Решение № 15974 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3722/2009 г.

Решение № 15974 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3722/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалбата на Община Свиленград против Решение № 854/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имот № 65677.033.065 и на имот № 65677.033.067, находящи се в м. "Бялата пръст", землище на гр. Свиленград, в частта относно размера на определеното обезщетение. Иска се увеличаване размера на обезщетението, тъй като е занижено и не е съобразено с пазарната цена за този район. Ответната страна Министерският съвет на РБ оспорва жалбата чрез процесуалния представител юрисконсулт Василев. Заинтересованите по делото лица МРРБ, МФ, МТ и НК "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните представители оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че РМС № 854/30.12.2008 г. е обн. ДВ, бр. 4/16.01.2009 г. намира подадената на 30.01.2009 г. жалба за процесуално допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С РМС № 854/30.12.2008 г., ДВ бр. 4/16.01.2009 г. е отчужден от жалбоподателя 381 кв. м от имот № 65677.033.065, целият от 2, 968 кв. м и 39 кв. м от имот пл. № 656777.033.067 представляващи земеделска земя в м. "Бялата пръст" в землището на гр. Свиленград, частна общинска собственост и е определено обезщетение от 250 лв., по 0.66 лв. на кв. м. и за втория имот 26лева по 0.67 ст. на кв. м. Възлагането на оценката е станало с договор № 2718/ 21.07.2008 г. от НК "Железопътна инфраструктура". По делото е представена експертна оценка от 30.07.2008 г., от която е видно, че същата е изготвена въз основа на Наредба за реда за определяне на цени за земеделските земи, защото сключените 132 бр. сделки с имоти в землището на гр. Свиленград варирали в твърде широки граници и осреднената цена не би отразявала пазарната стойност. Приложен е и коефициент за корекция. По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза с вещо лице Димитър Бошнаков, което дава заключение за размера на обезщетението въз основа на три реализирани и вписани сделки с имоти в района на оценявания отчужден имот. Заключението не е оспорено от страните по делото и се възприема от съда. По силата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. По § 1а от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Следователно равностойното парично обезщетение се определя по пазарни цени от сделки с имоти със сходни характеристики, които са вписани по съответния ред, но са сключени в определен от закона период от време. От доказателствата по делото се установява, че определеното от административния орган обезщетение е изготвено въз основа на Наредба за реда за определяне на цени за земеделските земи, който метод е приложим само ако няма реализирани и вписани сделки с имоти със сходни характеристики, съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС. Тъй като има реализирани сделки, така определената оценка е незаконосъобразна. Съдебният експерт е изготвил заключението въз основа на сделки, извършени в срока по § 1а от ДР на ЗДС, поради което се възприема от съда. Освен това същото не е оспорено от страните по делото. Правилният и съобразен със закона начин за определяне на обезщетението за процесния случай е този, който е уреден в чл. 32, ал. 2 вр. с § 1а от ДР на ЗДС, но същият не е спазен от административния орган. Поради това жалбата следва да се уважи, като обезщетението бъде увеличено общо на 2759 лв. Следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на направените по делото разноски, които представляват сумата от 200 лв. за изготвянето на експертиза. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение