Решение № 14745 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4909/2014 г.

Решение № 14745 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4909/2014 г., III о., докладчик председателят Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район Надежда - Столична община, чрез юрк. Виктория Раловска против решение № 835 от 17.02.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. д. № 6062/2010 г., с което е отменена заповед № РД-09-408 от 29.07.2010 г. издадена на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че изводите на първоинстанционния съд, въз основа на които е постановено обжалваното решение са необосновани и неправилни. Твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписана форма съгласно чл. 59 от АПК и на валидно правно основание. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община - район Надежда. Ответникът - Мая Иванова Стратева, чрез пълномощника адв. Георги Иванов оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение, по съображения подробно изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационното производство съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна, следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-09-408 от 29.07.2010 г. издадена от кмета на район Надежда - Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено да се изземе от Мая Иванова Стратева общински недвижим имот - апартамент № 55, находящ се в гр. София, ж. к. "Надежда", бл. 125, вх. В, ет. 4, поради това, че се ползва от лицето без правно основание. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че за имота е издадена заповед за настаняване № 4/17.12.1996 г. и въз основа на нея е сключен договор за наем от 15.07.2005 г. Действието на настанителната заповед и възникналото въз основа нея наемно правоотношение между Мая Стратева и СО - район Надежда е прекратено със заповед РД-09-353В/21.06.2010 г. на кмета на район Надежда - СО. Този административен акт е обжалван по съдебен ред и е отменен с решение № 2459/07.05.2012 г. по адм. дело № 6324/2010 г. на АССГ, 28 състав, оставено в сила с решение № 5413/17.04.2013 г. на ВАС, трето отделение по адм. д. № 8853/2012 г. При така установените факти, съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване на общинския имот, тъй като от страна на Мая Стратева е установено, че към 29.07.2010 г., когато е издадена заповедта за изземване, държи апартамента на валидно правно основание - Заповед за настаняване № 4/17.12.1996 г. С оглед отмяната на заповедта по чл. 46, ал. 1 от ЗОС, съдът е приел, че административният акт за прекратяване на наемното правоотношение не е влязъл в сила и не са настъпили разпоредените с издаването му правни последици, а именно преустановяване на договорните отношения между страните. Решението е правилно постановено. Установената от съда фактическа обстановка по спора се основава на доказателствата по делото. В касационната жалба не се сочат конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК следва да се извърши проверка за валидност, допустимост, обоснованост на решението и съответствието му с материалния закон. При правилно установени факти, съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК и е постановил решение в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. В съответствие с цитираната разпоредба съдът е приел, че материалноправните предпоставки за издаване на заповед за изземване са следните: 1. да се изземва имот - общинска собственост; 2. имотът да се владее или държи без основание или на отпаднало основание или 3. имотът да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В конкретния случай не е било спорно, че имотът, който е обект на изземване е общинска собственост. От доказателствата по делото правилно съдът е приел, че основанието, на което Мая Стратева държи апартамент № 55, находящ се в град София, ж. к. Надежда, бл. 125, вх. В, ет. 4, не е отпаднало. Заповед № РД-09-353В/21.06.2010 г. на кмета на район Надежда - СО, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС е прекратено действието на заповедта за настаняване и съществуващото наемно правоотношение между страните по делото по отношение на посочения общински имот, е отменена с влязло в сила съдебно решение. Настоящият състав изцяло споделя изводите на административния съд, че към момента на издаване на оспорения акт по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не е влязла в сила и не е породила, целените от издателя й правни последици. Възраженията в касационната жалба, че изземването на общинския имот е извършено на валидно правно основание, не намират опора в доказателствата по делото. Съдът е преценил материалната законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 142 от АПК, поради което крайният му извод за липса на предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОС към момента на издаването му, следва да бъде споделен. С оглед на изложеното решението като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника по касация. Столична община - район Надежда следва да бъде осъдена да заплати на Мая Стратева сумата от 455 лева съдебни разноски за касационното производство, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,