Решение № 4953 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13105/2009 г.

Решение № 4953 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13105/2009 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Марин Стоянов Узунов и съпругата му Иванка Георгиева Узунова и двамата от гр. Варна, срещу решение № 1339 от 22.07.2009 г., постановено по адм. д. № 3259 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на двамата касатори в настоящото производство срещу заповедта на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в обжалваната й част, относно имот № 1614. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се сочат допуснати нарушения съставляващи и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените съображения в нея и в представените писмени бележки от адвокат-пълномощника им пред касационната инстанция се моли, решението да се отмени. Претендират се и направените пред двете инстанции съдебни разноски. От процесуалния представител на областния управител - ответник по касационната жалба, е постъпило писмено становище, в което се съдържа твърдение за неоснователност на касационната жалба. Моли се, тя да се отхвърли. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при допуснато нарушение на съществени процесуални правила, то е необосновано и противоречи на материалния закон. Счита освен това, че съдът не е проверил спазването на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта на областния управител. От приложените писмени доказателства - техническото задание, се установява, че то е зададено в нарушение на чл. 28, ал. 10, т. 7 ППЗСПЗЗ, доколкото не съдържа копия от издадените нотариални актове. Намира, че съдът не е изяснил каква е причината за непопълване на регистъра със собствениците на имотите при наличие на безспорни доказателства затова. На следващо място намира, че съдът не е отчел обстоятелството, че бившите собственици се легитимират с решения за признаване на правото на собственост, в които е посочено, че възстановяването на собствеността ще следва да стане по реда на чл. 28а ППЗСПЗЗ, поради което извода на съда за наличие на спор за материално право за собственост върху имотите е неправилен. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при условията на субективно съединяване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения: Съпрузите Марин Стоянов Узунов и Иванка Георгиева Узунова са обжалвали заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание в местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата". Заповедта е обжалвана в частта й относно имот с № 1614 в местността "Манастирски рид", поради това, че в регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ, този имот от 795 кв. м е записан като собствен както следва: 388 кв. м от него - на наследници на Парашкев Парашкевов Балашев и 407 кв. м. - като собствен на наследниците на Кера Тодорова Андреева. Жалбоподателите са се легитимирали с нотариален акт № 113, том II, рег. № 2451, д. № 219/2004 г., вписан в Службата по вписванията при РС - Варна на 26.04.2004 г. Съдът е конституирал като заинтересовани страни наследниците на двете групи наследодатели. Те са се легитимирали с решение № 1297 от 20.12.2005 г. на Общинска служба по "Земеделие" (ОСЗ) - Варна, с което е признато правото на собственост при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Кера Тодорова Андреева върху нива от 4 дка, която представлява ПИ № 3371 по кадастралния план от 1956 г. и решение № 1002 от 30.09.2003 г. на ОСЗ - Варна, с което е признато, при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, правото на собственост на наследниците на Парашкев Парашкевов Балашев върху нива от 3 дка, представляваща имот № 10694 по кадастралния план от 1956 г. Тези писмени доказателства, ведно с представения нотариален акт са били предмет на проверка за идентичност с имот № 1614 от ПНИ, направена от вещо лице, чието заключение е било прието без оспорване от страните. От него съдът е установил пълната идентичност между имот № 1614 по ПНИ и съответните части от двете ниви на двете групи наследници. Така установената фактическа обстановка съдът е съпоставил с чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Приел е, че в ПНИ се нанасят имотите на ползвателите с признато право на собственост, собствениците с възстановено право на собственост и тези лица, които се легитимират с документи за собственост, придобили имотите чрез транслативна сделка или които никога не са изгубвали правото си на собственост върху тях. Поради това, че върху имот № 1614 според съда има колизия на права, е направен извод за наличие на спор за материално право. Последният не би могъл да се реши в това производство, а по общия исков ред и едва след неговото решаване в съответствие с нормата на § 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ би се извършило изменение на влезлия в сила ПНИ, въз основа на влезлия в сила съдебен акт. При тези правни изводи, съдът е приел, че заповедта на областния управител в обжалваната й част е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Неправилността му се състои в допуснато нарушение на съществени процесуални правила при обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, в логическата връзка между тях и правните изводи, които следват от това. Допуснатото нарушение налага решаването на делото по същество при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, тъй като всички относими към спора писмени доказателства са събрани. От писмените доказателства по делото - копие от регистъра на собствениците към ПНИ относно имот № 1614 безспорно се установява, че последният е записан като собствен на определените реални части на наследниците на Кера Андреева и Парашкев Балашев. Същевременно за собственици на същия имот се легитимират и двамата съпрузи Узунови-жалбоподатели. Техният нотариален акт е вписан, както вече се посочи. Само че в техническото задание, в което се определят конкретните изисквания към ПНИ според чл. 28, ал. 10 ППЗСПЗЗ не се съдържат т. 4 и т. 7. А това са списък на собствениците и копия на влезли в сила решения на ОСЗ по чл. 18ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ и копия на издадените нотариални актове и влезли в сила съдебни решения, както и данни за неприключили съдебни производства. Тази непълнота е довела до неправилно вписване в регистъра на имотите на техните собственици. Неспазването на материалния закон е довело и до неправилно попълване на данните в регистъра на собствениците на имотите, което е и повод за подаването на жалби срещу заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ, на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдът е установил правилно фактическата обстановка, но е извел неправилни правни изводи. Неправилността се състои в това, че съдът не е съобразил обстоятелството, че заинтересованите страни - наследници на двамата наследодатели, не се легитимират с възстановено право на собственост, а само с признато право да им се възстанови собствеността, поради това, че земеделските им земи попадат в територия по § 4. Самото възстановяване на правото на собственост, съответно придобиването му, се извършва по реда на чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. С такава заповед заинтересованите страни, като наследници на Кера Андреева и Парашкев Балашев не се легитимират. Същевременно жалбоподателите се легитимират за собственици на имота с нотариален акт, официален свидетелстващ документ, който не е бил взет предвид от изпълнителя на техническото задание при попълване на данните в регистъра на собствениците. Пропускът се дължи на неспазването на материалния закон при изработването и приемането на ПНИ. Този порок е рефлектирал и върху заповедта на областния управител в обжалваната й част. Това налага нейната отмяна и връщане на делото като преписка на административния орган, който следва да извърши корекция в регистъра към имот № 1614 като впише за негови собственици лицата, посочени за такива в нотариалния акт № 113/2004 г. Съдът е направил неправилен извод, че между жалбоподателите и заинтересованите страни има спор за материално право, който следва да се реши по общия исков ред и едва след влизането в сила на ПНИ да се извърши неговото изменение при условията на § 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ. След като ПНИ е обжалван в частта му за имот № 1614 той не може да влезе в сила, защото не може да бъде и приложен - чл. 28б, ал. 10 ППЗСПЗ. При така установеното невярно фактическо положение за собствеността на имота, кметът на общината едва ли би могъл и да издаде заповед по чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Но дори и да бъде издадена такава, безспорно тя ще бъде оспорвана, което отново ще е пречка за прилагането на ПНИ в тази му част. Идеята на законодателя не е създаването на непрекъснати спорове и пречки за приключване на земеделската реституция, поради което на всеки един етап от нея е предвидена възможност за обжалване, с цел своевременното отстраняване на допуснати нарушения, за преминаването към следващия етап от реституцията. По изложените съображения постановеното решение е неправилно и ще следва да се отмени. Вместо него ще следва да се постанови друго решение, с което подадената жалба като основателна и доказана да се уважи, по изложените вече съображения. Обжалваната част от заповедта на областния управител за имот № 1614 е незаконосъобразна относно направеното записване в регистъра за собствениците на този имот. Това налага отмяна на заповедта в обжалваната й част и връщане на делото като преписка при условията на чл. 172, ал. 3 АПК, като административния орган ще следва да се съобрази с нотариален акт № 113/2004 г. Направеното искане в писмените бележки на пълномощника на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски е основателно. От приложените доказателства се установява, че Узунови са направили разноски общо от 465 лв., които областната администрация ще следва да бъде осъдена да им заплати на основание чл. 143, ал. 1 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,