Решение № 797 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1910/2008 г.

Решение № 797 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1910/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от адв. Е. процесуален представител на ищците М. П. Б., и двамата от град С., против въззивно решение от 28.01.2008 г. по гр. д. № 1530/2008 г. на Софийския градски съд, IV-А отделение. Обстоятелствата по делото са следните: М. В. А. - Б. и Д. П. Б., и двамата от град С., са предявили против С. о. обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба ищците твърдят, че при условията на съпружеска имуществена общност са обезщетени срещу отчужден по реда на глава V ЗТСУ (отм.) недвижим имот, с имот, представляващ апартамент, подробно описан в исковата молба. Твърди се също така, че придобили имота с влязла в сила заповед № РД-41-115/07.8.1987 г., издадена на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.). Излага се, че в законоустановения срок дължимите суми на основание чл. 90, във връзка с чл. 103 ЗТСУ (отм.), но въпреки това ответникът не им е предал процесния апартамент, който не е построен. Твърдят, че търпят вреди, изразяващи се в лишаването им от възможността да ползват дадения им в обезщетение имот за периода 02.8.2000 г. до 10.10.2002 г. С решение от 28.02.2007 г. по гр. д. № 12699/2006 г. Софийският районен съд, I ГК, 50 състав, е отхвърлил изцяло предявените искове. С решение от 28.01.2008 г. по гр. д. № 1530/2007 г., по въззивна жалба от ищците М. П. Б., Софийският градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че претенциите са неоснователни, тъй като от разпоредбите на чл. 98, чл. 100, чл. 77, ал. 1 и чл. 83, ал. 2, изречение второ ЗТСУ (отм.) и чл. 271, ал. ал. 3 и 4 ППЗТСУ (отм.) не визират срокове за изпълнение строителството на обекти, с които отчуждените лица следва да бъдат обезщетени. Въз основа на това съдът е стигнал до извод, че двата посочени нормативни акта няма момент, с изтичането на който да се приеме, че е поставено начало на противоправно бездействие от страна на ответника по исковата молба да изпълни свое задължение във връзка с обезщетяването на ищците за отчуждения им имот, след който да се дължи обезщетение за вреди от такова бездействие. Срещу въззивното решението на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от адв. Е процесуален представител на ищците М. П. Б., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), подробно изложени в жалбата. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационните жалбоподатели - адв. Д, която депозира и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - С. о., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационните жалбоподатели - адв. Д, писмените бележки на последната и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото им съдът взе предвид следното: Решението на въззивната инстанция е неправилно. При съществено нарушение на съдопроизводствените правила Софийският градски съд не е обсъдил доводът на ищците за нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи - допълнителен протокол. Навеждането на този довод не представлява предявяване на нов иск по смисъла на чл. 98 ГПК (отм.) и не се обхваща от хипотезите на т. 9 от ТР № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, а те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Поради това въззивната инстанция е следвало да обсъди горепосочения довод отделно и в съвкупност с останалите доводи и доказателства. Като не е сторил това СГС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в", предложение второ ГПК (отм.), което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото съдът следва да приключи устните състезания и да постанови решението си. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. второ, хипотеза трета ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,