Решение № 3658 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13367/2014 г.

Решение № 3658 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13367/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 229 и сл. от същия кодекс във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството по чл. 208 и сл. АПК е образувано по касационни жалби:

1. на Галя Свиленова Маринова с посочен адрес в с. Връв, Видинска област, подадена от нейния баща и процесуален представител по пълномощно Свилен Севастакиев Маринов, срещу решение № 47 от 10.07.2014 г. по адм. дело № 76/2014 г. на Административен съд - гр. Видин.

1. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), подадена от нейния процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Костадин Карамитрев, срещу същото съдебно решение на Административен съд - гр. Видин.

Производството по чл. 229 и сл. АПК е образувано по частна жалба на "Байер България" ЕООД, гр. София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Таня Делчева Кълцева, срещу определението от 15.09.2014 г. по същото адм. д. № 76/2014 г., с което Видинският административен съд е отказал да измени решение № 47 от 10.07.2014 г. в частта за разноските.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Касационната жалбоподателка Галя Свиленова Маринова е изпълнявала длъжността "специалист бизнес услуги и контролинг безрецептурни продукти" в търговското дружество "Байер България" ЕООД.

Според чл. 331, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако между работодателя и работника бъде уговорен по-голям размер на обезщетението. С няколко последователни предложения (от 11.10.2013 г., от 28.10.2013 г. и от 27.11.2013 г.) работодателят е упражнил това свое правомощие и след като не било постигнато съгласие между него и Галя Свиленова Маринова, отправил предизвестие до служителката за уволнение поради съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ), на което тя отговорила, че страда от захарна болест и представила медицински документи в подкрепа на това.

Според чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, а според ал. 2 на същия чл. 333 КТ в тези случаи преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия (предишното наименование на сега функциониращите по чл. 103, ал. 2 от Закона за здравето териториални експертни лекарски комисии). Поради това работодателят "Байер България" ЕООД със заявление изх. № 21 от 4.12.2013 г. е поискал Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ "Св. Петка" - гр. Видин да даде мнение, оформено в експертно решение, дали Галя Свиленова Маринова страда от захарен диабет, както и мнение за целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд.

1. С експертно решение (ЕР) № 36 от 3.01.2014 г., издадено на основание чл. 4 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, ТЕЛК е изразила мнение, че "приема становището на завеждащия отделение по ендокринология в МБАЛ "Токуда", болница София: "Според изследванията пациентката има наличие на повишена кр. захар на гладно и данни за инсулинова резистентност /НОМАЗ, 4/, но не и наличие на диагноза захарен диабет".

1. Сезирана с жалба от Галя Свиленова Маринова, НЕЛК с ЕР № 206 от 28.02.2014 г. отменя ЕР на ТЕЛК и връща медицинската документация за ново освидетелстване с мотиви: "Лицето срещу подпис отказа преглед в НЕЛК (...) Поради недостатъчна медицинска документация, обективираща заболяването Захарен диабет, което е включено в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда - липса на изследвания - КЗП, гликиран хемоглобин, консултация и становище на ендокринолог - НЕЛК отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне след амбулаторно или по преценка на ендокринолог клинично уточняване на състоянието на въглехидратната обмяна".

1. Работодателят ("Байер България" ЕООД) е оспорил законосъобразността на това ЕР по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) пред Административен съд - София град, където по подадената жалба е образувано адм. дело № 4814/2014 г. С определение № 2445 от 23.05.2014 г. производството по делото е прекратено и то е изпратено по подсъдност на Видинския административен съд, където е образувано като адм. дело № 109/2014 г. по описа на този съд.

1. Галя Свиленова Маринова също е оспорила законосъобразността на ЕР № 206 от 28.02.2014 г. на НЕЛК, но само в частта, с която медицинската документация е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. По подадената от нея жалба във Видинския административен съд е било образувано адм. дело № 76/2014 г.

С определение № 101-РЗ от 28.05.2014 г. Видинският административен съд е присъединил двете дела за общо разглеждане и решаване в едно общо производство по адм. дело № 76/2014 г., финализирано със сега оспореното от посочените по-горе касационни жалбоподатели решение № 47 от 10.07.2014 г., с което ЕР № 206 от 28.02.2014 г. на НЕЛК е отменено като незаконосъобразно.

1. За да отмени ЕР № 206 от 28.02.2014 г. на НЕЛК, Видинският административен съд е приел, че то е постановено при съществено нарушение на чл. 50, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, според която разпоредба в случаите, когато дадено лице, обжалвало решение на ТЕЛК, не се яви за преглед и медицинската документация не е достатъчна, за да се вземе решение, процедурата се прекратява с разпореждане и медицинската документация се връща в РКМЕ.

Този свой извод Видинският административен съд е основал на следните мотиви:

"Неподлежаща на съдебен контрол е преценката на съответния специализиран състав на НЕЛК дали да се произнесе по жалба срещу решение на ТЕЛК по документи или след извършването на преглед на освидетелстваното лице в случай, че медицинската документация не е достатъчна за вземането на решение - по аргумент от чл. 50, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ. След като на Маринова е изрично съобщена необходимостта да се яви на преглед и при неизпълнението на указанията на състава на НЕЛК процесуално законосъобразно производството по инициираното от нея оспорване по административен ред е следвало да бъде прекратено на основанието по чл. 50, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ. Вместо това НЕЛК е отменила и върнала за ново освидетелстване, нещо което може да направи само за отстраняване на допуснати грешки и пропуски в решението. Видно от преписката такива пропуски и грешки не са констатирани."

II. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Видинския административен съд е неправилно, поради следните съображения:

1. Както се посочи и по-горе, според чл. 333, ал. 2 КТ в случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия, а според чл. 5 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда предприятието отправя до съответната окръжна инспекция по охрана на труда писмено искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник, който страда от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, като прилага към него и експертното решение на ТЕЛК.

Отговор на въпроса защо чл. 333, ал. 2 КТ говори за "мнение" на ТЕЛК, а чл. 5 от Наредба № 5 говори за "експертно решение" на ТЕЛК се съдържа в чл. 4 от същата наредба, който започва така: "Трудово-експертната лекарска комисия въз основа на представената медицинска документация в седемдневен срок оформя мнението си в експертно решение за всеки работник отделно".

1. Мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ, макар и оформено в експертно решение, според правилото на чл. 5 от Наредба № 5, не е експертно решение по чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), защото в тези случаи ТЕЛК не извършва медицинска експертиза по раздел IV на глава трета от Закона за здравето и не е административен акт, какъвто акт е експертно решение на ТЕЛК при експертиза на работоспособността. Поради това мнението на ТЕЛК, оформено в експертно решение, не е задължително нито за работодателя, нито за Инспекцията по труда, нито за съда, пред който е заявен за разрешаване спорът за законността на уволнението. Същото становище е изразил и Върховния касационен съд в Решение № 61 от 5.03.2013 г. по гр. д. № 456/2012 г., IV г. о., ГК, издадено в производство по чл. 290 ГПК:

"От друга страна, предвид изрично използвания от законодателя термин "мнение" в разпоредбата на чл. 333, ал. 2 от КТ, същото - във формата на ЕР на ТЕЛК по чл. 4 от Нар. № 5/1987 г., има само информативен характер и не обвързва по задължителен начин окръжната инспекция по труда - тя може да не се съобрази с това мнение при даването или отказването на разрешение за уволнението на съответния работник или служител (по този въпрос в съдебната практика никога не е имало колебания и тя е трайно установена). Това е така, защото разпоредбата на чл. 333, ал. 2 от КТ е специална по отношение на разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ (съгласно която решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната) и дерогира приложението на последната в случаите, когато ТЕЛК дава мнение по чл. 333, ал. 2 от КТ под формата на ЕР по чл. 4 от Нар. № 5/1987 г. Именно предвид само информативния, но не и задължителен характер на последното, работодателят, след като го е получил служебно от ТЕЛК (чл. 4, ал. 3 от Нар. № 5/1987 г.), не е необходимо да изчаква то да влезе в сила, а може веднага да го приложи към искането си до инспекцията по труда (чл. 5 от Нар. № 5/1987 г.) дори в случаите, когато то е обжалвано по реда на чл. 112 от ЗЗ (практиката на административните съдилища допуска такова обжалване - решение № 6054/13.06.2007 г. по адм. дело № 2728/2007 г. на VI-то отд. на ВАС). В тези случаи работодателят сам поема риска при евентуална отмяна на издаденото ЕР на ТЕЛК, с което е дадено мнението по чл. 333, ал. 2 от КТ, да се стигне до липсата на такова, а следователно - и до непреодоляване на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 или т. 3 от КТ."

В същия смисъл е и Решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., на ВКС, ГК, IV г. о., също издадено в производство по чл. 290 ГПК, според което:

"Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори по реда на чл. 291 от ГПК на материалноправния въпрос за значението на мнението на ТЕЛК при уволнение на работници и служители, ползващи се със закрила по чл. 333, ал. 1 от КТ. Настоящият съдебен състав приема, че в случаите, когато възнамерява да упражни правото си да уволни поради съкращаване на щата работник или служител, който е трудоустроен или който страда от заболяване, предвидено в Наредба № 5 от 1987 г. на М., работодателят е длъжен да поиска от определения за уволнение информация дали страда от заболяване, предвидено в наредбата. Когато събере данни за наличие на такова заболяване, работодателят е длъжен да поиска от ТЕЛК мнение, като изпрати за това необходимите медицински документи. С това той изпълнява задължението си по чл. 333, ал. 2 от КТ. Мнението трябва да има съдържанието, визирано в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987 г., само че адресат на задължението по тази норма не е работодателят, а ТЕЛК. Работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин. Той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде (или да откаже) даването на разрешението за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987 г., независимо от това, какви мотиви съдържа експертното решение на ТЕЛК."

1. При тази трайно установена съдебна практика по трудови дела, преобладаващата трайно установена съдебна практика на Върховния административен съд за допустимост на съдебния контрол по чл. 112, ал. 1 ЗЗ и върху мнението по чл. 333, ал. 2 КТ, изразено в експертно решение на ТЕЛК, е очевидно неправилна - както се каза по-горе, мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ не съдържа властническо волеизявление, поради което не е административен акт, а е само експертно становище на ТЕЛК по поставените в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 въпроси. Съдебният контрол, освен че е недопустим поради липса на предмет (липсва подлежащ на съдебен контрол административен акт), е и съвсем излишен, а в случаите при които съдът отменя експертното решение на ТЕЛК, този контрол поражда и правна несигурност (виж по-горе в реш. № 61 от 5.03.2012 г. на ВКС, според което "в тези случаи работодателят сам поема риска при евентуална отмяна на издаденото ЕР на ТЕЛК, с което е дадено мнението по чл. 333, ал. 2 от КТ, да се стигне до липсата на такова, а следователно - и до непреодоляване на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 или т. 3 от КТ"). Съдебният контрол е призван да установи сигурност и справедливост в отношенията между спорещите страни и е недопустимо той да поражда правна несигурност. Поради това настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да бъде споделено по принцип становището, изразено с Решение № 7543 от 23.09.2004 г. по адм. д. № 7756/2003 г. на ВАС - I отд.:

"Софийски градски съд е приел, че мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 1 от КТ представлява само едно становище и не е административен акт, който може да се обжалва по административен и съдебен ред. Изложени са доводи, че в производството по чл. 333 от КТ ТЕЛК не действа като орган на експертиза по работоспособността, а се прави само преценка на основание чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 и тя е с оглед целесъобразността на уволнението. Затова според първоинстанционният съд НЕЛК не е следвало да разглежда жалбата по административен ред срещу решението на ТЕЛК и затова като се е произнесъл е постановил едно недопустимо решение. Тези изводи на съда са правилни и въз основа на тях е постановено правилно решение в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че това мнение на ТЕЛК има консултативен характер и не поражда правни последици, тъй като не представлява вид експертиза на работоспособността по смисъла на Наредбата за експертиза на работоспособността. Мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ не представлява индивидуален административен акт, тъй като не съдържа необходимите белези по чл. 2 от ЗАП. А щом това е така, той не подлежи на обжалване по административен или съдебен ред.".

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в тези случаи решението на НЕЛК не е недопустимо, а е нищожно - липсва нормативен акт, който да овластява НЕЛК с правомощието да осъществява йерархичен контрол върху мнението на ТЕЛК, изразено в ЕР по чл. 333, ал. 2 КТ, а това означава, че НЕЛК не притежава материална компетентност да осъществява контрол върху тези мнения на ТЕЛК. Още по-малко такъв контрол може да се осъществява по аналогия на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗЗ, защото е очевидна разликата между експертното мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ и ЕР по експертизата на работоспособността. Липсата на материална компетентност винаги има за последица нищожност на акта, издаден от некомпетентния орган.

1. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното от касационните жалбоподатели решение на Видинския административен съд е неправилно - мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ, макар и оформено като експертно решение, не е издадено при експертиза на степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести, която се извършва от ТЕЛК и НЕЛК, и поради това не подлежи на контрол по реда на чл. 112, ал. 1, т. 2 ЗЗ от страна на НЕЛК. Затова, като е отменил решението на НЕЛК, Видинският административен съд е постановил неправилен резултат, поради което постановеното от него решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се обяви нищожност на ЕР на НЕЛК.

1. Решението на Видинския административен съд се отменя в неговата цялост, поради което не следва да се обсъжда възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено с касационната жалба от НЕЛК.

1. Определението от 15.09.2014 г., с което Видинският административен съд е оставил без уважение искането на "Байер България" ЕООД да бъде осъдена жалбоподателката Галя Свиленова Маринова да му заплати 1642,90 лв. адвокатско възнаграждение, е правилно. Съдебното производство е било образувано по жалби на Галя Свиленова Маринова и на "Байер България" ЕООД, а оспореният от тях акт (ЕР на НЕЛК) е бил отменен. Когато административният акт бъде отменен държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт - чл. 143, ал. 1 АПК. Галя Свиленова Маринова не е задължена с разноски, още повече че ЕР на НЕЛК е отменено и по подадена от нея жалба.

1. От данните по делото е видно, че Галя Свиленова Маринова не е създала с поведението си процесния правен спор. Запитана от работодателя е заявила, че страда от захарна болест и е представила медицински документи в подкрепа на това си твърдение. Последвалото развитие пред НЕЛК, пред Видинския административен съд и сега пред Върховния административен съд на спор по въпроса, наистина ли Галя Свиленова Маринова страда от захарна болест, е резултат на неправилната трайно установена до сега съдебна практика, според която мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 КТ, оформено в експертно решение, подлежи на последващ йерархичен и съдебен контрол по реда на чл. 112, ал. 1, т. 2 и 4 ЗЗ и която настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че следва да бъде изоставена. Освен това, както се посочи по-горе в т. 4, решението на Видинския административен съд се отменя, т.е. касационните жалби, едната от които е подадена от Галя Свиленова Маринова, са основателни, макар и по съображения, различни от изложените в тях. Когато касационната жалба е уважена и оспореното с нея съдебно решение е отменено от касационната инстанция, подателят на касационната жалба не е задължен с разноските на ответниците по касационната жалба. Обратно - те са задължени да заплатят направените от него (от касационния жалбоподател) разноски в касационното производство. Поради това и разноските в настоящето касационно производство следва да бъдат оставени в тежест на страните, така, както са направени от всяка от тях.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,