Решение № 5742 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. А. от гр. Варна, чрез представител по пълномощие – адв. Й. Алексиев от Адвокатска колегия – Варна против Решение № 1836/13.02.2026 год., постановено по административно дело № 2245/2025 год. по описа на Административен съд – Варна. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно и необосновано. В подкрепа на това твърдение е заявено несъгласие с извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения отказ на началник сектор „Пътна полиция при ОДМВР – Варна. По мнение на оспорващия, съдът не е разгледал доводите относно некоректното отразяване на наличния брой контролни точки, като от Справка картон на водача е видно, че с влезли в сила Наказателни постановления (НП), на жалбоподателя са отнети 30 бр. контролни точки, което означава, че има налични 9 бр. контролни точки. Твърди се, че органът неправилно е отразил в статуса на лицето на първа страница от Справката, че са отнети 4 пъти по 10 точки, тъй като реално и според статуса на всяко НП са отнети 3 пъти по 10 точки. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Наредба № І-157 от 1 октомври 2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № І-157/01.10.2002 год.) е формиран извод за наличие на неоснователен отказ от страна на административния орган да извърши свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Допълнено е с аргумента, че с неотразяването на точна информация относно наложените санкции на водача, статусът им, както и точния брой на наличните контролни точки, административният орган неоснователно е приел, че водача е неправоспособен и също толкова неоснователно го е лишил от правоуправление, чрез изземване на СУМПС. В заключение е заявено и твърдението, че поради собствената си грешка да отрази точния брой контролни точки, органът – началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна неоснователно е отказал да върне СУМПС. С оглед на това и като е постановил съдебно решение в различен смисъл, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на отказ с рег. № 819000-48452/19.09.2025 год. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна за връщане на СУМПС [номер], издадено на 07.10.2022 год. и определяне на подходящ срок за изпълнение на дължимото действие. Заявено е и искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Депозира допълнителна молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи и заявява искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът – началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призован не се явява и не се представлява. Не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото в случая не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на М. М. А. от гр. Варна срещу отказ на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, обективиран в писмо рег. № 819000-48452/19.09.2025 год. да бъде върнато СУМПС [номер] и в тежест на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение. При постановяване на този правен резултат, Административен съд - Варна е приел за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0819-000875/12.08.2025 год., постановена от началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна по отношение на М. М. А. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В мотивите на ЗППАМ е посочено, че на М. М. А. са отнети всички 39 контролни точки с влезли в сила Наказателни постановления (НП), подробно описани в заповедта. По делото липсват доказателства така постановената ЗППАМ да е оспорена. С Протокол за доброволно предаване от 18.07.2025 год., жалбоподателят А. е предал на служител от 04 РУП на ОДМВР – Варна СУМПС с № [номер], издадено на негово име. На 04.09.2025 год., М. А., чрез адв. Й. Алексиев е подал по електронен път молба с рег. № УРИ 819000-45743 до началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, в която е посочено, че притежаваното от него СУМПС [номер], изд. на 07.10.2022 год. е било отнето, поради липса на контролни точки. Заявено е, че СУМПС е неправомерно отнето, доколкото от Справка картон на водача е видно, че с влезли в сила НП за отнети общо 30 контролни точки, като към момента, жалбоподателят има налични 9 контролни точки. С оглед на това, в молбата е заявено искане за връщане на отнетото СУМПС [номер], изд. на 07.10.2022 год. Във връзка с така депозираната молба, с писмо рег. № 819000-48452/19.09.2025 год., началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна е уведомил М. А., че с влезли в сила НП, издадени против него са му отнети всички контролни точки и същия е загубил правоспособност по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Описана е и издадената ЗППАМ № 25-0819-000875/12.08.2025 год. по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, в която подробно са описани НП, с които са отнети контролни точки. Уточнено е също, че при подробен преглед на информацията, изнесена в табличен вид на страница първа от приложената към молбата справка е видно, че с влезли в сила НП са отнети общо 40 контролни точки. Така полученият отговор е бил оспорен от А. пред Административен съд – Варна, който първоначално с Определение № 10867/08.10.2025 год., постановено по административно дело № 2245/2025 год. е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. При мотивиране на този правен резултат, съдът е приел, че оспореното писмо с рег. № 819000-48452/19.09.2025 год. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което оспорването е недопустимо, поради липсата на годен за оспорване предмет. След проведено касационно оспорване, с Определение № 11457/14.11.2025 год., постановено по административно дело № 11101/2025 год., състав на Върховен административен съд е отменил Определение № 10867/08.10.2025 год. по административно дело № 2245/2025 год. на Административен съд – Варна и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите си, касационната инстанция е приела, че действително оспореното писмо не притежава характер на индивидуален административен акт, но извода на първоинстанционния административен съд за липса на предмет на оспорване е неправилен, доколкото в случая се оспорва неоснователно бездействие на административния орган. Допълнено е и с довода, че изземването и връщането на СУМПС е фактическо действие на компетентния орган, което той е длъжен да извърши по силата пряко на правната норма при настъпване на визирания в нея юридически факт. Изрично е уточнено, че бездействието да се върне СУМПС подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 256 от АПК. При тези данни, първоинстанционният административен съд е постановил оспореното в настоящото производство съдебно решение, с което е отхвърлил жалбата на М. М. А. против отказ на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, обективиран в писмо с рег. № 819000-48452/19.09.2025 год. да бъде върнато СУМПС [номер]. При мотивиране на този правен резултат, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила. Развити са и мотиви, че отказът е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. В разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е указано, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Изпълнението на така въведеното нормативно правило е скрепено със разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. В настоящият случай, от доказателствата по делото безспорно е установено, че против М. М. А. е постановена ЗППАМ № 25-0819-000875/12.08.2025 год., издадена именно на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП и с нея е разпоредено временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. По делото липсват данни така постановената ЗППАМ да е оспорена, поради което, същата подлежи на изпълнение. От друга страна, в Наредба № I-157 от 1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № І-157/2002 год.) са указани условията и редът за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства (МПС), за водене на централен регистър на водачите на МПС, за отчет на водачите, за отчет на наложените им наказания и служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи. В чл. 20, т. 2 от Наредба № І-157/2002 год. е указано, че отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. От друга страна, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Наредба № І-157/2002 год. указва, че отнетите свидетелства за управление на МПС с наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС поради отнемане на всички контролни точки не се връщат на лицето. На водача се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 3. В настоящият случай, безспорно е установено, че СУМПС на жалбоподателя М. А. е отнето именно въз основа на ЗППАМ поради отнемане на всички контролни точки. В този смисъл и в съответствие с цитираната разпоредба на чл. 24, ал. 4 от Наредба № І-157/2002 год., отнетото СУМПС не подлежи на връщане, като на лицето следва да се издаде ново по нормативно регламентирания ред и условия. В този смисъл, отказа на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна да върне на лицето СУМПС [номер], издадено на 07.10.2022 год. е изцяло съобразен с нормативната регламентация, поради което не е налице бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт по смисъла на чл. 256, ал. 1 от АПК. По отношение на възраженията на оспорващия заявени както пред първоинстанционния административен съд, така и в касационната жалба, относно действително отнетите от лицето и налични към момента контролни точки, настоящият съдебен състав намира за ирелевантни в настоящия правен спор. Твърденията за липса на хипотезата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, доколкото според оспорващия, с цитираните НП са отнети общо 30 контролни точки (т.е. оставащи са още 9), а не както твърди административния орган – отнетите контролни точки са общо 40, са относими към евентуалното оспорване на ЗППАМ № 25-0819-000875/12.08.2025 год., издадена на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, доколкото тези обстоятелства съставляват материално правното основание за нейното постановяване. Както се посочи по-горе, по делото липсват доказателства този административен акт да е бил оспорен. Предмет на настоящото производство е отказа на административния орган да извърши фактически действия – да върне иззетото СУМПС, поради което, заявените в касационната жалба твърдения са неотносими към настоящия правен спор. По изложените съображения, отказа на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна да върне отнетото от М. М. А. СУМПС [номер], издадено на 07.10.2022 год. се явява правилен и съответен на нормативните изисквания. Като е формирал идентичен правен извод, първоинстанционния административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,