Решение № 2419 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1457/2017 г.

Решение № 2419 от 23.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1457/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е образувано по постъпили две жалби - касационна и частна жалба, както следва: Касационната жалба е подадена от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136 чрез пълномощника си Б. М. - юрисконсулт, срещу решение № 543 от 05.12.2016 г. по адм. дело № 564 по описа за 2016 г. на Административен съд - П., с което по жалба на "Радост 9" ЕООД е отменена Заповед № 03-РД/1527 от 19.05.2016 г. за пълен отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане по подмярка 4.1 от ПРСР (2014-2020) и преписката е върната за произнасяне. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност поради нарушение на приложимия материален закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила представляващи касационни основания по чл. 209 от АПК. По подробно развити аргументи се претендира отмяна на решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред първа инстанция в размер на 600 лева и за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер от 600 лева или общо разноски в размер на 1 200 лева. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. От ответника "Радост 9" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Х. Д." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя С. С. М., действаща чрез процесуалния си представител адвокат К. Г. Б. от Софийска адвокатска колегия, е постъпил писмен Отговор, в който са релевирани доводи за неоснователност на касационната жалба. Пълномощникът счита, че не са налице развитите в нея основания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като твърди, че същият е обоснован и правилен, защото е постановен съобразно материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Направено е искане на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, да бъде постановено решение, с което да се остави в сила решение № 543/05.12.2016 г. по адм. дело № 564/2016 г. на Административен съд - П., с което е отменена издадената Заповед № 03-РД/1527 от 19.05.2016 г. от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с която е отказано финансиране на заявление на "Радост - 9" ЕООД за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" с ИД № 27/04/1/0/03322 с УРН 651805 и е върната преписката за ново произнасяне. Претендира присъждане на сторените в касационното производство съдебни и деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Частната жалба е подадена от "Радост 9" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Х. Д." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя С. С. М., действаща чрез процесуалния си представител адвокат К. Г. Б. от Софийска адвокатска колегия, срещу определение № 1310 от 23.12.2016 г. по същото адм. дело № 564/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е оставена без уважение депозираната от дружеството молба с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 543/05.12.2016 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и по подробно развити съображения моли да бъде отменено и вместо него да се присъди заплатения адвокатски хонорар в размер от 24 000 лева, или при условията на евентуалност при преценка, че възнаграждението е прекомерно, да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 15 822 лева. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва касационната жалба на Д. фонд "Земеделие" и моли да бъде оставено в сила решението като правилно и законосъобразно. Поддържа подадената частна жалба във връзка с разноските. Представя писмена защита. Иска присъждане на хонорара, както е уговорен и заплатен, тъй като е определен с оглед материалния интерес, а не както е приел съдът съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Д. фонд "Земеделие", гр. С., не е заявил становище по частната жалба на "Радост 9" ЕООД, гр. П.. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество е и основателна. Приема, че решението на Административния съд е неправилно, тъй като съдът е приложил неправилно материалния закон като е отменил заповедта на административния орган като постановена в нарушение на закона. Наличието на изкуствено създадени условия е доказано с оглед субективния и обективен аспект на състава на нарушението и законосъобразно е отказано финансиране на осн. чл. 11, пр. 1 и чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи". Решението е неправилно и следва да се отмени, като при фактическата установеност по спора следва да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта като неоснователна. Прокурорът от ВАП намира, че частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК е неоснователна. При правния резултат, постановен от Административния съд по основния спор, правилно е присъдено възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредбата в размер на 500 лева. Размерът на инвестиционното намерение е без значение с оглед разноските, т. к. се преценява законосъобразността на акта за отказ за финансиране. По отношение на касационната жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 16.12.2016 г. и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалбата на "Радост 9" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Х. Д." .№..., ет. ..., ап. ... чрез представляващия С. С. М. - управител, срещу Заповед № 03-РД/1527 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи", с ИД № на проекта 27/04/1/0/03322 с УРН на кандидата 651805. С обжалваното решение № 543 от 05.12.2016 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд - П., пети състав е отменил обжалваната заповед № 03-РД/1527 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която е отказано финансиране на заявление на "Радост 9" ЕООД, ЕИК*********, седалище и управление: гр. П., ул. "Х. Д." .№..., ет. ..., ап. ... чрез представляващия С. С., за подпомагане по подмярка 4.1 (погрешно написана 41.1) "Инвестиции в земеделското стопанство" с ИД № 27/04/1/0/03322, с УРН651805. С втори диспозитив съдът връща административната преписка на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - РА за произнасяне по заявление от 08.06.2015 г. на "Радост 9 " ЕООД; с трети диспозитив Д. фонд "Земеделие" гр. С. е осъден да заплати на жалбоподателя "Радост 9" ЕООД разноски в размер на 568.93 лева и с четвърти диспозитив съдът оставя без уважение искането на "Радост 9" ЕООД, гр. П., чрез представляващия С. С., чрез адв. Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 23 500 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - директора на Д. фонд "Земеделие", който съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредбата), във вр. чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съгласно който изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие") е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА), разполага с материална компетентност да се произнася по подадени заявления, в установената писмена форма, при спазване на административно - производствените правила. Административният съд е приел за неоснователни доводите на оспорващия, че тъй като не са запознати с докладна записка от 07.04.2016 г. е нарушено правото им на защита, тъй като не са имали възможност да представят обяснения и документи, както и е приел също за неоснователен доводът, че е нарушено изискването на чл. 34, ал. 3 от АПК и чл. 37, ал. 3 от Наредбата и дружеството не е имало възможност да вземе отношение по изводите в докладната записка от 07.04.2016 г., въз основа на която органът постановява отказ за финансиране на заявлението и по този начин заповедта е незаконосъобразна. Не са били събирани от органа и не са изисквани други документи, освен тези с писмото от 12.09.2015 г. и изготвянето на докладната записка от 07.04.2016 г. е такава изготвена въз основа на представени от дружеството документи и при проверка на същите. На следващо място първоинстанционният съд е намерил за неоснователен доводът на оспорващия, че заповедта е издадена в нарушение на изискването за форма, тъй като липсват мотиви или те са противоречиви. В случая административният орган посочва, че се отказва финансиране на заявлението, тъй като има изкуствено създадени условия, тъй както заявлението на дружеството е идентично със заявления на други две дружества и е установено, че ще ползват земи с друг кандидат по мярката в едно и също землище и оперират на един и същи пазар чрез еднакви клиенти и/или доставчици с такива по проект на други кандидати по мярката. Тези обстоятелства са безспорни и са установени именно от представените документи на оспорващия и тези на другите две дружества "ИВАЛЕКС - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД, като именно това съмнение за изкуствено създадени условия е с цел да се получи финансиране в максимален размер от всяко от дружествата. Административният съд е възприел установеното от органа, че има съмнение за изкуствено създадени условия, тъй като независимо от особеностите на свободния пазар и икономическата независимост на търговеца да избере с кой да сключи договор, коя оферта да предпочете, то и трите дружества ("Радост 9" ЕООД, "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД) подават напълно идентични оферти, с еднакви контрагенти, за едно и също землище, за идентична техника, както е посочено в оспорения акт и именно тези географски и икономически връзки с едни и същи дружества, осигуряващи посадъчен материал, земеделска техника, създават основание да се приеме, че се създават изкуствени условия за реализиране на проекта. Но съдът е приел, че в случая административният орган е издал оспорената заповед в нарушение на материалния закон, тъй като съгласно чл. 42 от Наредбата изпълнителният директор на РА се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане, като съгласно ал. 4 от същия член, когато при обработката на заявлението за подпомагане бъдат установени съмнения за изкуствено създадени условия, в договора по ал. 2 се предвижда извършване на допълнителни проверки преди изплащане на финансовата помощ, т. е. съмнението за изкуствено създадени условия не е основание за отказ, а за предвиждане на допълнителни проверки преди извършване на плащанията. Договор с кандидата за подпомагане се сключва, като в него изрично се предвижда клауза според Наредбата за извършване на допълнителни проверки за наличие на изкуствено създадени условия, преди да бъде изплатена финансовата помощ по договора. Съдът е приел за аргумент в тази насока разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Наредбата, съгласно която финансова помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката, т. е., при вече сключен договор с кандидата, след проверка за наличие на съмнения за изкуствено създадени условия, и ако се установи наличието на такива, това е основание за неизплащане на финансова помощ. Такива са нормите на чл. 58 и сл. от Регламент 1306/2013 на Е. П. и на Съвета от 17 декември 2013 г. Дефиницията на понятието "изкуствено създадени условия" е в § 1, т. 13 от ДР на Наредбата, а именно: "Изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Член 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 е озаглавен "Клауза относно заобикалянето на разпоредби" и гласи: Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Първоинстанционният съдът е приел, че разпоредбата на чл. 60 от Регламент 1306/2013 г., пряко приложим, не съдържа забрана за финансиране на заявление при съмнение за изкуствено създадени условия, а следва да не се дава предимство на такъв проект, а същият да бъде разгледан при равни условия с други проекти в областта, за която се кандидатства и с оглед систематическото място на разпоредбата в дял V системи за санкции и контрол, глава I Общи правила от Регламент 1306/2013, то следва да се прояви особено внимание и контрол преди извършване на плащанията при съмнение за изкуствено създадени условия. С оглед обстоятелството, че в случая и Регламента, и Наредбата използват "съмнение за изкуствени създадени условия, административният съд е приел довода на оспорващия, че оспорената заповед почива на предположения и гадания относно установените изкуствено създадени условия, за неоснователен. Административният съд намира, че в случая са верни фактическите констатации на органа относно идентичност на трите заявления на "Радост 9" ЕООД, "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД и съществуващата географска и икономическа връзка между тях, като тези изводи са въз основа на представените писмени доказателства към заявленията, но дори и при наличие на тези условия, неправилно е прието от органа, че следва да се откаже финансиране. Съдът е приел и че соченото противоречие с целите на подмярката - финансиране на повече земеделски производители, не е налице. Приел, е че съгласнсо чл. 2 от Наредбата са посочени преследваните цели с отпускане на средства по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" и това е повишаване конкурентоспособността на земеделието в Р. Б. чрез: 1. преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; 2. насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; 3. опазване на компонентите на околната среда; 4. спазване стандартите на Европейския съюз (ЕС) и подобряване на условията в земеделските стопанства; 5. насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани. Подпомагането на възможно най-голям брой земеделски производители не е сред поставените цели, а напротив основната цел е повишаване на конкурентоспособността и тази цел се постига с насърчаване на сътрудничество между земеделските стопани. В случая съдът е приел, че заявлението на дружеството и тези на другите две дружества са идентични, за реализиране на идентични инвестиционни намерения и съмнението за изкуствени условия не само не следва да е основание за отказ, а напротив следва да бъде финансиран проекта, в случай, че не са налице други основания за отказ, но да се предвиди механизъм за по-задълбочени проверки и обстоятелството, че и други дружества имат инвестиционно намерение в тази сфера следва да се възприема в насока за насърчаване на сътрудничеството между земеделските производители, а не за отказ за финансиране. Във връзка с гореизложеното, първоинстанционният административен съд е приел, че оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с материално-правните разпоредби и целта на закона и преписката да бъде върната на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне по заявлението за подпомагане с ИД № 27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 г., подадено от "Радост 9" ЕООД гр. П., тъй като съгласно чл. 173, ал. 2 вр. ал. 1, предл. второ от АПК естеството на спора не позволява съдът да се произнесе и следва административният орган да се произнесе с нарочен акт. При този изход на спора съдът е присъдил на жалбоподателя "Радост 9" ЕООД разноски в размер на 568,93 лева, като е оставил без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 23 500 лева. Така постановеното решение в обжалваната му част, в която е отменена Заповед № 03-РД/1527 от 19.05.2016 г. за пълен отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане по подмярка 4.1 от ПРСР (2014-2020) и преписката е върната за произнасяне, е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като от установеното от фактическа страна съдът е приложил неправилно материалния закон, регулиращ процесните отношения. За да постанови отказ за финансиране на заявлението за подпомагане, обективиран в заповед № 03-РД/1527 от 19.05.2016 г., административният орган - Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" се позовал на чл. 42, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредбата). Преди да постанови оспорвания административен акт, административният орган е провел предвидените в чл. 37 от Наредбата проверки, в резултат на които са установени индикатори за изкуствено създадени условия. В тази връзка със заповед № 03-РД/172 от 25.01.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на основание чл. 37, ал. 5, във връзка с чл. 37, ал. 4, т. 2 от Наредбата обработката на заявлението за подпомагане на "Радост 9" ЕООД е спряно, за изясняване на фактическите обстоятелства. С докладна записка с вх. № 03-0416/299 от 22.01.2016 г. е възложена проверка от специализирана дирекция "Противодействие на измамите" с цел установяване на всички факти и обстоятелства от значение за последващата обработка на заявлението. В докладна-записка с вх. № 03-0416/299 от 07.04.2016 г. на директор Дирекция "Противодействие на измамите" са обективирани резултатите от извършената проверка, като крайният извод е, че изцяло се потвърждава установеното от дирекцията "ДПМРСР" съмнение за изкуствено създадени условия от страна на кандидатите "Радост 9" ЕООД, "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД, при подробно описани факти и обстоятелства. В хода на образуваното съдебно производство по адм. дело № 564/2016 г., с определение № 693 от 06.07.2016 г. Административен съд - П. е указал на страните обстоятелствата, които следва да докажат при изпълнение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, а видно от протокол от проведено публично заседание на 16.09.2016 г., административният съд е приел като доказателства представената административна преписка и доказателства, представени от оспорващия, като в същото заседание съдът е указал на административния орган и ответник да представи допълнителни доказателства. С протокол от проведено публично заседание на 24.11.2016 г., съдът е приел още доказателства по делото и е дал възможност на страните да правят доказателствени искания и твърдения, но същите изрично са направили волеизявление, че няма да сочат други доказателства. Предвид развилото се съдебно производство, обстоятелства, които не са опровергани, са основание за прилагане на чл. 11, ал. 1 от Наредбата. Поради това неправилно съдът е приел, че в случая е формирана хипотезата на чл. 42, ал. 2 във вр. с ал. 4 от Наредбата. В настоящия случай не се касае за съмнения за изкуствено създадени условия, при които следва да се приложи разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от Наредбата за сключване на договор, в който да се предвиди извършване на допълнителни проверки. Неправилно и в противоречие с приетата фактическа обстановка съдът е направил извод за приложимост на цитираната разпоредба, която игнорира правомощието на административния орган да откаже финансиране по чл. 42, ал. 1 от Наредбата. Тази разпоредба урежда правомощията на Разплащателната агенция (РА) да се произнесе с оглед едно от трите възможни решения - пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението. Правните основания за това са регламентирани в чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата, която пък е пряко свързана с правилото по чл. 11 от Наредбата да не се дава предимство на кандидати, създали изкуствено условия за получаване на финансиране в противоречие с целите в областта на селското стопанство. За да се приложи чл. 11 от Наредбата и да се откаже финансиране не е достатъчно да се появят съмнения, а следва те да са доказани и затвърдени. В конкретния случай съмненията са възникнали при административната обработка на заявленията, което е наложило допълнителна проверка от страна на дирекция "ПИ" ("Противодействие на измамите") във фонда и съответно спиране обработката на заявлението. Наличието на изкуствено създадени условия чрез разделяне на един общ проект на три по-малки индивидуални проекта е прието за установено от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", от което е последвало предприемане на законосъобразно от негова страна действие, а именно прилагане на чл. 11 и чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата - отказ от финансиране за да не се даде предимство пред други кандидати. Съдът, като е приел противната теза, е приложил неправилно материалния закон и изводът е в несъответствие с установените чрез доказателствата фактически обстоятелства. Установените обстоятелства не доказват липса на постигане на целта, преследвана със схемата за подпомагане. Изложеното в решението обсъждане на целите на подпомагането, вкл. и съгласно посоченото в чл. 2 от Наредбата, не може да послужи за обосноваване на тезата на административния съд. В този аспект целите и насоките на селскостопанската политика са променени след 2013 г., отчетено в съобщение на Европейската комисия до институциите на съюза, по повод отмяна на Регламент 1698/2005 и приемане на Регламент 1306/2013, предназначен за постигане на подпомагане, насочено към насърчаване на конкурентоспособността и балансирано развитие в областта на селското стопанство. В подобен аспект са и текстовете на националната стратегия на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за мярка 4 "Инвестиции в материални активи", вкл. и подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", а условията и реда за прилагане на подмярката са уредени в Наредба № 9 от 21.03.2015 г. В чл. 2 от тази наредба е възпроизведена основната цел по Регламента - повишаване на конкурентоспособността, в която насока следва да се тълкува и приетата от административния орган цел при изготвяне на отказа. Постигането на целите е обвързано и от лимита на финансовите средства, които Съюзът предоставя на държавите - членки и който по никакъв начин не може да надвишава. В този смисъл е чл. 17, § 3 от Регламента, в който е посочено, че подпомагането е ограничено до максималните ставки на помощта, установени в нарочно приложение. Те могат да бъдат увеличени в точно фиксирани хипотези, сред които бенефициерът не попада. Размерът на паричните средства, с които държавата разполага за финансиране на бенефициерите по подмярка 4.1 е определен в националната програма. Общите принципи за разходването им са формулирани ясно в чл. 3 от Наредбата. Във връзка с изпълнението на целите и финансовата дисциплина се предполага стриктно спазване на правилата за разглеждане на предложените проекти. В такъв контекст следва да се прилага и понятието "предимство" по чл. 60 от Регламент № 1306/2013 г. Съгласно чл. 60 от Регламент № 1306/2013 г. без засягане на специфичните разпоредби, в областта на селското стопанство не се дава предимство на физическите и юридическите лица, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такова предимство, са създадени изкуствено в противоречие с целите на законодателството. Тази норма е повторена на национално ниво в нормата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., която сочи, че не следва да се подпомагат лицата, създали изкуствено условия за финансиране в противоречие с целите на закона. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на Наредбата, изкуствено създадено условие е всяко условие по смисъла на чл. 60 от Регламента. Както вече се каза по-горе, за да постанови отказ за финансиране, административният орган се е позовал на чл. 42, ал. 1, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 11, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. За да се докаже наличие на злоупотреба от страна на бенефициера, е необходимо да са осъществени обективните обстоятелства, при които може да се приеме, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната норма условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, както и наличие на субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство като изкуствено се създават условия за получаване. На това място е необходимо да се отбележи и приетото от СЕС решение по дело С-432/2012, в което са посочени аргументи за релевантното тълкуване на понятието за изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на плащане и облага в противоречие с целта на подпомагането. По-конкретно, във връзка с отправено от Административен съд С. - град/Б. на основание чл. 267 от ДФЕС (Договор за функционирането на Европейския съюз) преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, е постановено решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г. В това решение е прието, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разгледат обективите обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. От диспозитива на цитираното решение на СЕС е видно, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това, че инвестиционният проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай. Наличието на тези елементи се установява от националната юрисдикция, включително чрез тълкуване на понятията "изкуствено създаване на условия" и "облага в противоречие с целите", които трябва да се тълкуват съгласно смисъла на тези понятия, които са с обективен и субективен елемент. В конкретния случай са налице и обективни, и субективни елементи в поведението на кандидата (бенефициера) "Радост 9" ЕООД по смисъла на решението на Съда на ЕС от 12.09.2013 г. по дело № С-434/2012 г. за тълкуването на чл. 4, точка (параграф) 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011. Необходимо е да се отбележи на това място, че исканото тълкуване е във връзка с друга наредба, а именно Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., и по-точно във връзка с дадената в т. 30 на § 1 Допълнителна разпоредба на тази наредба легална дефиниция на понятието "изкуствено създадени условия", а именно, че това е "всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011". Въпреки това, в решението на СЕС е разрешен принципен въпрос и няма пречка да се прилага и за други схеми и мерки за подпомагане, когато се касае за "изкуствено създадени условия". Всъщност самият жалбоподател "Радост 9" ЕООД чрез пълномощника си адв. Босолов се позовава на това решение на СЕС и заявява, че същото е задължително за съдилищата. Отделно от това следва да се посочи, че субективно поведение на юридическо лице (също както и вина на юридическо лице) не е практически възможно, тоест за юридическо лице (ЮЛ) не може да има субективизъм. Затова се преценяват действията на субекта - физическото лице, което го представлява, тоест субективния елемент от поведението се преценява въз основа на обективните факти. При разглеждане на обстоятелствата в конкретния случай от обективна страна се налага извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, не може да се постигне, а предвид субективния елемент, безспорно е установено, че целта е била получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане. В този аспект следва да се обсъждат правните, икономически и лични връзки между трите дружества - "Радост 9" ЕООД, "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД, участващи в сходните проекти, с един и същ наемодател "Х. С. И." ЕООД, което именно е направено от административния орган. При прилагане на двете забрани, административният орган цялостно е анализирал поведението на тримата кандидати във връзка с изготвянето и представянето на напълно идентичните проекти. Установена е безспорна идентичност в определени части на заявленията на кандидата "Радост 9" ЕООД с тези на "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД, както и наличието на географска, икономическа и правна връзка между тях. При разглеждане на спора административният съд не е приложил практиката на Европейския съд, че наличието на координация между лицата може да се установи и на базата на улики за умишлено съгласувани действия. Проследил е всички съвпадения и обосновано е възприел установеното от органа, че има съмнения за изкуствено създадени условия, но е приел, че административният орган е издал оспорвания административен акт в нарушение на материалния закон. Съдът е приложил неправилно материалния закон като е отменил заповедта на административния орган като постановена в нарушение на закона. Настоящият касационен състава намира, че наличието на изкуствено създадени условия е доказано с оглед субективния и обективен елемент на състава на нарушението и законосъобразно е отказано финансиране на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Налице е индиция (улика) за един общ проект, който е разделен на три по-малки проекта с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансовите средства, който е предоставен от Съюза и който не може да бъде надвишаван, ако проекта е един единствен. Инвестицията, за която се кандидатства е една и съща - "Създаване на орехови насаждения" за био орехи, тоест има съвпадение при инвестиционните намерения за създаване на орехова градина за биологично отглеждане; налице е идентичност на имотите за засаждане, които са собственост на "Х. С. И." ЕООД; инвестициите ще бъдат изпълнени в едно и също землище; тримата кандидати - "Радост 9" ЕООД, "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД са с едни и същи оференти и доставчици, като сключените с тях договори са от една и съща дата; идентични отговори на уведомителните писма за отстраняване на непълноти и неясноти; идентичност на голяма част от земеделската техника, предмет на инвестицията. Следва да се отбележи за пълнота, че наличието на субективни и обективни елементи в поведението и на трите дружества ("Радост 9" ЕООД, "Ивалекс - КМ" ЕООД и "Д. К." ЕООД) е изследвано в решение № 9282 от 13.07.2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, постановено по адм. дело № 3665/2017 г., с което е оставено в сила решение № 7967 от 14.12.2016 г. по адм. дело № 6639/2016 г. на Административен съд С. - град, с което е била отхвърлена жалбата на "Ивалекс КМ" ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. Босолов срещу заповед № 03-РД/1523 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която е отказано на същите правни и фактически основания финансиране на подаденото от това дружество заявление за подпомагане, поради което всякакви други констатации биха били в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Не на последно място следва да се посочи, че е без правно значение за спора определение № 423 от 20.04.2016 г. на Административен съд - П., VI състав, постановено по адм. дело № 245/2016 г., с което е отменена по жалба на "Радост 9" ЕООД, гр. П., Заповед № 03-РД/172/25.01.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е разпоредено да бъде спряна обработката на заявление за подпомагане с ИД № 27/04/1/0/03322 от 08.06.2015 г. и е удължен срока за обработка на заявлението с времето за установяване на обстоятелствата от значение за издаването на акта за неговото одобрение или отхвърляне, и делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне. Това определение е оставено в сила с определение № 9150 от 25.07.2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение, постановено по адм. дело № 6113/2016 г. Ирелевантността се състои в това, че първо, спирането на обработката на заявлението е част (незадължителна) от процедурата за издаване на окончателния акт - в случая заповед за отказ за финансиране и второ, тази заповед е отменена като незаконосъобразна, защото основание за спиране, респ. удължаване на срока може да бъде само наличието на "съмнение за нередност", а не "съмнение за потенциално наличие на изкуствено създадени условия", което има различно смислово съдържание на понятието "нередност". Изложеното в определението на Административен съд - П. (но не и в определението на Върховния административен съд) разсъждение за "изкуствено създадени условия" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 13 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., не е било предмет на делото и не ангажира по никакъв начин настоящата инстанция. Напротив, заповедта за спиране на обработката на заявлението е била отменена като незаконосъобразна не поради нарушение на материалния закон, а поради процесуално нарушение, а именно - посочените фактически основания не съответстват на хипотезите от правната норма, даващи възможност на административния орган да спре произнасянето по същество по заявлението, с което е сезиран, тоест порокът е несъответствие между фактическо и правно основание, а не защото не са налице "изкуствено създадени условия". С оглед изложените съображения съдебното решение, с което е отменена Заповед № 03-РД/1527 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" ще трябва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, като отхвърли жалбата на "Радост 9" ЕООД, гр. П., представлявано от управителя С. С. М., срещу заповед № 03-РД/1527 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Само за пълнота следва да се констатира, че е необяснимо защо след като е отменил заповедта на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съдът е върнал преписката на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", тоест на друг административен орган, за ново произнасяне. Процесуалният представител на действителния административен орган, който в случая е Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е поискал присъждането на разноски общо в размер на 1 200 лева и за двете съдебни инстанции. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, искането е основателно, но не в този размер. С изменението на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. относно размера на юрисконсултското възнаграждение, законодателят е направил препращане към чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 24 от тази наредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид осъщественото реално процесуално представителство при първоинстанционното разглеждане на спора, на ДФ "Земеделие" следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, и 100 лева за касационната инстанция или общо разноски за двете съдебни инстанции в размер на 300 лева. По отношение на частната жалба на "Радост 9" ЕООД, гр. П., производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С оглед датата на пощенското клеймо - 19.01.17 г., вх...дираната на 24.01.2017 г. частна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 230 от АПК 7-дневен срок от съобщаването на определението на 12.01.2017 г. видно от приложената по адм. дело № 564/2016 г. "разписка", подписана е от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник и като насочена срещу съдебен акт, за който изрично е посочено в закона, че подлежи на обжалване с частна жалба, е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. С определение № 1310 от 23.12.2016 г. по адм. дело № 564/2016 г., в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, Административен съд - П., пети състав, оставя без уважение молбата на адв. Босолов, процесуален представител на "Радост 9" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. "Х. Д." .№..., ет. ..., ап. ... за изменение на решение № 543/05.12.2016 г. по адм. дело № 564 по описа на 2016 г. на АС П., в частта за разноските, като се присъдят такива за адвокатско възнаграждение в размер на 24 000 лева или възнаграждение в размер на 15 822 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 6 вр. § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, като е посочил две причини: Първо, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 (погрешно написана с № 4) от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители възнаграждението е в размер на 500 лева, не като се изхожда от размера на инвестиционното намерение. На второ място съдът е счел, че не е налице фактическа и правна сложност, която да обоснове присъждане на исканото възнаграждение, тъй като не е налице значителен обем факти, които съдът следва да съобрази при постановяване на решението от обичайните такива по дела с ответник Д. фонд "Земеделие" по повод заявления за отпускане на финансиране. В случая делото е протекло на две съдебни заседания, не са разпитвани свидетели, не е допускана и изслушана съдебна експертиза, не е налице различна процесуална активност на пълномощника на оспорващия от обичайната за защита на правата на дружеството, като предметът на правния спор не налага събиране на доказателства, различни от тези представени с административната преписка и не води до провеждане на процесуални действия от изключителна трудност, които да обосновават фактическа сложност. Съдът е счел и че не е налице и правна сложност на спора, тъй като се дължи преценка на доказателствата и разрешаване на правен въпрос налице ли са изкуствено създадени условия за изпълнение на проекта, като се съобрази приложимото европейско и българско законодателство. Така постановеното определение е правилно. Настоящият касационен състав напълно споделя така изложените съображения, поради което не е необходимо да ги преповтаря отново. Предвид съдържанието на оспорената Заповед № ОЗ-РД/1527 от 19.05.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", образуваното пред Административен съд - П. административно дело № 564/2016 г. е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както всъщност е разпределено видно от протокола за избор на съдия-докладчик, а не е по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Затова и държавната такса за първоинстанционното производство е 50 лева съгласно точка 2б, б. "б" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието, а не е определена по чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. Приложимата за случая Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., е издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители, а не на основание ЗУСЕСИФ. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната помощ. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършения от административния орган отказ за финансиране на заявление за подпомагане с ИД № на проекта: 27/04/1/0/03322. След като по този вид съдебни производства е неотносим размера на претендираната сума по инвестиционното предложение и е без значение каква част от исканата финансова помощ е уважена или отказана, то спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. Д. аргумент за това, че делото не е с материален интерес се извлича и от относимото и приложимото за случая изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично, като без определен материален интерес са посочени административните дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че преди това изменение не е било регламентирано как се определя възнаграждението за процесуално представителство по дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, доколкото преди изменението безпротиворечиво се прилагаше нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно минимално възнаграждение като за неоценяеми искове - 300 лева. В тази връзка е неоснователно позоваването на частния жалбоподател на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 във връзка с § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това, действително делото не се характеризира (отличава) с особена правна и фактическа сложност, за което първоинстанционният съд подробно се е обосновал. Следва да се отбележи, че всякаква аналогия със Закона за обществените поръчки (ЗОП), е недопустима. Освен това, систематическото място на разпоредбата от приложимата Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която регламентира въпроса със заплащане на адвокатското възнаграждение в производствата по Закона за обществените поръчки е в алинея 2 на чл. 8, която се отнася за административни дела без определен материален интерес. С. практика от години е категорична, че предметът на административните дела по ЗОП е извършване на проверка на законосъобразността на административния акт (на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и на възложителя), а не преценка на стойностното изражение на обществената поръчка и затова не е налице определен материален интерес. Н. представлява цена на обжалваемия интерес и прогнозната стойност на обществената поръчка, която се посочва от възложителя в обявлението за обществената поръчка. Производството по обжалване на крайния акт на възложителя, постановен на основание чл. 108, т. 1 - 3 от ЗОП не е с материален интерес. В това производство органът по преразглеждане (КЗК) и съдът се произнасят по законосъобразността на решението, с което са класирани участниците и е определен изпълнител на обществената поръчка, респ. участник в процедурата е отстранен, и при установена незаконосъобразност имат правомощие единствено да отменят оспореното решение и да върнат преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закон. В това производство не се разрешава административен спор с определен материален интерес. С оглед характера на производството, за да бъде приложима в тази си редакция (ДВ, бр. 84/2016 г.) нормата на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. 2 от Наредба № 1/2004 г., нормотворецът е следвало да дефинира какво следва да се разбира под "интереса" при оспорване на тези решения на възложителя. Освен тази нормативна празнота, която не може бъде преодоляна с тълкуване и прилагане по аналогия, разпоредбата съдържа неточно посочване на производствата, за които е приложима. Изменението на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е обнародвано в "Д. вестник" бр. 84 от 25.10.2016 г. и от тази дата е в сила. Към този момент е приложим Закона за обществените поръчки, обнародван в "Д. вестник" бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. Г. единадесета от този закон регламентира реда за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки. Производството по обжалване е уредено в Г. двадесет и седма от Закона за обществените поръчки, който е действащото право към момента на приемане на измененията в Наредба № 1/2004 г., а старият едноименен Закон за обществените поръчки е отменен от 16 април 2016 г., поради което е неприложим, включително и Г. единадесета, касаеща обжалването на актовете на възложителите пред КЗК и ВАС. Аналогия със ЗУСЕСИФ също е неуместна. Не е налице никакво противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС). Затова обжалваното определение, с което е била оставена без уважение молбата на адв. Босолов за изменение в частта за разноските на съдебното решение, което всъщност вече не съществува в правния мир с оглед отмяната му от касационната инстанция, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 236 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,