Решение № 14273 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9121/2017 г.

Решение № 14273 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9121/2017 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 46а, ал. 4 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на М. А. (M. A.), (М. А.), роден на .... г., гражданин на Н. Р. Б., срещу решение № 3406 от 19.05.2017 г. по адм. дело № 3069/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ), с което е продължено настаняването му в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при дирекция "Миграция" - гр. С., разпоредено със заповед № УРИ 4518 ОЧ 1582/23.09.2016 г. на зам. началника на ГПУ Б. за срок до 23.09.2017 г. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоначалната заповед за принудителното му настаняване е издадена с оглед изпълнението на заповед за прилагане на ПАМ "принудително отвеждане до границата на Р. Б.", като пред първата инстанция са представени доказателства, установяващи висяща към момента на издаване на заповедта процедура по подадена молба за закрила пред Държавна агенция за бежанците (ДАБ), която към настоящия момент не е приключила с влязло в сила съдебно решение. Предвид това, счита че е налице правна пречка за изпълнение на принудителното му извеждане с оглед разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Акцентира, че е със статут на търсещ закрила в България и не следва да бъде връщан в Бангладеш, където съществува опасност за живота му. Твърди, че практиката процедурата по връщане да служи като обосновка за продължаване срока на принудително настаняване в СДВНЧ е нарушение не само на конкретни разпоредби от ЗЧРБ и съответните директиви, но и на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Посочва, че липсва произнасяне от страна на административния орган и на съда, в коя държава следва да бъде върнат. Ответникът - директорът на дирекция "Миграция" в МВР, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание поделото, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е продължил настаняването на М. А. (M. A.) (имена, използвани при упълномощаване на процесуален представител), с посочени имена по регистрационна карта на ДАБ М. А. и посочени имена в открито съдебно заседание М. А., гражданин на Н. Р. Б., роден на .... г. - по негови данни, без документи за самоличност, в СДВНЧ при дирекция "Миграция" - гр. С., за срок до 23.09.2017 г. или до отпадане на пречките за изпълнение на ПАМ "принудително отвеждане до границата на Р. Б. на чужденец". За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че М. А. е настанен в СДВНЧ в гр. С. към дирекция "Миграция" на 23.09.2016 г. на основание заповед на зам. началника на ГПУ Б. № УРИ 4518 ОЧ 1582 от същата дата, във връзка с негова заповед № УРИ 4518 ОЧ 1582 от 23.09.2016 г. за прилагане на ПАМ "Принудително отвеждане на чужденец до границата на Р. Б.". От материалите, приобщени към административната преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът е приел, че са налице основания да се продължи срокът за настаняване на чужденеца, с оглед разпоредбата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ. Посочил е, че в случая е налице подлежаща на изпълнение заповед за прилагане на ПАМ "принудително отвеждане до границата" по отношение на чуждия гражданин, като от друга страна не е отпаднало първоначалното основание за настаняване в СДВНЧ, а именно - наличието на пречки относно изпълнението на тази заповед. Не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че чужденецът може да се издържа или разполага с доходи. От установените фактически данни относно обстоятелствата по задържането му в близост до границата на страната, като при направените справки в масивите данни на МВР е установено, че влизане по установения законов ред на лицето в Р. Б. не е регистрирано, следователно чуждият гражданин не е влезнал в страната на предвидените за това места - ГКПП, съдът е обосновал извод за наличие на опасност лицето да се отклони от изпълнението на наложената принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Съдът е счел, че разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО) не намира приложение, т. к. все още не е преклудирана възможността за извеждане на лицето от страната. Посочил е, че най-подходящата мярка по отношение на М. А. е настаняването му в СДВНЧ, доколкото е налице хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, съответстваща на чл. 15, § 1 Директивата - спрямо лицето не може да се приложи ефективно друга по-лека мярка, т. к. няма данни чужденецът да разполага с място за живеене в страната или парични средства, поради което други по-леки мерки (явяване пред властите, внасяне на парична гаранция и др. подобни) са трудно изпълними. С тези мотиви АССГ е формирал решаващ извод, че са налице предпоставките, за удължаване на срока за принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, като въз основа на нея е извел законосъобразни изводи относно необходимостта за продължаване на срока за принудителното настаняване на чужденеца. М. А. е настанен в СДВНЧ на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ съгласно чието предписание, когато чужденецът е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Р. Б. или експулсирането. Съгласно чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи, има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15 Директива 2008/115/ЕО. Съгласно цитираната разпоредба, освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите-членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процесът на извеждане, и по-специално когато: е налице опасност от укриване; или засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. В чл. 15, § 6 Директива 2008/115/ЕО е предвидено, че държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 срок, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. От доказателствата по делото е видно, че М. А. няма валиден документ за завръщане в страната си по произход. Установява се активно поведение на директора на Дирекция "Миграция" за обратно приемане на чуждия гражданин в Бангладеш, както и за потвърждаване самоличността му, но е налице забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. Липсват доказателства, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на лицето по правни или други съображения и следователно чл. 15, § 4 Директива 2008/115/ЕО не може да намери приложение, както правилно е приел и административният съд. Наред с това правилно е установено, че по отношение на чужденеца не могат да бъдат приложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, т. к. няма външен адрес, на който да пребивава и не доказва наличието на средства за издръжка. С оглед на това съдът обосновано е преценил, че за изпълнение на ПАМ "принудително отвеждане до границата на Р. Б." е необходимо да бъде продължено принудителното му настаняване в СДВНЧ. Наведените в касационната жалба доводи за противоречие на оспореното решение с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗУБ са неоснователни, тъй като с Решение № УП-ОК 7/20.01.2017 г. на интервюиращ орган при ДАБ, молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. е отхвърлена като явно неоснователна. Жалбата на чужденеца срещу това решение е отхвърлена с влязло в сила на датата на постановяването му съдебно решение № 3647/30.05.2017 г. по адм. д. № 2304/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. Въпросът в коя държава следва да бъде върнат чужденецът не е предмет на настоящото производство, което касае единствено и само преценката на законовите предпоставки за продължаване на принудителното му настаняване в СДВНЧ. С оглед изложеното и при ангажираните по делото доказателства, чуждият гражданин М. А., роден на .... г., се явява лице в незаконен престой на територията на Р. Б. и спрямо него следва да се приложат именно разпоредбите на ЗЧРБ. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,