 г. признал подсъдимата Г. Б. М. за виновна в извършването на престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК, поради което я наказал с една година лишаване от свобода и обществено порицание. Съдът, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, привел в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено на Г. М. с присъда по нохд № 1652/2008 г. по описа на Плевенския районен съд. В тежест на подсъдимата били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Плевен с решение № 284 от 11.07.2011 г. по внохд № 485/2011 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането, с което се претендира нейната отмяна, е с дата 17.04.2012.Няма деловодни данни кога осъдената е разбрала за постановената в нейно отсъствие присъда, поради което настоящият състав приема, че искането е направено в законния шестмесечен срок, предвиден в чл. 423, ал. 1 от НПК. То изхожда от процесуално легитимирана страна, насочено е срещу съдебен акт, подлежащ на контрол по реда на глава тридесет и трета от НПК, и е процесуално допустимо. Разгледано по същество то е основателно. Осъдената Г. Б. М. не е призовавана по предвидения в НПК ред както в досъдебното производство, така и при разглеждане на делото пред двете съдебни инстанции. Тя не е привлечена лично в качеството на обвиняема, видно от приложеното към досието на делото постановление на разследващия полицай, /стр. 89/, тъй като досъдебната фаза протекла отсъствено съгласно чл. 269, ал. 3, т. 4 б. "а" от НПК. По същия ред, с участието на служебен защитник, се е развила и съдебната фаза на процеса, завършила с осъдителна присъда. Не се твърдят и не се констатират обстоятелства, че обвиняемата се е укривала умишлено от правосъдието, манифестирайки по този начин отказ от лично участие в процеса след като е уведомена за стартирането му. Представени са писмени доказателства, че по време на наказателното производство Г. М. напускала /поне два пъти/ страната в посока Гърция, където местоживеенето и не било известно. Липсата на информация за предприетите действия на наказателно преследване лишило искателката от правото да участва в наказателното производство с произтичащи от това възможности да влияе върху крайния му резултат. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно установената практика на Европейския съд по правата на човека правото на подсъдимия да участва лично в производството е основен елемент от правото на справедлив процес Вж. решенията по делата. Kolozza v. Italy A. 76,F. C. B. v. Italy и др. Задочното производство е търпимо само в ситуация на несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по делото и да се защитава - хипотеза, различна от гореописаната. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, пр. 2 от НПК за отмяна на постановената от Районния съд в гр. Плевен присъда № 176/19.04.2011 по нохд № 98/2011 г., потвърдена с решение № 284/11.07.2011 г. по внохд № 485/2011 г. на Окръжния съд в гр. Плевен и възобновяване на наказателното дело. Производството следва да започне от досъдебната фаза, където правото на обвиняемата да участва в наказателния процес е било ограничено. Този изход на възобновителното производство предпоставя съгласно чл. 423, ал. 4 от НПК произнасяне и по мярката за неотклонение на задочно осъдената, тъй като тя е задържана в изпълнение на влязлата в сила присъда. При разглеждане на делото разследващите органи и съдът не са постановявали мярка за неотклонение. Данните по делото разкриват условията на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража" предвид обвинението за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, липсата на постоянен адрес на искателката на територията на страната и изключителната й трансгранична мобилност, сочещи на реална опасност да се укрие. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 423, ал. 1, пр. 2 и ал. 4 от НПК