Решение № 9354 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12981/2017 г.

Решение № 9354 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12981/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Е. С. от град С., срещу решение № 333 от 06 октомври 2017 г., постановено по адм. дело № 184/2017 г. по описа на Административен съд С., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-0162/06 март 2017 г. на кмета на община С. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община С., в писмен отговор и в писмени бележки, подадени чрез процесуалния му представител юрк. З. К., излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С. е образувано по жалба на Л. Е. С. срещу заповед № РД-0162/06 март 2017 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка - север от жилищна сграда", находящ се в поземлен имот № 272 в УПИ II-272, кв. 30 по плана на с. С., община С. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е неправилно. От данните по делото и от заключението на приетата без възражения на страните съдебно-техническа експертиза е установено, че в северната част на УПИ II-272, кв. 30 по плана на с. С. е разположена пристройка от допълващо застрояване с предназначение за складиране на материали. Пристройката е с размери 4.00 м./3.50 м. и височина 2.50 м. и е разположена на две нива. Първото е под нивото на терена и се състои от три съществуващи стари носещи стени от каменна зидария - едната от стените е от подпорна стена, втората е от жилищната сграда и третата е от стопанската сграда. Това описание на строежа е посочено както в оспорената заповед, така и в заключението на вещото лице, което посочва, че това строителство е старо и е извършено около 1960 г. Второто ниво на пристройката представлява изградени три нови стени от тухлена зидария и четвъртата е съществуващата стена на жилищната сграда в имота, построена също около 1960 г. Подовата конструкция е от дървен гредоред, а покривната е дървена - едноскатна от греди, летви и керемиди. Северната страна на пристройката е разположена и минава по имотната граница на ПИ 272 с ПИ 271, като съответства на уличната и дворищната регулация за селото, утвърдени през 1988 г. За селото няма одобрен план за застрояване. При тези данни неправилен се явява изводът на съда, че издадената на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ заповед за премахване на незаконен строеж - "Пристройка - север от жилищна сграда" е законосъобразна. На първо място следва да се посочи, че за с. С. има приет план за регулация, на който изграденото в имота на жалбоподателя не противоречи, което е посочено в чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ като условие за определяне на строеж като незаконен. Установено е по делото, че в случая се касае за постройка от допълващото застрояване, разположена на вътрешната регулационна линия със съседния поземлен имот. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице. В издаденият административен акт изцяло липсват мотиви, освен посочването на цитираната за нарушена норма от ЗУТ, защо органът приема, че строителството е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, което прави - само на това основание, заповедта незаконосъобразна. Този порок на административния акт не е констатиран от съда, което води до неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. На второ място следва да се посочи, че при издаването на оспорения административен акт кметът на община С. - в нарушение на административнопроизводствените правила, не е установил и не е събрал конкретни доказателства относно годината на извършване на строителството. Тези нарушения не са констатирани от първоинстанционния съд, който, както и административният орган са приели, че цялата пристройка е изградена през 2015 г., като са се позовали единствено на подадената до община С. декларация от жалбоподателя, в която той посочва, че строежът е извършен през месец май 2015 г. Това обаче се опровергава категорично от всички останали събрани доказателства по делото, включително и от заключението на вещото лице. Самият жалбоподател заявява, че действително е извършил строителство през посочения период, но само що се касае до изграждането на второто ниво от пристройката, за което категорично не са издавани строителни книжа и разрешение за строеж. Това обаче не прави целия описан в заповедта строеж подлежащ на премахване като незаконен. Установява се, че стените на първото ниво от пристройката са изграждани през 1960 г., като същите не са променяни и до настоящия момент, факт, потвърждаващ се отново от заключението на вещото лице, а и от описанието на строежа в заповедта. Както се посочи по-горе, с разпоредителната част на административния акт е наредено да бъде премахната цялата пристройка, приета за незаконна, като въпросът относно търпимостта на част от нея изобщо не е изследван от административния орган. Съдът се е ограничил в мотивите на съдебния акт да посочи само, че строежът, предмет на оспорената заповед е извършен през 2015 г., така, както е приел и административният орган, който извод се явява неправилен. При издаване на заповедта по чл. 225, съответно по чл. 225а от ЗУТ, административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. Противно на изложеното в разпоредителната част на административния акт да се премахне установеният незаконен строеж: "Пристройка - север от жилищна сграда" не е установен безспорно от доказателствата по делото. В издадената заповед липсва точно описание на строежа, определен като незаконен. Направените констатации относно обема на незаконното строителство, описанието на процесната пристройка като незаконна в цялост, без да се индивидуализира коя част подлежи на премахване е пречка за пораждането на целените със заповедта последици. Преди да издаде акта, административният орган е следвало безпротиворечиво да установи обстоятелството, дали цялата пристройка е изградена незаконно и да изследва въпроса относно евентуалната й търпимост, в цялост или на определена нейна част. Административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило, прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като същите подлежат на отмяна в тяхната цялост. С оглед горното оспореното съдебно решение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу заповедта на кмета на община С. като неправилно ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед ще следва да бъде отменена. При липсата на надлежно отправено искане до съда от страна на касатора за присъждане на разноски в касационното производство, то съдът не дължи произнасяне по въпрос, с който не е бил сезиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,